Внуците на Владигеров: Шумен е наша кръв, нашето родно място!
След като свириха във Велики Преслав, Екатерина, Константин и Александър Владигерови направиха концерт в родния град на дядо си. Този път в двора на читалище „Добри Войников – 1856“, където е била първата изява на Панчо Владигеров – Патриархът на българската музика. На афиша пишеше „Северна песен“, заглавието на една от седемте части на популярния цикъл за пиано „Класично и романтично“.
Много цветен репертоар представиха гостите. Освен творби на своя дядо, те свириха Бетховен, Гершуин, Якоб до Бандолим, Пакито Д’Ривера, както и авторски композиции. Но как иначе да се изявят талантите Екатерина Владигерова – пиано, Александър Владигеров – тромпет и флюгелхорн, Константин Владигеров – кларинет и пиано. Вече трето поколение, Владигерови изнасят концерти в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Канада, Израел, Люксембург, Русия, Швейцария, Унгария, Полша и Чехия и др. Този път с участието на Калина Василева.
Гастролът им не беше случаен – на 15 септември! Така ни припомнят колко е важна музикалната култура на нашите деца и как трябва да възпитаваме публика за класическата музика в Шумен. При толкова много музикални паралелки, школи, та дори и катедра по специалността музикално възпитание в Шуменския университет, нашата филхармония започна да осиротява на почитатели. Традициите ни припомниха тримата Владигерови.
Концерта откри Екатерина: „Уважаема публика, много сме щастливи, че отново сме в Шумен. Мисля, че няма нужда да се представяме. Знаете кои сме. Знаете защо сме тук. Знаете, че много обичаме Шумен. Шумен е част от нашата кръв и от нашата фамилна история. Надяваме се да преживеем една хубава вечер с музика заедно с моите братя Александър и Константин. Да си отворим душата за радост и за музика. Напук на всички световни проблеми, които се изсипаха през 2020 година. Трябва просто да се забавляваме и да се радваме, че сме здрави и че сме заедно. Ще чуете за начало „Северна песен“ от Панчо Владигеров“ из цикъла „Класично и романтично“.
По-късно тя обяви композиция на брат си Константин Владигеров, създадена по красивата родопска мелодия „Смоленско вакло девойче“. Братята-близнаци много настоявали в концерта да участва Калина Василева като солист с флейта. В тази роля е видяхме на 4 юни на концерта в двора на къщата-музей „Панчо Владигеров“.
Константин обяви две пиеси от театралната музика на своя дядо, създадена преди 100 години в Берлин. Внукът каза: „Това е едно много бурно време, но и много интересно за неговото творчество. Под режисурата на Макс Райнхард пише музика за пиеси. За нашия трио формат сме решили да ви представим два аранжимента на неговия известен романс“.
Екатерина веднага отбеляза, че ситуацията не е под контрол и трябва да имаме търпение. И на този концерт на открито най-непредвидимият сценарист е вятърът. В южното звучене на втория аранжимент с тромпета се заигра Александър – пусна български ритъм, подкрепен от акордите на сестра си на пианото. Трио Владигерови репертоарно загря и ни подготви за следващите композиции в програмата.
След бурните аплодисменти Константин се обърна към публиката: „Много сме щастливи, че сме тук. Молим се и вярваме, че Господ е с нас. От началото на 2020 година три-четири месеца бяхме в изолация. Живеем и тримата във Виена, а майка ни е в София. Отделени сме от нея. Просто животът без музика, без споделена душевност и емоция за нас тримата е страшна. Нямам думи да ви кажа колко ни е трудно. Точно поради тоя факт сме много щастливи, че отново сме в Шумен, където е нашето родно място, както бих го нарекъл. Това, наистина, е дар за нас! Без любезното съдействие и подкрепа на община Шумен, на господин Христов – кметът, и на господин Найден Косев, както и на цялата организация в града, това нещо нямаше да се случи. Много сме щастливи. И още веднъж ви благодарим специално. А сега със Сашко искаме да ви изпълним наша композиция от последния ни албум, който сме издали „The Rag Waltz Time“. Това е една еклектика, хубав нюанс от рег-валс, рагтайм и джаз-валс. Насладете се!“
Албумът от четири години се представя с голям успех в България и се оценява като изключително оригинален като ритмика, смесване и аранжиране на стилове. Няма как да не разпознаем рагтайма – предшественик на джаза. Финалът на парчето беше много артистичен с тромпета на Александър Владигеров и взриви публиката. А музикантът доста зачервен, не скри удоволствието си.
Екатерина добави: „Това са двете ми братчета Владигерови. Чухте произведение от последния им актуален компактдиск, който може да си закупите след концерта. Сега ще сменим малко жанра, стила, континента. Понеже започнахме концерта, говорейки за пандемията, все пак покрай всичките тревоги имаше и разведряващи неща. Сладки вицове в социалните мрежи. Първо ще ви разходим музикално в Бразилия с композиция на Жако до Бандолим с участието на очарователната Калина Василева. След това отиваме в Куба с карибска атмосфера – едно страхотно парче на бога на кларинета и саксофона Пакито Д’Ривера. Приятно слушане…“
Вече квартет, младите музиканти ни пренесоха в Латинска Америка, но класически прецизно с всички възможности на своите инструменти. Александър, облечен в бяло като джазмените от Тропика, показа повече темперамент, стъпка в стил гореща салса и боса нова. Боравейки с много помощни средства за звукови ефекти, той отново ни свири с два тромпета едновременно, както го е правил и друг път за шуменската публика. След аплодисментите се поклони и възкликна: „Вижте Калина Василева и Екатерина Владигерова. Колко много пасват за бразилски сладкиш!“
С оркестрантите бяхме в един ритъм. Ветрецът пак разпиля нотните им листи, но бързо бяха закрепени. Александър Владигеров обяви: „Много сме щастливи да прозвучи една емблематична композиция писана специално за Шумен – песен из цикъла „Шумен миниатюри“. Ще я представим с флейта и пиано“.
Няма как да не разпознаем широта на българското звучене и носталгия по родината, толкова характерна за Владигерови. Тя се предава фамилно на петолинието вече 120 години…
За следващата композиция Александър се развълнува: „Ще прозвучи последната композиция от концерта ни. Някак чувството е невероятно. Сега ми хрумва случайно да ви го разкажа. Във военното време, когато братята Панчо и Любен Владигерови отслужват своята военна служба, са свирили тук – пред това читалище. Преди толкова много години… Наистина е трогателно. Обичаме ви много. Нека да живее музиката и духа на Шумен! Благодарим ви много. Предстои „Хоро стакато“, което Панчо Владигеров пише през 1949 година и прави феноменална оркестрация. Всъщност, композицията е на Динику, румънският цигулар. То става популярно благодарение на Панчо с цигулка и пиано, после и с оркестър. А ние сега ще ви го представим от нашето трио“.
Можем да кажем, че това произведение е знаково за Владигерови при всеки техен гастрол, защото носи духа на Балканите. Аплодисментите бяха толкова продължителни, че те нямаше как да си тръгнат без изпълнение на бис. Чухме „Ода на радостта“ – химнът на Обединена Европа, но с импровизации в неравноделен български размер. Почти да заиграеш хоро, докато Александър Владигеров вплиташе на немски и на български език призива: „Всички хора, всички братя!“ Гостите ни напомниха, че идват от сърцето на Европа, но остават българи по дух.
След десетки поклони и въздушни целувки от Владигерови Калина Василева каза: „Много благодаря, че ме поканихте да участвам в това емоционално тържество в нашия град. Да не забравяме да отбележим, че се навършват не само 250 години от рождението на Бетовен тази година, но празнуваме и 170 години от основаването на първия български оркестър в Шумен“.
Константин Владигеров припомни: „През 2014 година записахме албум във Виена, където живеем, със заглавие „За хубавите и красиви неща“. Бих добавил „и големи неща“! Заедно с Екатерина ние, братята, създадохме композиция, инспирирана от снимка – спомен за детството на приятел. Той в момента лежи и е в кома от седем години. Фотографията беше направила любимата му, впоследствие негова съпруга. Те са също във Виена. Искаме за него да отправим една обща молитва. Музиката кръстихме „За деня, когато днес ще бъде някога“. И тук Владигерови по български са оцветили своята партитура, в която тъга и радост се редуват в младия живот.
На финала – възторзи и нестихващи аплодисменти. Благодарностите нямаха край. На стъпалата на откритата читалищна сцена бяха цветята на общината. Но ни липсваше нейният глас – словото на домакините, които ни срещнаха с наследниците на най-българския композитор Панчо Владигеров. Моментът беше специален. Така го усетихме всички. Енергиите тръгнаха от музикантите към публиката. Чувствата бяха искрени и взаимни. Но традициите се предават, когато намерят жив изказ, който не е само протокол. За да се завръщат отново владигерчетата в Шумен и да го наричат свой роден град.
Валентина МИНЧЕВА
Коментари
коментар
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
