105-годишният Иван Христов от село Памукчи е най-старият мъж в област Шумен
Преди дни световните агенции обявиха, че е починал най-възрастният мъж на планетата. Това е 116-годишният Фреди Блум в Южна Африка. Преди година в Ингушетия /Русия/ рекорда удари старец, навършил 123 години! През март тази година на 107 години почина най-възрастният жител в България – Неделчо Бойков от Свиленград.
Кой е към днешна дата най-дълголетният българин? Това, уважаеми данъкоплатци, е държавна тайна. В продължение на два месеца се опитваме да го установим чрез публичните институции, но резултат няма. Официалният отговор от Националния статистически институт /НСИ/ е: „Не можем да ви дадем информация на колко години е най-възрастният човек. Тя пак се води индивидуална. По нея бихте могли да идентифицирате човека“. Как да го идентифицираме, като ние не искаме име и местожителство, само неговата възраст като база за сравнение? И с какво в частност го застрашаваме? При положение, че вече са разконспирирани спалните и сараите на нашите политически лидери, защо да не можем да получим статистически данни от общ характер! Друг правен проблем е, че личните ни ЕГН-та са на всяка разплащателна сметка за ток, вода, интернет. Каква конфиденциалност, какви права на потребителите!
Все пак от сайта на НСИ разбрахме следното. На възраст над 100 години у нас са 273 души, от които 92 мъже и 187 жени. От тях в селата живеят 80 – 21 мъже и 59 жени. В област Шумен на възраст над 100 години са 5 души – 3 мъже и 2 жени, от които само един живее на село. Това е Иван Христов от село Памукчи, община Нови пазар. Той е на 105 години и за него научихме от роднините му, на които бяхме на гости.
Дядо Иван е роден на 17 октомври 1915 г. в семейството на Кана и Ради. Той имал три сестри, една от които починала като дете, а другите – като пенсионери. В село Памукчи имало само начално училище. След като завършил четвърто отделение, Иван продължил още два класа в съседното село Стоян Михайловски. Семейството притежавало 65 декара ниви и всички се трудели на тях. В армията служил като пехотинец в шуменски полк. Бил мобилизиран по времето на Втората световна война, но след пет месеца войната свършила и се уволнил.
През 1938 г. Иван Христов се задомил. На 23 години станал съпруг на Трендафила, на която казвали Трена. Починала преди 11 години, уточни столетникът. Дъщеря му Верка напуснала този свят преди две години на възраст 79 години. Внуците му са Диян и Татяна. Правнуците са: Цветелина и Деница – емигранти в Лондон, Валентина и Красимира, жители на Цар Калоян /област Разград/ и Варна. Зетьовете /мъжете им/ са Георги, Момчил, Севдалин и Красимир. Праправнуците са: Деница, Емилиян, Сами, Мартин.
След смъртта на баба Верка, внукът Диян и съпругата му Боряна прибрали в семейството си дядо Иван, за да не живее сам на село. Сега той се връща към истинските корени на своя род, който е от село Михалци до Бяла черква, област Велико Търново. Казва: „Ние сме балканджии, които са се преселили в Новопазарско за земя. Майка ми е от Старо село в Търновско и когато преди 30 години ме водиха на доктор в София, отбихме се да видя тези села. От 45 години страдам от язва на стомаха. Имах кръвоизливи. Язвата ми беше колкото монета от пет стотинки. Цяла година пазих диета и много отслабнах. Но това беше много отдавна. Започнах да залитам. Пак тръгнах по доктори във Варна. Казаха ми, че имам тежка неврастения. Предписаха ми лечение в минерални бани. Ходих пет пъти. Пооправих се и започнах да се занимавам с добитъка у дома. През 1984 г. ми оперираха простатата. След това дойде операцията на херния. Бях на 70 години, когато се захванах да плета кошници и дамаджани на хората. Цели 16 години! Събирах пръчки от ракита в селата и плетях. Това ми беше много хубав занаят. И пашата на козичката. Изкарвах я и пет-шест часа ходех с нея в гората. Хубаво време беше сред природата. Но … от две години много отмалях. Казаха ми, че имам шипове в гърба. Започнах да правя редовно гимнастика, за да не се олюлявам и да мога да вървя“.
Каква е храната на дядо Иван? Какъв е дневният му режим?
Боряна разказва: „Сутрин става ту в 5 часа, ту в 7 часа. Ляга по различно време вечер. Яде само прясно мляко и компоти, по малко сирене и кашкавал. Най-обича попара. Понякога иска домат или диня. Сладичко обича много, но в умерени количества. Никога не е пушил и не е пил алкохол. Газирани напитки не иска. Ако отвори шише с лимонада днес, утре я допива. Сам върви в двора, качва се по стълбите на втория етаж. Скучно му е сам, търси компания, но всеки от нас е на работа и няма много възможност да общува с него. Повече от времето си е в стаята и лежи. Всичките си внуци и правнуци помни и пита за тях. Разпитва и за съседите си, но и село Памукчи се обезлюди. Много хора са в градовете. Дядо Иван е голям веселяк. От 40 години съм снаха в неговото семейство, но нито веднъж не съм го чула да псува. Спокоен човек“.
Старецът обича да гледа по телевизията изпълнения на български фолклор и редовно си пуска Фолк ТВ. Рядко се интересува от новините. Харесва ли му новото време? Знае ли какво става в България и по света? Дядо Иван отговори: „А бе гледам ги, но не ми харесва това, което става. Те си знаят големите какво правят… Не им се меся. Но лошо е. Едно време по-добре беше. Имаше спокойствие и ходехме на минерални бани. Сега седя и си мисля. Четири семейства са напуснали балкана на времето и са се заселили в село Памукчи за земя. Няма нито един столетник. Само аз съм на 105 години! И от маминия джинс, дето са били десет деца, никой не е стигнал моите години. Свой човек не ми остана. Кога ми е било най-хубав животът? Когато съм бил здрав. Бях кавалджия и седенки и хора не минаваха без мен. Докато сложих изкуствените зъби, бях с кавала всеки ден, но после те ми пречеха да свиря. Двамата ми вуйчовци бяха кавалджии и от тях прихванах свирнята. Баща ми беше 15 месеца пленник в Италия по време на Първата световна война. Беше ме оставил на четири месеца, а ме завари на четири години, когато се прибра у нас. Мама се беше измъчила сама на нивата да ни гледа. Бяхме натрупали 30 000 лева борч. После започнахме да гледаме коне, волове и друг добитък, за да го изплатим. И къща си направиха, и сватби вдигнаха мама и тати. Животът е наказание. С голяма мъка съм стигнал тия 105 години! Понякога сънувам мама… Имах сили до преди две години, когато повече вървях. Сега седнал-легнал, това е! От шест месеца вече търся бастуна за по-сигурно. Досега вървях без него“.
Най-интересно е, че кръвното налягане на дядо Иван е 120/80 от години без промяна, а пулсът му е 67. Има здраво сърце. Не пие никакви лекарства. Много рядко му дават валидол. Употребява сода за стомаха. Никога не е викана Спешна помощ за него. Д-р Сотир Тасевски е джипито му в село Памукчи, но много рядко го търсят за консултация по телефона. Столетникът се обслужва абсолютно сам в стаята. Сутрин става, мие си лицето, слага си млякото на котлона за попарата, измива си съдовете след храна. Сам си поддържа печката с дърва през зимата, трябва само да му я заредят. Дори сам се къпе. Чете вестник „Третата възраст“ без очила. С вдовишката добавка от жена си получава пенсия в размер от 190 лева. Щастлив е, че има грижата на своя внук и съпругата му, защото едва ли щеше да доживее тази преклонна възраст настанен в социална институция. Крепи го присъствието на близките му, интересът към младите в рода, човешкото общуване. Иван Христов отдавна не може да ходи по улицата в родното си село Памукчи, но по-добре. Защото неговата емблематична улица „Балкан“ от 20 години е все така изровена и опасна при дъждове. Тя не е в края на селото и жителите от години настояват за качествен ремонт, улични шахти, тротоари.
Страхува ли се Иван Христов от новия коронавирус? Той малко е чувал за него, но живее изолиран. Световните агенции съобщиха, че по време на пандемията тази пролет на възраст 107 години холандка и туркиня са преборили вируса. Дано нашият земляк е жив и здрав и е далеч от тази медицинска статистика.
От изгрев до залез очите на стареца са в прозореца. Чака Диян и Боряна да се върнат от работа, да минат през двора, да влязат в стаята му. Когато фамилията се събрала да му чества 100-годишния юбилей, всички го попитали какво си пожелава. За изненада на рода той отговорил: „Още двайсетина годинки да поживея“.
Казват, че човека се познава по това, което го обкръжава. Иван Христов е щастлив със своето потомство, което не го е изоставило на достолепните 105 години и продължава да се грижи за него. Какъв по-голям урок по родолюбие за наследниците му, които са у нас и в чужбина. Докато има слънце – грей се, казват древните. Дядо Иван излиза в двора под старата астма и посреща гостите с усмивка, защото знае, че всеки ден му е подарък от Бога…
Валентина МИНЧЕВА
Коментари
коментар
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
