Хроники на здравеопазването: Здравната каса – банката на политическите назначения
На 15 март е рожденият ден на Националната здравноосигурителна каса. Имаме повод да анализираме промените за 22 години, които настъпиха след старта на здравното осигуряване в България.
За пръв път в Княжество България през 1878 г. се лансира идеята за фондов принцип за финансиране на здравеопазването в теоретичния труд на д-р Димитър Моллов „Соображения об устройстве медицинской части в Болгарии“. През 1918 г. е приет
ПЪРВИЯТ ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ЗАКОН
у нас – „Закон за работническите осигуровки относно рисковете болест и злополука“. През 1934 г. Народното събрание гласува Закон за обществените осигуровки, който въвежда задължително осигуряване на всички работници и служещи в държавни и частни предприятия и организации за рисковете: злополука, болест, майчинство, инвалидност и старост. Осигуряването срещу безработица се въвежда с отделен закон през 1925 г. Медицинската помощ се оказва за сметка на Фонд за обществени осигуровки, в който 2/3 от приходите се набират от работодателите и държавата, а 1/3 от работещите хора. От средствата на фонда се отпускат заеми за строеж на здравни и социални заведения. Осигурените граждани имат право на свободен избор на лекар. Така е до 1947 г. След това е плановото финансиране на „народното здраве“.
През 1998 г. беше въведено задължително здравно осигуряване. НЗОК започна да функционира на 15 март 1999 г. Първият директор на касата е зъболекар – д-р Илко Семерджиев, в периода до 21 декември 1999 г. След него за кратко поста зае д-р Бойко Пенков. Първият председател на УС на НЗОК от 6 януари 1999 г. до 30 април 2002 г. беше Стефан Софиянски. Последваха го Кирил Ананиев и д-р Емил Райнов. Рокадите в управлението на монополиста се диктуваха от партии и коалиции, които управляваха държавата. Едни и същи доктори често бяха начело на НЗОК и МЗ, в бордовете на университетски и частни болници. А някои синдикалисти се бетонираха за 20 години в Надзорния съвет на НЗОК. Първата шуменска следа е при старта, когато д-р Димитър Игнатов беше лидер на Българския лекарски съюз 10 години (1992 – 2002 г.) и сядаше на масата на преговорите с често сменяните директори на касата в София.
На 1 юли 2001 г. в системата на здравното осигуряване влезе и болничната помощ. На 18 април беше подписан първият Национален рамков договор за финансирането на 159 диагнози, групирани в 30 клинични пътеки. Първият лекарствен списък включваше 304 медикамента за над 150 заболявания. Но нека да видим как се развиха събитията в нашата Районна здравноосигурителна каса.
На 1 април 1999 г.
ЗА ПЪРВИ ДИРЕКТОР НА РЗОК-ШУМЕН
беше назначен д-р Явор Смиленов, който за кратко преди това беше управител на бившата Общинска /Работническа/ болница.
Структурата се настани на първия етаж в сградата на Банка ДСК. По-късно получи и втория етаж. В началото на 2001 г. бяха сключени 308 договора: 43 аптеки, 91 стоматолози, 134 джипита, 101 лекари-специалисти в доболничната помощ, ДКЦ, 4 клинични лаборатории, 3 болници /Шумен, Н. пазар, В. Преслав/ и онкодиспансера. Документи подаде само един медицински център – МЦ „2000“ за психиатрия на фамилията Пенкови, в който работеха д-р Йорданка Пенкова, д-р Румен Францов, д-р Милчо Ванчиков, д-р Петър Николов и д-р Светла Стоева.
Още през ноември 2002 г. започнаха конфликтите на лекарското съсловие със здравната каса. Здравното осигуряване не оправда надеждите на медиците и пациентите. През април 2001 г. болниците станаха търговски дружества. Средната работна заплата на лекарите в тях беше 150 долара. Лекарската колегия се структурира в 10 дружества в общините. Много от тях бяха стреснати от условията на работа на касата с лекарите – ЕТ.
На 7 януари 2002 г. РЗОК обяви, че през 2001 г. е извършила 190 проверки на 86 договорни партньора. Финансовите проверки бяха 24, от които 13 на аптеки. Констатирани бяха 274 нарушения. Глобени бяха 29 семейни лекари, 8 специалисти в доболничната помощ и 3 аптеки. Общата сума на наложените санкции беше 16 682 лв.
През това време ръководният състав на НЗОК започна международен обмен и трансфер за ноу-хау и обучение. По линия на двустранното сътрудничество се реализираха проекти, финансирани безвъзмездно от правителствата на Япония, Испания, Германия, САЩ, Швейцария. Един от тях беше с посредничеството на Здравноосигурителната комисия на Австралия, от където взехме модела за клиничните пътеки в болниците. Тогава НЗОК забрани на лекарите в болниците – държавни служители, да сключват договори за извънболнична помощ. Първият проблем ескалира с хематолозите в шуменската болница, които преглеждаха безплатно пациентите си без направления извън МБАЛ, за да бъдат проследявани тежките диагнози. След това се оплакаха джипитата, които трябваше да изписват лекарствата на опаковки, а във всяка опаковка имаше различен брой хапчета. Онкодиспансерът безуспешно започна битки да сключи договор с касата за доболнична помощ за поликлиниката си. Дейността на първото в България профилактично отделение в КОЦ-Шумен прекрати дейността си по тази причина.
През 2001 г. беше въведена
ЧАСТНАТА ВИРТУАЛНА МРЕЖА НА КАСАТА,
свързваща НЗОК с 28-те районни каси. През 2002 г. продължи изграждането на информационната система: приложния софтуер и технологичната инфраструктура, но „АремисСофт“ тотално се забави, фирмата наложи едностранен мораториум. В края на годината НЗОК прекрати договора си с „АремисСофт“.
На 18 май 2003 г. 55 аптеки в Шуменска област нададоха вой, защото сами си купиха компютри, за разлика от джипитата, които бяха получили безплатно компютърно и медицинско оборудване, осигурено със заем от Световната банка. Проверка на контролните органи установи, че някои от тях се ползват частично, а други не са налице. На 14 май лекарската колегия в Шумен алармира, че НЗОК не спазва методиката, „работи се на сляпо“, възможностите за диалог с НЗОК и МЗ в София са изчерпани. Настояваше се свикване на извънреден лекарски събор за анекс към НРД 2003. Имаше хаос в болниците и беше застрашен животът на хроничноболните.
На 20 май джипитата и специалистите в доболничната помощ свикаха събрание по повод малкия брой направления за пациентите. Изненадващо на него дойде д-р Явор Смиленов, подал оставка като директор на РЗОК-Шумен. Той се изповяда: „НЗОК върши всичко хаотично. От 17 май съм в оставка, ще бъда освободен на 26 май. Вече мога да говоря. Сега
В ЗДРАВНАТА КАСА Е КОШМАР И УЖАС
Ръководството въобще не мисли за проблемите на лекари и пациенти. То изцяло е ангажирано със смяната на директорите на здравните каси! Прави сте, че регулативните стандарти ни отдалечават от медицината на Европа. Заболеваемостта не може да се планира. Нека ви кажа кой е главният финансист на НЗОК в София. Едно невзрачно същество, чийто кратък стаж е преминал като офисасистентка в „Демирбанк“-София. И това не е случайно! Веднага се досещате, че не тя, а друг зад нея управлява парите в здравната каса. НЗОК прави усилия да противопостави регионалните каси в страната срещу БЛС по политически причини. Шуменската лекарска колегия има достойно поведение. Не съм се стремил да бъда началник на РЗОК-Шумен. Парите в касата са малко!…“
Д-р Смиленов доброволно освободи поста заедно с колегата си от Кърджали с мотивите: „принципно несъгласие с позицията на централното ръководство на касата относно провеждането на здравната реформа“. Зетят на Михаил Багрянов беше назначен без конкурс. Анета Георгиева временно изпълняваше длъжността до идването на нов директор.
На 1 август 2003 г. стартира шеметната кариера на д-р Йорданка Пенкова. Тя беше кандидатура на ДПС, както тогава ни съобщиха шуменските депутати. С подкрепата на „политическия балансьор“ много шефове в Шумен оглавиха НОИ, Бюрото по труда, Областната администрация, НАП… Психиатърката д-р Пенкова беше спечелила мястото и се зае да дисциплинира договорните партньори, а на медиите обеща пресконференции, на които се радвахме първите пет години. И ако д-р Смиленов си беше отрязал дългите коси, събрани в хипарска опашка, преди назначението си за шеф на РЗОК, то д-р Пенкова пусна къдрици до раменете, следвайки стила на Румяна Тодорова, шеф на НЗОК.
През септември
ИЗЛЕЗЕ ДОКЛАДА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
за финансовото управление на бюджета на НЗОК за 2002 г. Ще цитираме няколко констатации от одита, които потвърдиха думите на д-р Смиленов за управлението. В документа пишеше: „Действащата система за контрол и управление на бюджета на НЗОК не включва достатъчно надеждни правила и процедури; за адекватното разделяне на отговорностите между структурните звена в системата за финансовата дейност няма разписани правила; дирекция „Финансов контрол“ не гарантира разкриването на грешки и нарушения; счетоводната дейност не гарантира опазването на активите“. В края на 2002 г. на служителите в НЗОК в нарушение беше изплатено допълнително материално стимулиране, хонорарът на стенографката беше 13 000 лв.
На 1 октомври 2003 г. НОИ и НЗОК започна съвместна проверка на здравните осигуровки. Решено беше лекарите да получават пари само за пациентите с осигуровки в листата си, а не за всички които са обслужили. БЛС обяви, че 1 милион и 800 хиляди българи не са здравноосигурени. В Шуменска област 200 912 жители бяха си избрали личен лекар, но 33 % от тях бяха без здравни осигуровки.
На 1 ноември д-р Пенкова обеща 2000 направления повече за 132 джипита в Шуменска област. Грипът беше повалил хиляди пациенти.
На 1 декември 2003 г. лекарската колегия с председател д-р Петко Загорчев сключи споразумение, според което пресконференциите на РЗОК с медиите да се правят в присъствието на член на управителния съвет на гилдията. Лекарите подадоха жалба срещу д-р Пенкова за изявите й пред журналистите. Докато лидерът беше в чужбина, медиците се представляваха от кардиолога Марин Маринов, председател на Комисията за професионална етика в колегията. За цялата 2003 г. РЗОК беше наложила санкции в размер на 76 255 лв. на 80 лекари и лечебни заведения. Имаше 20 жалби от пациенти. Шуменската каса спря парите за дублирани прегледи на джипита и болници.
Началото на 2004 г. започна със скандал пред гишетата в РЗОК. Доктори с отчети и пациенти с рецептурни книжки се жалваха от бюрократизма в институцията. Стоматолози и джипита протестираха, защото чакаха прави в претъпкания коридор с часове. Търсеха съдействие от медиите.
На първата си годишна пресконференция д-р Пенкова обеща ръст от 10 % на направленията за джипитата и обяви, че районирането на болниците отпада.
На 15 март 2004 г. по случай рождения ден на НЗОК д-р Пенкова даде пресконференция. Тя обяви, че шестима лекари са със съмнения за източване на здравната каса. Направленията на джипитата в селата целенасочено отишли към 6 специалисти в Делиормана – невролози, гинеколози, очни лекари и УНГ. Проверките били със свидетелски показания на пациенти, кметове и медицински специалисти по места. Педиатър и дерматолог бяха хванати да работят в Нови пазар и селата без договор с касата. Цитирани бяха стоматолози в общините Нови пазар, Венец, Върбица, отчели прегледи, които не са извършили. Само за първите 6 месеца на 2004 г. РЗОК-Шумен беше наложила санкции на договорните си партньори в размер на 66 000 лв. В бюджета си за същата година
КАСАТА ИМАШЕ ПЛАН ДА СЪБЕРЕ 17 МИЛИОНА ЛЕВА ОТ ГЛОБИ,
санкции и наказателни лихви! НЗОК – банката на нашите здравни осигуровки, решаваше така финансовия си дефицит.
Семейните лекари входираха жалби в арбитражната комисия на РЗОК, но в нея имаше по трима представители от лекарската колегия и от касата. При равен брой гласове решенията се вземаха от д-р Пенкова. Глобени доктори обявиха, че ще си търсят правата в съда. Прокуратурата разследва 12 лекари „лекували“ 40 мъртви души, обяви директорката.
През 2005 г. РЗОК-Шумен сключи 322 договора с лекари, лаборатории, болници и с 49 аптеки. Те усвоиха почти 19 милиона лева. Наложените санкции бяха за 200 000 лв. През октомври д-р Пенкова обяви, че има скок на профилактичните прегледи. Тя каза: „Шуменска област е лидер в страната по разходи за пациенти с хипертония и диспансеризирани при кардиолозите. Има скок при профилактичните прегледи при джипитата. Пациент е бил „диагностициран“ през 5 дни, като за това време се е снижил от 160 на 145 см височина“.
През ноември 2005 г. джипитата отприщиха гнева си срещу здравната каса. Бунтът започна с изявленията: „Българският лекар е най-глобяваният в държавата! Лекарската професия е компрометирана!“
Непристъпна почти като Пентагона, РЗОК-Шумен се открехваше от време на време за журналисти. Комфортът, в който работеха 46 служители, дразнеше договорните партньори, когато към тях се подхождаше с бюрократизъм. Но директорката веднага контрираше, че средната брутна работна заплата в касата е 329 лв. По това време дойде и скандалът с д-р Емил Райнов, заместник-здравен министър, който стана председател на УС на НЗОК. Тотален политически контрол на парите за здраве, както е и сега!
На 27 февруари 2006 г. здравният министър Радослав Гайдарски съобщи, че е избрана фирмата за изграждане на информационната система на НЗОК. Сключен е договор с консорциум „БУЛ и партньори“ /БУЛ, Сивеко и Макаби хелткеър/ за доставка на инсталация на стойност 3,5 милиона евро. Проектът трябваше да е реализиран за 21 месеца и да се финансира от Световната банка по заемно споразумение с правителството на България. Тази система за отчитане на договорните партньори по електронен път стартира едва на 1 януари 2009 г.!
Една от големите интриги през април 2006 г. създаде пресконференцията в РЗОК, когато стана ясно какви пари заработват докторите. На нея д-р Йорданка Пенкова съобщи, че в предходната година средният доход на семеен лекар е 20 273 лв. Дори две джипита са получили по 48 000 лв. Средният доход на лекар – специалист в доболничната помощ бил 14 065 лв. Най-много заработил кардиолог – 70 000 лв. за година. Най-големите годишни приходи при зъболекарите били 28 000 лв. Ако знаят данъкоплатците какви огромни суми заработват днес частните клиники и лаборатории…
Пресконференцията през 2006 г. д-р Пенкова завърши с думите: „Във Висшия административен съд не е „паднало“ нито едно дело на РЗОК!“ Но лекари и аптеки продължаваха да се съдят с монополиста. „Каката от Касата“, както в съсловието наричаха директорката, беше непреклонна. Два пъти лекари от районната колегия искаха Комисията по професионална етика да заседава по повод отношението на директорката към договорните партньори.
През юни 2006 г. четири РЗОК в страната обявиха стачка в защита на възнагражденията си. Цвета Томова – пресаташе на шуменската здравна каса, отказа да съобщи имената на лидерите на двете синдикални организации в нашата РЗОК. Оказа се, че синдикалният живот там е класифицирана тайна. През следващия месец беше създадена Асоциация на регионалните осигурителните каси, която стана член на Българската стопанска камара. На 20 юли д-р Пенкова се яви на втория си конкурс за шеф на РЗОК-Шумен и получи оценка 5,25.
През септември джипитата отново скочиха срещу големите санкции на касата в Шумен. Д-р Пенкова даде пример – лекар не се среща с пациент, а му изписва лекарства, дори когато е в болница. И допълни: „Спечелихме три дела във Върховния съд, заведени от джипита, за нарушения през 2005 г.“. По този повод лидерите на лекарското съсловие в Шумен и София организираха среща в кабинета на Румяна Тодорова – шеф на НЗОК, и я поканиха да се обсъди управленската й политика. Първата дама на шуменското здравно осигуряване коментира присъствието си така: „Аз ще пристигна с огромен обем документи, ще изложа много факти и аргументи в подкрепа на своите решения. Но ще вляза за кратко. Имам билет за Париж“. Тя беше в платен отпуск и отлетя…
До завръщането й на 9 октомври дружеството на специалистите в доболничната помощ се събра и подкрепи протеста на семейните лекари в областта. Те казаха: „Недопустимо е да бъдем наричани „медицински туристи“, когато изпълняваме своята дейност в отдалечени от Шумен селски общини! Някои от договорните партньори се проверяват по няколко пъти в годината, дори в месеца, а други са недосегаеми за контролните органи на касата от 2000 г. досега. Защо има лекари, назначени в контролните органи на РЗОК-Шумен, които са в същото време нейни договорни партньори?“ След гласуване на протестната си декларация с подкрепата на д-р Загорчев, лидер на лекарската колегия, специалистите обобщиха: „Какъвто светецът – такъв и тамянът!“
На 3 януари 2007 г. РЗОК започна издаването европейски здравноосигурителни карти. УС на НЗОК започна да налага едностранно промени за цените и обемите на заплащаните дейности. За здравеопазването бяха нужни 2,2 милиарда лева, като 115 милиона лева бяха взети от резерва на касата.
На 6 април д-р Емил Райнов, заместник здравен министър, откри новото детско отделение в МБАЛ-Шумен и обяви, че в България няма здравно неосигурени пациенти. Специалистът по авиционна медицина летеше в облаците… НЗОК имаше дефицит от 70 млн. лв. Д-р Пенкова съобщи, че
БОЛНИЦИТЕ НЕПРАВОМЕРНО ИЗТОЧВАТ КАСАТА
На 14 август 2007 г. тя каза: „Едни и същи пациенти „се въртят“ по едни и същи клинични пътеки за едни и същи отделения“. Шуменската РЗОК нямаше вече пресаташе и секретарката на д-р Пенкова като Матросов бранеше своя шеф от журналистите с неудобни въпроси.
Две седмици по-късно се проведе среща с лекарите от болниците в областта. Отново тема бяха санкциите. Д-р Пенкова се учуди как в цялата страна през юли са намалели плановите операции, а в Шумен са скочили при 40 градуса жега. Хирурзите отговориха: „Имаме климатици!“ За безумията в НРД и наложените глоби д-р Пенкова обобщи: „Всеки компромис, който съм направила, се е стоварвал обратно върху мен! Колеги, аз съм никой! Подписвам фактурите и отчетените документи.
АЗ СЪМ САМО ПОЩЕНСКИ ГЪЛЪБ
до НЗОК-София, но не мога да определям съдържанието на клиничните пътеки и бюджета“.
Грубото администриране на здравеопазването доведе до ново социално напрежение, противопоставяха се лекари на пациенти. На събрание на лекарската колегия д-р Сотир Тасевски, джипи в село Памукчи, община Нови пазар, изплака: „Доведен съм до ръба на фалита! Работя под психическо напрежение, страх, чувство на гняв и безсилие“.
През 2008 г. беше наложен годишен лимит от здравната каса. На 28 април в Шумен се организира кръгла маса на тема: „Кризата в здравеопазването“, организирана от лекарската колегия. Дори онкопациенти пристигнаха, за да говорят за хаоса в НЗОК.
На 31 юли 2009 г. д-р Пенкова се яви на конкурс и с оценка 5,50 започна третия си мандат като шеф на РЗОК.
В края на 2009 г. ГЕРБ дойде на власт. Директорката умело се вписа в здравната политика на герберите, дори успя да кадрува. Димитър Александров стана областен управител на 18 август, а д-р Емилия Станчева беше неговият заместник по здравеопазване. Приятелката на д-р Пенкова организира първата работна среща в областната администрация на тема здравеопазване. Плащанията на болниците идваха със закъснение, а направленията за семейните лекари бяха по-малко. Шефката на РЗОК каза: „Потокът от направления от джипи към специалист вървят „на пачки“ към определени специалисти в определени дни“.
През 2010 г. д-р Пенкова обясни: „Лошата събираемост на здравни осигуровки е причина за намаления бюджет на болниците“. Всички дружества дължаха пари на доставчиците на лекарства, а
ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ БЯХА ПРЕД ФАЛИТ
заради лимитите. Започнаха протестите на МБАЛ „Д-р Добри Беров“ ЕООД в Нови пазар, а след това и в Шумен. Същата година финансовият министър Симеон Дянков взе от резерва на НЗОК без решение на парламента 1,5 милиарда лева, за да спасява бюджета на държавата. Всеки водеше своите битки.
След скандали и жалби скенерът на „ДОМИ“ ООД в старата поликлиника остана без договор с РЗОК-Шумен. Съсипан, собственикът Добри Стоянов принудително се изнесе от сградата. Той беше закупил първия частен скенер в България през 2001 г., втора употреба. През 2009 г. година достави нов модерен скенер и цифров рентген с банков кредит, за да отговори на изискванията на д-р Йорданка Пенкова. След две години бизнесменът изнесе апаратурата си, защото в града имаше друг частен МЦ с такава апаратура – втора употреба, а МБАЛ-Шумен получи нов скенер. Д-р Пенкова елегантно им освободи пазара за образна диагностика в областния град. Лобита и преразпределение на здравния пазар с нашите здравни осигуровки…
В подкрепа на това ще припомним скандала с д-р Евгени Душков, който по това време беше в УС на НЗОК. Пред вестник „Труд“ той каза, че конкурсът за избор на директори на районните здравни каси е опорочен и се дават подкупи. Според него, касата се е превърнала в най-омразната институция. Управителният съвет с мъка успял да спре мераците на шефа й д-р Димитър Петров да купи още нови коли по 261 000 лв. всяка. В УС го линчуваха и едва не го изгониха от НЗОК.
На 28 април 2010 г. на събрание на семейните лекари беше съобщено, че две джипита в областта са проверявани от ДАНС съвместно с РЗОК. Д-р Пенкова не отрече това. Колко безпомощна е била Касата при наличието на Агенция „Медицински одит“ и колко амбициозна нашата директорка, за да търси съдействието на ДАНС!…
През 2011 г. шуменската каса получи 12 употребявани компютъра от НЗОК и нова кола, която да замени 11-годишния „Форд“.
На 8 май 2012 г. в Шумен гостува д-р Пламен Цеков – управител на НЗОК. В тесен „семеен кръг“, без достъп на медиите, управляващите се разбраха за постната бюджетна пица на Дянков. Целта била гостът да се запознае с добрите практики, а всъщност затягаше колана… Особен ефект от визитата за финансирането на лечебните заведения в областта нямаше. Белодробната болница беше пред закриване. След година лекарите поискаха оставката му. Днес той е шеф на общинската болница в Севлиево.
През лятото на 2012 г. третият си мандат като директор, вече 4-годишен, д-р Пенкова защити с оценка 5,75.
През януари 2013 г. гръмна
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СКАНДАЛ С ШЕФКАТА НА РЗОК-ШУМЕН
Стана ясно, че шуменски адвокат е подал в Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси сигнал срещу д-р Йорданка Пенкова. В сигнала се твърдеше, че в периода 2005-2012 г. в качеството си на директор тя е сключвала договори за осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ с лечебното заведение „Частна психиатрична клиника-2000“ ООД, чиито собственици на капитала и управители са нейни роднини по права и съребрена линия /баща и сестра/. КПКОМПИ служебно е изискала справка за изплатените по договорите с РЗОК-Шумен суми на „Ч.П.К.-2000“ ООД за периода 2009-2012 г., от които става ясно, че изплатените суми са на обща стойност 163 065 лв.
Едва на 11 декември 2013 г. д-р Пенкова обяви: „Завеждам дело в Страсбург по делото за конфликт на интереси!“ Такова нямаше. Психиатърката беше оптимистка, дори се дипломира по икономическа специалност в Шуменския университет.
Изявите си продължи на пресконференциите по здравеопазване с областния управител Венцислав Венков.
На 3 юли 2014 г. съдия Ростислава Георгиева от Шуменския районен съд (ШРС) реши, че
Д-Р ЙОРДАНКА ПЕНКОВА НЯМА ДА ПЛАЩА 214 000 ЛВ. ГЛОБИ,
наложени й в края на 2013 г. от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Съдът изцяло беше отменил наказателно постановление, наложено на д-р Пенкова на 20 декември 2013 г. от тогавашния временен председател на комисията Филип Златанов, станал скандално известен с тефтерчето си. В него пишеше: “Д-р Пейкова шеф на Здравна каса Шумен: Сметна палата – следва фин. Одит. Д-р на фин. Одит. ИФ ще го оправи.“ Причината съдът да определи въпросното наказателно постановление № 061-13 на Златанов като неправилно и незаконосъобразно, е допуснатото от административно наказващия орган процесуално нарушение при съставянето му.
През това време финансово рухналите общински болници търсеха съдействие от Европарламента, а д-р Даниел Димов – управител на МЦ „Свети Иван Рилски“, алармира: „Здравната каса бави парите за ин витро, работим без подписани договори. Т. е. работим „на ишлеме“ от началото на годината“.
През 2015 г. върнаха арбитражните комисии в здравната каса, които бяха закрити през 2009 г.
Д-Р ПЕНКОВА СТАНА „ЛЕКАР НА 2015 Г.“
по предложение на шуменската колегия. Знаем кои лекари лобираха за този приз, някои от които сериозно глобявани от касата. Но за всеки има място в Алеята на славата…
На 19 юни 2015 г. в Шумен се проведе научна конференция на тема: „Здравеопазване – състояние, проблеми, перспективи“. Организатори бяха АБВ-Жени, Комплексният онкологичен център и Българската стопанска камара. След форума направихме интервю с Григор Димитров от БСК и досега член на Надзорния съвет на НЗОК, бивш заместник здравен министър. Тогава той каза: „Да се говори, че болниците трябва да бъдат на печалба, е неправомерно. Те ползват публичен ресурс и от него не трябва да се извлича печалба. Нещо, което става в частните болници. През последните две години в България са открити повече от 100 болници, за които е нужно финансиране. Парите на НЗОК се преразпределят към нови договорни партньори на касата. Въпреки мораториумът, който здравният министър Петър Москов обяви, когато обеща публично пред парламента да спре регистрирането на нови болници“.
Петият мандат за д-р Пенкова – шеф на здравната каса в Шумен, стартира през ноември 2017 г. На конкурса се беше явила и д-р Йорданка Маринова – управител на общинската болница „Д-р Добри Беров” в Нови пазар и заместник-директор на областната болница. Оценките след конкурса не бяха обявени. За първи път д-р Пенкова имаше конкуренция, като не се брои преди десетина години кандидатурата на д-р Димитър Костов, който не беше завършил специалността „Здравен мениджмънт” и не стигна до изпитната комисия.
В КАДРУВАНЕТО НА ШУМЕНСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
решаваща роля през последния мандат има Жени Начева, която привика в МЗ д-р Атанас Атанасов – изпълнителен директор на МБАЛ-Шумен, за да му възложи да свика Общо събрание с цел избор на нов шеф на областната болница през 2016 г. Неговото място зае д-р Димитър Костов. Публична тайна е, че директорката на РЗОК имаше лостове за влияние при тези назначения. С нейна помощ д-р Атанасов и неговата предшественичка д-р Юлия Димитрова бяха сменени като директори на МБАЛ-Шумен, убедени са всички в гилдията.
Като председател на Надзорния съвет на НЗОК и заместник здравен министър, Жени Начева изтегли в София д-р Пенкова на длъжността подуправител, която тя зае на 26 февруари 2018 г. Шуменката трябва да е благодарна на проф. Анна-Мария Борисова, здравен министър, която на 1 юни 2010 г. предложи да се съкрати ръководството на НЗОК. Вместо да има директор с трима заместници, да се назначи управител и подуправител. Пет души оттогава се изредиха като подуправители на здравната каса и напуснаха след зрелищни скандали. Д-р Димитър Петров два пъти заема поста. На 17 март 2017 г. си тръгна, обявявайки: „Министър Петър Москов е известен като Пинокио. Използва НЗОК за предизборна кампания…“
След като Жени Начева направи софиянка д-р Пенкова, тя се погрижи и за нейния близък колега Мирослав Мутафчийски. Той десетина години беше началник на отдел „Специализирана администрация“ и председател на съюзната организация на КНСБ в РЗОК-Шумен. Придружаваше шефката си на всички събрания и работни срещи, а когато журналист влизаше за интервю в кабинета на директорката, тя често го привикваше за свидетел, макар да знаехме, че камерите на касата записват всичко… На 15 май 2019 г. Мирослав Мутафчийски стана заместник-директор на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, което втрещи здравната администрация на София. Новата агенцията стартира на 1 април 2019 г. със заповед на здравния министър Кирил Ананиев и обедини двете изпълнителни агенции „Медицински одит“ и Изпълнителната агенция по трансплантации.
От февруари 2018 г. досега Десислава Георгиева е шеф на РЗОК-Шумен, временно изпълняващ длъжността. Всички питат:
ЗАЩО ВЕЧЕ 3 ГОДИНИ НЕ ОБЯВЯВАТ КОНКУРС ЗА ДИРЕКТОР НА ШУМЕНСКАТА КАСА?
Когато д-р Пенкова напусна Шумен, табелата на частната „Психиатрична клиника 2014“ остана. Фирмата беше с нова регистрация. Управители на дружеството са д-р Свилен Станчев – психиатър, и Ангелина Ценова от село Могила, община Каспичан. Освен тях двамата, съдружник е и д-р Милчо Ванчиков. В ценоразписа на груповата практика са медицински удостоверения за охранителна дейност, за лично оръжие, за шофьори, за учащи и др. Същите безплатно издава консултативното отделение на Психоболницата, което се намира в двора на МБАЛ-Шумен. От години пишем за това, но пациентите се насочват към „ЧПК-2000“ ООД.
Срещу монопола на НЗОК всички говорят, но никой не смее да го разруши, защото крепи бизнеса на олигарсите в здравеопазването. Това е негласното споразумение на всички партии и коалиции, когато са на власт. В НЗОК и 28-те районни каси работят 2300 чиновници. Само в централното управление са 331. На 42 милиона лева възлизат разходите годишно за целия персонал.
АКО ИМА ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ,
половината от чиновниците ще бъдат освободени и ще лъснат далаверите. Тогава няма да се чудим защо един и същи зъболекар на една и съща дата в един и същи час е в Нови пазар и в Каолиново. Съдов хирург от Шумен няма да си даде дипломата във Враца за втори договор и оттам да получава пари, без да пътува на 400 км. Няма ортопед от медицинския център на МБАЛ-Шумен да дублира пациентите си с частна болница в Търговище. НЗОК системно се източва с фалшиви документи. Последният случай е с Правителствената болница.
Скоро научихме, че д-р Йорданка Пенкова е навършила пенсионна възраст /родена е през февруари 1959 г./. Тя едва ли ще напусне преди изборите поста си. Ще припомним, че Багряна Маркова – шеф на дирекция „Връзки с обществеността“ в НЗОК, е на 70 години, назначена с диплом за турска филология преди почти 20 години. Тази знакова личност няма никакво намерение да се раздели с поста си, твърдят осведомени.
Д-р Пенкова има зад гърба си Жени Начева, която цял мандат събира гнева на договорните партньори. Начева е първият управител на Надзорния съвет на касата при ГЕРБ от 2009 г. и през цялото време управлява НЗОК в сянка. „Сивият кардинал“ в здравното ведомство всяка седмица давал задачи на служителите в НЗОК, четем в софийските медии. Нормативните промени за работата на касата се пишели в МЗ. Дори цените на клиничните пътеки се определяли там, вместо в касата. Двама управители на НЗОК напуснаха заради намесата на МЗ в касата – д-р Камен Плочев и д-р Дечо Дечев. На 8 ноември 2020 г. д-р Христо Мазнейков от МБАЛ „Света София“ не издържа по време на пандемията и призова: “Изгонете Жени Начева – най-големият Цербер, който пречи да се развиват болниците!“
Според Закона за здравното осигуряване, здравната каса е обществена институция и трябва да се управлява от онези, които плащат здравни вноски. Пет гласа в Надзорния съвет имат синдикатите, работодателите и пациентските организации, а четири – държавата. Повечето от тях обаче гласуват заедно с представителите на държавата и често – против интересите на лекарите и пациентите, защото имат интереси да останат в Надзора.
Сега е време да кажем на всички кандидати за новата власт: държавата не дава парите за здравеопазване, тези пари са нашите здравни вноски! След 22 години най-после определете стойността на медицинските дейности и осигурете достойни заплати на медиците, за да не емигрират. Когато унижавате тях, вие унижавате и нас, пациенти и данъкоплатци на НЗОК.
Валентина МИНЧЕВА
Коментари
коментар
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
