Хроники на здравеопазването: 120 години дружество на Червения кръст в Шумен
На 8 май честваме Международният ден на Червения кръст и Червения полумесец. Преди 190 години на днешния ден е роден Жан-Анри Дюнан, велик хуманист, създател на международното червенокръстко движение, първият носител на Нобелова награда за мир в света. През 1863 г. този швейцарски предприемач, хуманист и филантроп основава Международния комитет на Червения кръст като частна институция.
Най-ранната шуменска следа в това хуманитарно дело идва с любопитен факт от същия XIX век. През 1868 г. в първокласното училище в нашия град с директор Панайот Волов е назначен Калман Ронже, унгарски учител по физическо възпитание. Той обучава през ваканциите учениците на плуване в река Камчия. Естествено е, че в същото време ги е запознавал и с начините за предпазване от водни инциденти, така също и с правене на изкуствено дишане, известно по това време. Значи първите стъпки по плуване и предпазване от водни инциденти за пръв път в България е осъществено в Шумен. А водното спасяване е част от дейността на БЧК до днес.
През 1877 г. членове на читалище „Архангел Михаил“ посрещнали и настанили в града много бежанци от Омуртаг и Търговище, защото отстъпващите турски войски палели селища, убивали жителите им. След Свищов,
ШУМЕН Е ВТОРИЯТ ГРАД С АКТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ
на Червения кръст, инициирала помощ за своите съотечественици. На нуждаещите се била оказана и медицинска помощ – дейност, за която Илия Блъсков посочва, че читалището е изразходвало повече от 40 000 гроша. След Освобождението обществеността, женското дружество „Родолюбие“ и читалищните деятели организирали нова акция за събиране на пари, дрехи и храни, които били изпратени на населението в Южна България.
Редно е това да бъде отразено като история в националния сайт на БЧК. Там пише, че през месец май 1878 г. е създадено софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени с председател софийския митрополит Милетий. На 25 октомври 1878 г. било учредено сливенското дружество на Червения кръст с председател митрополит Серафим. Държавен архив е категоричен, че шуменското червенокръстко дружество изпреварва като обществена инициатива с една година дружествата на София и Сливен.
На 20 септември 1885 г., след Съединението на България, с указ на княз Александър Батенберг е създадена националната организация на Българския червен кръст. Месец по-късно, на 20 октомври, БЧК получава писмено признание от Международния комитет на Червения кръст в Женева.
През същата година българското дружество „Червен кръст“ официално като структура регистрира клонове в страната. В документи от това време пише: „Шуменският клон събра в натура вещи, оценени на 9472 лв., от които на централното управление в София, бяха изпратени за 5639 лв., на Ломския клон – за 980 лв., на Свищовския – 427 лв., и на Преславския полк – за 2419 лв.“
ПЪРВИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЧК Е ШУМЕНЕЦ
През 1885 г. митрополит Кирил Търновски /писателят Васил Друмев/ става председател на организацията и заема поста до 1887 г.
На 15 януари 1900 г. в Шумен 22 граждани регистрират с протокол дружество на Червения кръст. В него членуват: д-р Вичо Панов, д-р Стефан Смядовски, аптекарите Антон Вайсман, Костаки Йонидис, А. Пименидис и полковник Никола Иванов. Само 16 са редовни членове с отчетен членски внос.
През 1901 г. кмет на Шумен е Станю Кръстев. Той отправя покана за учредително събрание: „Кметството кани гражданите без разлика на партии и народности, а също така и офицерите от местния гарнизон да благоволят и да заповядат на събрание на 3-й март в 5 часа след обед в салона на читалище „Архангел Михаил“ за избиране на настоятелството на това дружество“.
Според документите на Държавен архив, с публична регистрация на 8 март 1901 г.
Е ОСНОВАН ШУМЕНСКИЯТ КЛОН
на Българското дружество „Червен кръст“ – точно преди 120 години! Членовете му стигат до 200. След Станю Кръстев председатели на шуменския клон са д-р Петър Кърджиев и Жечо Бакалов.
По време на Балканската война /1912-1913 г./ са създадени дамски комисии, които посещават семействата в Шумен и селата, малките промишлени предприятия, където събират помощи за ранените и болните войници, пристигнали за лечение в Шумен. Клонът на българското дружество „Червен кръст“ организирал първите курсове за самарянки и санитари. На медицинска служба в армията са 82 самарянки и 32 санитари. На гара Шумен е открит подкрепителен пункт за пострадалите военни. За втори път е открит такъв по време на Първата световна война /1916-1918 г./, в който работят 70 души от шуменския клон на Червения кръст.
В периода 22 март 1919 г. – 19 април 1923 г. председател е адвокатът Атанас Кандиларов. Тогава са раздадени дрехи и храни на 300 бедни деца. Подпомогнати са бежанци от Добруджа, Тракия и Македония.
От 1921 г. започват да се изграждат ученически червенокръстки групи в шуменската девическа гимназия и в село Кюлевча. По-късно дейността се разпространява в 16 села на окръга.
В края на август 1921 г. в Шумен се изгражда окръжен спомагателен комитет за гладуващите от Поволжието в Съветска Русия. От 136-те общини в окръга са събрани 162 087 лв. Преславска околия осигурява 1/3 от сумата.
От 19 април 1923 г. до 26 февруари 1926 г. председател на шуменския клон на Червения кръст е Димитър Стателов. Дружеството има 365 члена. След него поста заема полковник Ст. Кацаров. През 1928 г. се учредява първата в окръга здравно-съвещателна станция за деца и майки в Шумен, предшественик на приюта в днешната сграда на БЧК, след години преместена в друга сграда, известна с името Дом „Майка и дете“.
През 1932 г. членовете на Червения кръст в Шумен са 861, а паричните суми на дружеството – 101 728 лв. Освен в трите околии Шумен, Нови пазар и Преслав започват да се изграждат дружества и в техните по-големи села.
В периода 1933 – 1943 година шуменското дружество „Червен кръст“ открива детска градина-игрище за лятната ваканция. Учители и лекар се ангажират с 25-30 деца, които получават обяд. Организиран е и детски приют за деца на възраст от 3 до 7 години. Двете структури се издържат финансово от организацията в града.
Първа проява на здравна самодейност е създаването на санитарен пост с аптека за първа помощ в село Гривица. Шумен е град с гарнизон и важен център в Североизточна България. С помощта на Червения кръст се създава
ВОЕННО-САНИТАРНА СЛУЖБА
за функциониране при евентуална война. Висока хуманна проява е вниманието към 10-те пленени американски летци, настанени в лагер край града. Червенокръстците им носят цигари, сладкиши и други подаръци.
През 1943 г. Шумен става важен център на Червения кръст за Североизточна България. Клонът разполага с 10 превързочни пункта, а на отчет се водят 1300 самарянки, обучени в курсове. Членовете на шуменската организация са 1539. Има Дамски комитет на Червения кръст.
През 1944 г. председател на шуменското дружество на Червения кръст е Бочо Бочев, който през 1947 г. става околийски съветник на БЧК. В периода 1944-1945 година девизът на червенокръсткото движение е: „Помощ по време на война“. В сградите на учителския институт и училище „Панайот Волов“ се организират лазарети за български и съветски военослужещи.
През 1945 г. започва масово обучение на населението по оказване на първа помощ. Създаден е Централен санитарен отряд. През 1947 година в България вече има санитарната авиация на БЧК. През март 1947 г. е проведен първият конгрес на БЧК.
От 1948 г. датират първите стъпки за
БЕЗВЪЗМЕЗДНО КРЪВОДАРЯВАНЕ
в Шуменски окръг. Резултатите са слаби. Само Околийският съвет на БЧК успява да осигури стотина кръводарители. През 1952 г. в окръга се развива широка разяснителна работа и масово доброволци се включват в кръводарителните акции.
През 1949 г. в Шумен, Нови пазар и Каспичан са организирани първите курсове за санитарни дружиннички. През 1950 г. в Смядово Недялка Йорданова , заместник-председател на Окръжния комитет на БЧК, сформира
ПЪРВАТА САНИТАРНА ДРУЖИНА В БЪЛГАРИЯ
Санитарните дружини са в помощ на болниците, здравните служби, здравните пунктове в предприятията.
На 21 май 1950 г. се изграждат окръжните съвети на БЧК в Шумен с председател д-р Кръстю Шпатов.
През 1959 г. е обявен Градският комитет на БЧК, който през 1964 г. става Окръжен комитет на БЧК. В периода 1964-1971 г. председател е д-р Кольо Симеонов, а заместник-председател е д-р Пенчо Начев.
През 1968 г. окръжната организация на БЧК в Шумен има 65 000 членове и 82 санитарни дружини, от които 62 са селски. Според архивите, в периода 1970-1980 година санитарните дружини са в помощ на населението при природни бедствия, аварии в промишлеността. Например, при наводненията в Нови пазар и Каспичан, при пожара на гара Хитрино. Колко съвременно звучи!
От 1963 г. БЧК активно участва в безвъзмездното кръводаряване. Създадени са окръжни комисии за кръводаряване, здравна просвета, водно-спасителна дейност в България. В периода 1973-1984 година са наградени 1600 кръводарители с бронзови медали, 360 със сребърни медали, 34 със златни медали в Шуменски окръг. През 1986 г. той е един от 4-те окръзи в страната, в които се прилага нова методика за безвъзмездно кръводаряване.
През 1964 г. Централният комитет на БЧК дава
СТАРТ НА ВОДНО-СПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ
Тя е нова за хуманитарната организация. В Шуменски окръг се развива благодарение на ентусиасти като д-р Живко Бозов, д-р Иван Сакелариев, д-р Росен Кожухаров, Иван Христов, Владимир Коларов, Кольо Лазаров. Провеждат се 26 курса с 600 участници. Всяка година се обучават по 100 спасители в окръга. Само през 1977 г. са организирани 8 курса и са дипломирани 126 спасители за водоемите и къпалните в общините. Базата за обучение е язовир „Виница“, по-късно преместена на язовир „Васил Коларов“ край Шумен. Шуменските водни спасители се класират на челни места в републиканските състезания.
С развитие на плувната школа от Е. Тодоров, Иван Лазаров, С. Симеонов, Ц. Величков и С. Герасимов в Шумен се създават условия за подготовка на водни спасители, които по-късно работят в лагерите и на плажовете по нашето Черноморие.
През 1974 г. Петър Петров, още ученик, е включен в националния отбор и участва в международната среща в ГДР. Участниците са от братските държави. Нашият отбор се класира много добре, а Иван Лазаров няколко пъти се класираше в тройката на състезанията в дисциплината „хвърляне спасителен пояс“.
В периода 1958-1983 г. председател на градския комитет на БЧК в Шумен е д-р Кирил Георгиев.
ПЪРВАТА ОТЧЕТНО-ИЗБОРНА КОНФЕРЕНЦИЯ
на шуменската окръжна организация на БЧК е свикана през 1959 г.
В периода 1968-1971 година председател е д-р Стоян Николов. В окръга има 44 общински комитета, 158 селски дружества, 32 квартални комитета на БЧК. Годишно се провеждат по 2-3 пленума, здравни кръжоци, лектории, кинолектории, здравни университети, санитарен актив в помощ на лечебните заведения и ХЕИ, работят 2 клуба на здравето.
В периода 1971-1988 година начело на окръжната организация е д-р Пенчо Начев. БЧК в окръга се ръководи от бюро и пленарен състав.
След това ръководството до 1990 г. поема д-р Живко Бозов. В периода 1990-1993 година председател на окръжната организация на БЧК е д-р Маргит Цанев. От 1993 до 2001 година председател на Областната организация на червенокръстците е Стилиян Стоянов.
От 2001 г. досега лидер на БЧК в областта е д-р Николай Чобанов. Същата година начело на БЧК в страната застава Христо Григоров.
И ДВАМАТА ИМАТ ПО ПЕТ МАНДАТА!
От 1993 до 2001 г. на щат главен секретар на окръжната организация на БЧК в Шумен беше Ивайло Пантев. През тоя период на тежка икономическа криза в страната чрез БЧК пристигаха дарения от частни лица, църкви и обществени организации от Западна Европа в помощ на болниците и дом „Майка и дете“.
Например, на 20 август 1999 г. частно сдружение от Германия достави на РК на БЧК в Шумен един тир с помощи на стойност 16 000 марки. Дарението съдържаше дрехи, спално бельо, пердета – втора употреба; ученически принадлежности; захар, кафе, 500 кг сухо мляко. За католическия орден в село Царев брод бяха изпратени пишещи машини и медикаменти. Пратката беше придружена от д-р Руп – един от шефовете на сдружението.
От Международния червен кръст пристигна сухо мляко за Обединената районна болница и 2 кашона с рамки за очила, които се раздадоха на социално слаби в оптиките на Шумен. Пристигнаха много дарения от Швейцария, Германия, Франция – санитарни материали, лекарства, помощни средства за инвалиди и др., които бяха разпределени за кожния диспансер и отделенията на болниците.
На РК на БЧК бяха предоставени 14 милиона лева. Ръководството ги разпредели за бежанците в Македония, Албания, Югославия. Друго време, други пари…
В края на 2000 г. Националният комитет на БЧК в София обяви конкурс за длъжността Главен секретар на Областния комитет на БЧК в Шумен. В конкурса участва Стоян Стоянов с 10-годишен стаж на главен счетоводител в организацията и Мая Пантева /съпруга на Ивайло Пантев/. Не беше допуснат Владимир Герчев поради несъответствия със задължителните изисквания и условия на конкурса. На 16 януари 2001 г. 7-членна комисия проведе конкурса и той беше спечелен от Стоян Стоянов. На 15 февруари 2001 г. се проведе областното отчетно-изборно събрание на областната организация.
НА ВХОДА НА БЧК БЕШЕ ПОСТАВЕН БОДИГАРД
само за този ден, който не допускаше журналисти, по нареждане на Стоян Стоянов. Веднага беше уведомена централата на БЧК в София, след което новоназначения секретар Стоянов лично излезе и покани журналистите. Това беше прецедент в историята на независимата доброволческа организация! На събранието членове на шуменската организация говориха за финансови нарушения в структурата. Делегатите избраха ново областно ръководство. Начело на организацията застана д-р Николай Чобанов.
На следващото общо събрание на БЧК-Шумен, проведено на 26 февруари 2002 г., трусовете в редиците на доброволците продължиха. Интересно беше заключението на гостите от централното ръководство. Д-р Стефан Гладилов, генерален секретар на НК на БЧК, каза: „БЧК е модерна по дизайн организация, но й трябват дарители! Ние, нейните членове, може да сме бедни, но сме стълба на гражданското общество. Времето работи за нас, защото действаме по правилата на Международния червен кръст!“
Месец по-рано в интервю Стоян Стоянов заяви, че „бюджетът и имуществото на БЧК са фирмена тайна!“ Дори щатът от 5 души беше трудно изговорен. Това засили подозренията към управлението на организацията.
На 1 март 2002 г. в софийската централа са поканени д-р Николай Чобанов, неговият заместник инж. Стефан Кочев и Стоян Стоянов за атестация на последния. Вместо това на главният секретар Стоянов е връчена заповед за освобождаване от работа.
В града още се коментираше
СКАНДАЛЪТ С ХРАНИТЕ ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ
Изнесени бяха факти за непрозрачното раздаване на храни и обвинения за злоупотреби. Стигна се до съдебни дела. Това беше прецедент в историята на доброволческата обществена организация на БЧК-Шумен.
Стоян Стоянов напусна Шумен след сигналите, подадени в икономическа полиция и ненормалната атмосфера за работа в организацията.
От 2002 г. досега директор на секретариата на БЧК в Шумен е Пламен Петров, назначен на щат след явяване на конкурс. Той беше кадър на ж.п. транспорта.
Националното ръководство от София често идваше в Шумен. При затворени и отворени врати конфликтите бяха потушени. През 2002 г. свърши романтичният период на прехода не само в политиката, но и в хуманитарната организация БЧК. Демократичните промени направиха червенокръстците в страната критични, искаха финансов одит за раздадените храни от международни организации и ЕС.
Самият Христо Григоров през 2006 г. беше арестуван по обвинение за присвояване на пари в особено големи размери. Малко по-късно съдът освободи Григоров заради липса на доказателства. Той е корав македонец, наследник на Ичко Бойчев – виден революционер от ВМРО. Издържа на натиска, свързан с конкуренцията на пазара с лекарства. Съдбата го реабилитира и на 9 ноември 2016 г.
ХРИСТО ГРИГОРОВ СТАНА АКАДЕМИК
Той получи званието „Доктор Хонорис кауза“ от Българската академия на науките и изкуствата /БАНИ/. Научното звание му беше присъдено за “изключителни заслуги за опазването и развитието на гражданското общество у нас и за приноса към българската наука на авторските му издания в областта на националната история и на историята и развитието на Българския Червен кръст“.
Така че не само в шуменската, но и в софийската централа на БЧК имаше екшъни, слава богу с щастлив край!
Лицето на организацията е Младежкият червен кръст, който винаги изненадва обществеността в проявите си. Помним, че на 14 февруари 2007 г. /Свети Валентин/ беше организирано „Айранпарти“ с призив за празник без рисково поведение. За Осми март учениците изработиха книжни цветя и ги подаряваха на шуменки. За Великден боядисваха яйца с децата в дом „Детелина“. През април на същата 2007 г. се проведе Първата глобална седмица по пътна безопасност на ООН.
През 2008 г. МлЧК в Шумен получи за клуба си компютърно оборудване и интернет връзки. Продължи работата на аварийния екип за първа долекарска помощ, който се класира 6-ти на националното състезание.
На 19 февруари 2009 г. Областната организация на БЧК проведе отчетно-изборно събрание, на което анализира 4-годишния минал период. За форума пристигнаха от София Христо Григоров – председател на БЧК, д-р София Стоименова – генерален директор на БЧК, д-р Славита Джамбазова – заместник-генерален директор на БЧК. Форумът даде висока оценка на областното ръководство.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СЕ ПОКЛОНИ НА ШУМЕНСКИТЕ ДОБРОВОЛЦИ
Христо Григоров каза: „Ние сме 150-хилядна армия от червенокръстци. БЧК е най-големият неправителствен партньор на държавните институции“.
Същата година Младежкият червен кръст и Дружеството на вдовиците и вдовците в Шумен организираха набирателна кампания в търговската мрежа в помощ на самотни възрастни хора. Младите доброволци бяха при пострадалите от наводненията в Добрич и кв. Аспарухово“ – Варна през лятото на 2014 г. Събираха помощи за пострадалите при експлозията на гара Хитрино през декември 2016 г. Не са спирали занятията за здравна просвета и подготовка за оказване на първа помощ.
ДОРИ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА
се проведоха курсовете за подготовка на водни спасители. Техни инструктори са Кольо Лазаров и Владимир Герчев. В града има още двама техни колеги, но вече пенсионери – проф. Иван Лазаров и Емил Тодоров. Владимир Герчев е инструктор по водно спасяване от 1986 г. Той сподели: „Преди двайсет години идваха по 300 младежи, които кандидатстваха за 30 места в курса за водни спасители. Всички знаеха да плуват. Сега идват 15 ученици, от които 5 въобще не могат да плуват. Миналата година имахме 4 девойки, а сме обучили за водни спасители над 50 девойки досега…“
През 2020 г. в областната структура на БЧК членуваха 3445 жители от 10-те общини. Председател на Младежкия червен кръст е Татяна Вълчева от Профилираната природо-математическа гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен – лидер на 107 ученици.
Българският червен кръст е структуриран в четиристепенна организационна система – национално, областно, общинско, дружествено ниво. Има щатен състав на национално и областно ниво, който е административно-изпълнителният орган и се нарича Секретариат.
Областните организации на БЧК се издържат от държавна субсидия, даренията и приходите от собствени средства са малко. На 24 февруари 2021 г. правителството даде 500 000 лв. допълнително за бюджета на БЧК. С тях организацията осъществява дейността си в условията на усложнена епидемиологична обстановка.
На днешния 8 май припомняме, че „От тука започва България“ и за БЧК. За това говорят архивите. Нека повече млади хора знаят историята на шуменското червенокръстко дружество, защото в него са идеалите на техните предци, които утвърждаваме и развиваме в новите европейски реалности.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Архив
Коментари
коментар
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
