Лиричният Бехчет Данаджъ в експозиция за длето и четка
Творческата кариера на Бехчет Данаджъ съвпада с демократичния ни преход. Вероятно затова той е толкова разкрепостен и необятен като художник. Утвърди се сред младото поколение автори на скулптури, рисунки, малка пластика и монументално изкуство. Пандемията е причина да не отбележи своя 50-годишен юбилей с изложба, но година по-късно ни покани на „Поезия на лунна светлина“ – малка пластика и рисунка. Луна в последния ден на ноември имаше, но и студен зимен дъжд. Това не попречи десетки негови почитатели да изпълнят общинската галерия „Елена Карамихайлова“.
В тази златна възраст за всеки мъж и творец, няма как Бехчет Данаджъ да не покаже какво може с палитра и длето, а неговите творби винаги носят динамика, скрити енергии и пориви за живот. Макар че животът му е изпитание още от неговото детство.
Той е роден на 6 август 1971 г. в село Ясенково, община Венец. На 9 години остава сирак. Негов братовчед му казва: „Не плачи. Животът продължава! Ти трябва да се занимаваш с нещо. Що не започнеш да рисуваш?“ Първите му рисунки са на коне – наивистично, но упорито ръката му улавя структурата и движението на коня. Волния бяг на животните го поглъщат. А на село коне много… На 1 юни – Денят на детето, в училище се провежда конкурсът за рисунки на асфалт. Забелязват го веднага. Дружинният председател в училище вижда рисунките на Бехчет и казва: „О, ти трябва да учиш за художник!“ Насочва осмокласникът да постъпи в Професионалната гимназия по каменобработване в село Кунино, Врачанско. Тя е единствена в България, създадена през 1921 г. с помощта на учители от Чехия – каменоделци и скулптори. Школата е уникална, момчето от Делиормана научава правилен български език, общува в творческа атмосфера, получава богата култура и възпитание.
Но колко трудно влиза в това професионално училище! От 130 кандидати Бехчет получава единствен отлична оценка на приемния изпит, а само 30 са местата, при това няма бройка за Шуменски окръг. Упоритостта на мама Фатме го окуражава. Тя е категорична, че синът й няма да се върне, а ще стане каменоделец. Влиза в кабинета на директора с думите: „Това дете рисува с часове. Трябва да учи при вас! То иска това училище“. Директорът е учуден: „Браво майче, ти си най-силната българска жена, която познавам на тоя свят! Ти ме убеди, че той заслужава да бъде наш ученик“.
„Данаджъ“ на турски език означава биче. Прадядото на Бехчет гледал животни. Бичетата били непокорни, но той го усмирявал. Най-якото от малките веднъж се изправило срещу него, гледачът го повалил и така Данаджъ станала фамилия на рода. Непокорството и силата на бичето явно върви с фамилията на Бехчет, която иска да се доказва във всичко и е непреклонна пред житейските препятствия. Защото и в изкуството трябва да си силен, особено когато си с камък и длето.
Бехчет завършва училището през 1990 г. и направо скача в ледените води на прехода. Бурни времена, протести, икономическа несигурност. Всички учители го съветват да постъпи в Националната художествена академия, но от къде пари за живот в София? А предстои казарма – година и половина. Той иска бързо да изкара службата и да си работи професията. Постъпва в редовните войски в столицата и още тогава рисува портрет на свой приятел. Началниците ахват от възторг, осигуряват му ателие, искат да остане. Той копнее за родния край. Пренасочват го към охраната на военното имущество на секретните войски в Шумен.
Уволнява се през 1993 г. и решава да учи изобразително изкуство в университета във Велико Търново. Тогава преподавателката Таня Йорданова му казва да изчака, защото същата специалност ще се открие в Шуменския университет. Бехчет работи два месеца и 7 дни като стругар в КТА „Мадара“. Частният бизнес е вече стартирал, майстори откриват работилници с камък. Отворена е първата частна каменоделска фирма на Димитър Димитров за надгробни плочи. Два пъти му отказва работа. На края Бехчет отива и по мъжки заявява: „Дай ми работа, дори да ми плащаш 30 процента за труда! Ще ти покажа какво мога!“ Собственикът го пуска за малко в гаража-работилница, дава му камък и инструменти и заминава за три часа по ангажимент. Когато се връща, ахва! Вижда какви шрифтове се появяват на плочата. Професионална работа! Бехчет остава във фирмата четири години, като в същото време е студент в Шуменския университет. Там преподава професор Ненко Маров от В. Търново, когото наричат „краля-скулптор“. Той съветва своя студент да остане като млад асистент и да развие специалността скулптура в Шумен. Нещата не се получават…
При обмяна на опит в Тракийския университет в Одрин, шуменски преподаватели научават, че от две години съседите им развиват скулптурата като нова специалност. Проф. Тотю Тотев урежда 6-месечен престой на Бехчет, за да усъвършенства литературно турски език и да стане преподавател. Появява се втора оферта от доцент в университета в Анкара, който го кани да участва като творец в композиция от 28 каменни пластики. Тогава за пръв път шуменецът вижда на 3D принтер проект. Той е мащабен с лика на Ататюрк, със слънчев часовник и др. Докато нашето момче стяга куфарите, инфлация удря Турция, проектът се отлага. Бехчет Дананжъ се връща в Шумен и става учител на непълен щат в Професионалната гимназия по икономика. Малко по-късно е вече учител на щат в Професионалната гимназия по керамика и химичен дизайн „Проф. Асен Златаров“ в Нови пазар, където е вече 25 години.
През това време прави сериозна кариера. Художникът има 10 самостоятелни изложби в Шумен в периода 1993-2022 година. Самостоятелна изложба има през 1997 г. в Истамбул.
От 2004 до 2022 година участва в международни симпозиуми и пленери по скулптура, рисуване, керамика в Мадара, Монтана, Илинден, Поморие, Шумен, Турция.
Най-известните му монументални скулптури са паметниците на Цар Самуил на гара Самуил /Разград, 2000 г./, на Митрополит Симеон в Шумен /2001 г./, на Коджа Юсуф в Хитрино / 2011 г./, на Св. Св. Кирил и Методий и на Цар Борис I в Плиска /2016 г./, на Наим Сюлейманоглу в Момчилград /2019 г./ и др. Още толкова бюст-паметници, барелефи и скулптори той е изработил от бетон, бронз, камък. Специално място неговите творби имат в Двора на кирилицата в Плиска.
Бехчет Данаджъ е бил „Учител на годината“ през 2009 и 2010 година, отличен е с наградата „Неофит Рилски“ през 2011 година и с Наградата на Шумен за изкуство и култура през 2017 година.
През последните години се насочва към монументалната пластика. Професионалната му страст е камъкът. Споделя: „Нямам ателие за работа с камък. Това е лукс. Намирам приятели, при които работя. Освен бетон, имам творби от метал“.
Превъзбудена беше публиката в голямата зала на шуменската галерия. С цветя и подаръци прииждаха ученици, колеги и приятели на Бехчет Данаджъ. Авторът беше трогнат, но остави проф. Ростислава Тодорова от Шуменския университет да говори. Тя каза: „На връх Андреевден сме се събрали да почетем творчеството на нашия колега. Успехът му е неоспорим. Богатата му творческа биография е свързана с изяви у нас и в чужбина. Той е носител на авторитетни награди. Въпреки афинитета му към монументалната скулптура, тази вечер той ни демонстрира по-лиричната страна на своя талант. Представя се в класическата комбинация от рисунка и малка пластика, така подчертава, че лаконизмът и малкият мащаб не бледнеят пред мощта на големите обеми, а са друг начин на майсторството. Под мотото „Поезия на лунна светлина“ ни се разкриват елегантни трактовки на вечни теми в изкуството като портрет, фигурални композиции, голо тяло, етюд… Бехчет Данаджъ е излязъл извън рамките на класическата рисунка и смело се е възползвал от възможностите на живописната рисунка. Борави с плътни, смели цветове, така характерни за неговата живопис. Техниката е смесена, материалите са различни. Някъде рисува експресивно, със замах, а на други места комбинациите са нежни, с внимание към детайла. Доминират профилните изображения. Фигурите създават впечатление за измамна статичност, но овладяването на формата подчертава динамиката на всяка една композиция. Експериментите продължават и в полето на малката пластика, изработени от любимия на Бехчет речен камък, както и от бетон. Художникът може да се изразява мащабно и в малка форма. Малките форми в изобразителното изкуство са като късия разказ в литературата. Виждаме богатство от профили, но и смела етюдност. Бехчет Данаджъ, майсторът на монументалните обеми, заяви своята нежна, лирична страна, за да покаже мекотата и богатството на таланта си, да демонстрира личните си търсения в изкуството извън поръчките и извън зададените отвън теми. Монументалността на неговото мислене прозира в лаконизма на малките пластики. Всяка рисунка тук ни въздейства като стенопис… Скулптурата е трудно изкуство, но то не огрубява своя създател, а само го обогатява. Изложбата на Бехчет Данаджъ може да бъде сравнена с лиричен рецитал“.
Николай Калев – председател на клуб „Култура за Шумен“, поздрави автора. Той каза: „Горд съм, че в нашия възрожденски град живеят такива майстори на четката и на длетото. Колкото повече познавам душата на твореца, толкова по-добре възприемам неговите картини. Това, което виждам, е истинският Бехчет – със сърце и душа! Нося за него цветя и от моето домашно вино, които ще връча с четиристишие на Омар Хаям: „Месецът е раздрал роклята на нощта. Пий вино, няма по-сгоден час, бъди весел и безгрижен, защото дълго тоя месец ще свети на гроба на всекиго от нас“.
Община Шумен връчи преди тържеството грамота на автора за участието му във второто национално биенале тази година, а група приятели му изпратиха професионална чанта за инструменти, на която скулпторът много се зарадва.
Изкуството се завръща в нашия град след пандемията, а предстоящите коледни и новогодишни празници събират културната общественост за творчески срещи с наздравица. Дано хората на изкуството съхранят свободния си дух в днешното сложно и тревожно време. Защото и за това трябва смелост, ако искаш да не си подвластен на политическата конюнктура.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
The post Лиричният Бехчет Данаджъ в експозиция за длето и четка appeared first on RADIAN.BG aвторски поглед на събитията.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
