Студ и вятър на театрална премиера на Илчов баир
Годината на предизвикателствата продължава в културния афиш. Миналият творчески сезон почти се провали заради пандемията, а новият все още не е открит. И си беше направо фурор да отидеш в топлата събота на паметник „Създатели на българската държава“ за спектакъл в 20 часа. При това премиера на постановката „Жените по време на романтизма“ с участието на актрисата Йоана Буковска-Давидова, пианистката Надежда Цанова, примабалерината Веса Тонова и балетистът Росен Канев.
Проектът “Curiosas по време на романтизма” /оригиналното заглавие/ е създаден по време на извънредното положение, излъчен е онлайн и е събрал над 7 хиляди гледания. С този ефирен спектакъл можеш да забравиш кризата, пандемията, скандалите на деня. Помним успеха на италианската оперна гала на 29 юли 2019 г. на същото място.
И сега два часа по-рано започна извозването на зрителите. В града – слънце, в автобусите – задух и пот, на Паметника – лек полъх от североизток. Както ни го обещаха синоптиците. Само че не знаехме каква ще е прогнозата за Илчов баир. Малко от зрителите бяха с маски, но предвидливите пристигнаха с якета. Младите дойдоха по къси панталонки и потници.
Вече имаше и правостоящи, когато нетърпеливите аплодираха гостите в очакване на романтичния момент под звездното небе и светлините на Паметника. Йоанна Буковска откри спектакъла със стихове. Пауза и на рояла е Надежда Ценова, а за начало е ноктюрното на Шопен. Той е не само класик на полската музика, но и един от най-значителните представители на романтизма. По-късно ще чуем още негови творби, в които се крие сърдечна задушевност, характерна за славянската музика, и композиции с речитативен характер.
Романтизмът е движение в литературата, музиката и визуалните изкуства. Зародило се в средата на XVIII век в Германия и продължава до средата на XIX век. В творбите има героични и хуманистични идеи, отличават се с индивидуализъм и емоционалност. Романтизмът открива нова епоха в изпълнителското изкуство – времето на най-големите певци и инструменталисти-виртуози. Достатъчно е да кажем името на Паганини. Романтизмът завладява и литературата. Нова романтична поезия ще пишат в Русия, Англия, Германия, Франция, САЩ… Такива са и романите на класиците от това време. А освен революционните идеи, в романтизма специално място има жената като творец и обект на любовта. Затова в този сценичен спектакъл бяха включени творби на Шопен, Шуберт, Лист и Чайковски, съчетани със стиховете на Анна Ахматова, Мара Белчева и Емили Дикинсън.
В този революционен по дух период на човечеството няма как да не се сетим са великите любови на Шопен и писателката Жорж Санд, пианистката Клара Вик и съпруга й Робърт Шуман, макар тя да е и в сърцето на Йоханес Брамс…
И ако Деветата симфония на Бетховен е начало на новото изкуство, то новото поколение творци смятат, че музиката и драмата трябва да се слеят, за да дойде „музиката на бъдещето“ през XIX век. Вагнер открива зависимостта между социалния живот и изкуството, който може да се обнови само по пътя на революцията – „Великата революция на цялото човечество“. Не се ли потвърждава това и днес, два века по-късно?
Припомняме една епоха от живота на мъжете и на ЖЕНИТЕ, която не е само сблъсък на идеи и лична емоционалност. Искахме да преживеем този романтизъм, който под звездите на Илчов баир ще ни направи специални като зрители. Та това е първата „жива“ премиера на спектакъла! Вече бяхме притихнали в света на романтиците, когато вятърът ни атакува със страшна сила. Разрошени коси, прах в очите дори под очилата, едва удържахме смартфоните в ръце, а техниката на сцената не издържа. Внезапно светлините угаснаха. Мрак в публиката, мрак под Паметника. На рояла някой сложи фенерче. Помислихме, че е сценичен ефект. Вероятно за да ни е по-романтично. Оказа се проблем с електрозахранването. Организаторите се разбягаха да спасяват положението, а ние чакахме светлината, сгушени в своите столове. Бавно спектакълът пое естествения си ход. Изящните танци на балетното дует с красота и финес се бориха срещу стихията. Веса Тонова и Росен Канев издържаха на метеорологичните предизвикателства в ефирните си костюми. Аплодисментите на публиката също им бяха подкрепа. А имаше и правостоящи.
Най-голямо беше предизвикателството за пианистката Надежда Цанова. Вятърът разпиля не само дългите й коси, но и нотните листи. Балетистът неведнъж й помагаше, когато не бе в роля. Една от организаторките в екипа се притече на помощ. В паузите се чу плющенето на вятъра по сценичното оборудване, а малко преди края на спектакъла зрители напуснаха, ужасени от студа.
Почти забравихме за красивото звездно небе в септемврийската нощ. Някои вече кихаха, подсмърчаха и трепереха. Други въодушевени от прекрасния спектакъл, мислено планираха греяна ракия или чай с аспирин.
Четиримата участници в спектакъла ни се поклониха на финала. Чуха искрените ни ръкопляскания и нашето „браво“. Те бяха героите на премиерния спектакъл. Вятърът не ги прекърши през този сценичен час. Издържаха в името на изкуството.
Подгонени от студа, хукнахме към автобусите в тъмните пространства без лъч светлина. Щастие беше да не се препънеш. Стресирани шуменци коментираха условията. Защо спектакълът не е през август? Защото не е творчески сезон. Защо спектакълът не е в театъра? Защото тогава едва ли щеше да бъде безплатен за зрителите. Защо не започна в по-топлите часове на вечерта? Защото нямаше да има същите светлинни ефекти под звездното небе.
Приземихме се в центъра на Шумен – топла нощ и работещи заведения. Дано никой зрител не се е разболял от ветровитата театрална премиера. Ако пък е вдигнал температура, то ще е от романтизъм. Всъщност, спектакълът май оправда заглавието на проекта – “Curiosas по време на романтизма”. Куриозите бяха на Илчов баир… Е, заместник-кметът по култура Найден Косев ги преживя с нас и да се надяваме ще си направи изводите, когато трябва да планира как да задоволи духовните ни потребности с нашите физически възможности в културния календар.
Валентина МИНЧЕВА
Коментари
коментар
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
