Четирима медици с отличието „Лекар на 2022 година“
Днес е празникът на Свети Иван Рилски, най-големият наш светец, покровител на Българския лекарски съюз. Обществеността отдава почит на медиците, които въпреки всички кризи и пандемия отстояват професионалния си дълг.
Лекарската професия е свободна, но 33 години е администрирана от управленците на прехода. Политическият контрол на БЛС е повод за протести и несъгласие с нормативния хаос и принципа на финансиране. Дори на днешния ден спешните медици стачкуват. Политическите назначения в здравеопазването доведоха до лобистки интереси и корупционни схеми на здравния пазар, на който няма реална конкуренция при наличието само на една здравна каса монополист. И лекарите, и пациентите са недоволни. Никой от политиците няма воля за радикални промени, защото не могат да се преборят с търговските интереси при усвояване на публичния ресурс на НЗОК – нашите данъци за здраве! Някоя партия да е говорила за нов здравен модел в предизборната си кампания?…
Кадровата криза е големият проблем на системата, която остана нереформирана. Липсата на специалисти е катастрофална за шуменската болница.
Тази година районните колегии не издигат свой представител за „Лекар на годината“ на национално ниво. Отличията са определени на регионално ниво, а ръководството на БЛС в София ще определи носителите на националната награда.
Съсловната организация на шуменските лекари определи четирима свои членове за „Лекар на 2022 година“. Представяме ги като професионалисти, но надникваме и в личния им свят, за да покажем техния характер и житейски път.
Д-р Таня ПЕШЛЕЕВСКА: Висока е цената да си хирург!
Д-р Таня Пешлеевска е родена в София в семейство на балканджии – баща миньор и майка служителка. Завършва в столицата гимназия със златен медал. В същото време тренира джудо 8 години и има в колекцията си 6 медала. Пързаля се с кънки на лед, плува в спортната палата на София и става мъжкото момиче на випуска с името Гринго. На 18 години е правоспособен шофьор.
Физическата й издържливост е бонус за мечтата й да бъде хирург. „От първолак говорих за това“ – спомня си тя. В Медицинския университет в София продължава да тренира джудо, но практикува и ски-туризъм. Взема свидетелство за капитан на плавателен съд до 10 брутотонорегистъра /яхта/ и преплава р. Дунав при Видин.
Отличничка на МУ-София, д-р Пешлеевска е разпределена да работи във Велики Преслав, където пристига с влак на рождения си ден 10 октомври. Защитава специалността хирургия в София и след три години става „болярка“, като създава семейство в малкия град. Още бременна с първото си дете през 1990 г., тя се явява на изпит за ловно оръжие, за да премери сили с мъжа си в гората. Децата й завършват немската гимназия в София. Дъщеря й Гергана учи в Германия и работи като мениджър. Синът й Калоян се дипломира в Австрия и е строителен инженер. Важното е, че и двамата са в България. Дъщеря й се омъжи, синът й се сгоди. Майка им е готова за внуци.
Д-р Пешлеевска е една от двете дами в шуменската хирургия. Нейният кумир в хирургията е проф. Дережан от университета, френски възпитаник. От него е запомнила: „Колеги, болката е страшно нещо! Окупирайте болката! Бъдете не само отличен хирург, но и човек! Да не забравяме, че не сме само професионалисти, но и хора!“
Учител в хирургическата й практика е д-р Добри Марчев. За него казва: „Докато съм жива, ще го помня. Той ми хвана ръчичките като шеф на хирургичното отделение във Велики Преслав, за да ме научи. Тогава в общинската болница имахме 265 легла, от които 30 бяха хирургични“.
Д-р Пешлеевска придоби специалност здравен миниджмънт, има два мандата като член на управителния съвет на районната лекарска колегия в периода 2001-2007 г. А това беше началото на здравното осигуряване, романтичните и революционни времена на БЛС – подписки, протести, събрания и лекарски събори до среднощ. Лекарите бяха ентусиасти. Младите им колеги днес нищо не знаят за бойния дух на ветераните, които възстановиха БЛС и отстояваха честта на съсловието.
През 2011 г. хирургичното отделение в МБАЛ-В. Преслав беше закрито и д-р Таня Пешлеевска дойде в МБАЛ-Шумен. Днес споделя: „Тук ми е комфортно. Висока е цената да си хирург. В ковид пандемията беше страшно. В най-големия екшън през ноември 2020 г. бях в спешното отделение, за да замествам д-р Петко Загорчев. Вече се пенсионирах. Имам 40 години стаж, но продължавам да работя тук и давам дежурства в болницата във Велики Преслав. От години не ходя на лов. Нямам време. Колкото до реформата в здравеопазването, тя не се случи, както я искахме. Пациентът трябва да е в центъра на здравните услуги, а ние отделяме много енергия за писане. Трябва решителност за промени, защото няма млади лекари, които да специализират при нас. Всички сме пред пенсия или пенсионери. След 5-10 години няма да има кой да оперира в шуменската болница…“
Хирургия има в много медицински специалности – офталмология, урология, АГ, УНГ… Всички медици твърдят, че хирургията е „мъжка специалност“, а д-р Таня Пешлеевска не се дава на силния пол в операционната и печели доверието на колеги и пациенти. Може би когато получава своето отличие „Лекар на годината“, тя ще се сети за ученическата си характеристика: „Умна, малко буйна, но държи на справедливостта“.
Д-р Румяна ЦАНКОВА: Внучката ми учи медицина и съм много щастлива
Д-р Румяна Цанкова е родена на 13 юни 1950 г. в Червен бряг в семейството на учител и счетоводителка, където завършва средното си образование. През 1976 г. се дипломира в Медицинския университет в София. Там среща бъдещия си съпруг от Исперих, стоматолога Петър Цанков. Работят по разпределение в Разград. Тя започва като участъков педиатър в поликлиниката, после е ординатор в детското отделение на болницата, завеждащ детската поликлиника и началник на детското отделение. През 1985 г. със съпруга си идват в Шумен, той е във Военната болница, а тя – в детското отделение на областната болница.
През 1982 г. д-р Цанкова защитава първата си специалност по детски болести, а през 1989 г. – специалността детска кардиология. В шуменското детско отделение първият й началник е д-р Аврам Свинаров, но само за няколко месеца. След това завеждащ е д-р Иванка Христова. Следващият началник е д-р Парашкева Вичева, а сега шеф е д-р Галин Чобанов.
Д-р Цанкова работи след пенсионирането си, защото няма детски кардиолог в болницата. Признава, че е искала да практикува като специалист по вътрешни болести след дипломирането си в София, но като пристига в Разград, няма места за интернист. Кризата за педиатри е голяма и я чакат. С времето педиатрията й харесва много.
Децата й са възпитаници на Шуменския университет. Синът й Христо Цанков е икономист в общината. От него има внучките Петя и Теодора, близначки, които учат английска филология в ШУ. Дъщеря й е химик във фаянсов завод. Д-р Цанкова споделя: „От нея имам внучка Румяна, която е първи курс медицина в МУ- Плевен и съм много щастлива, че пое по моя път. Идвала е тук, запозната е с лекарския труд, болницата, знае много неща за професията“.
Как се отразява липсата на мъже-педиатри в детското отделение? Д-р Цанкова се смее: „Ами каквото има. Но като дойдат мъже-колеги, стават началници. Сега пристигна новодипломиран лекар от София, родом от Силистренско, д-р Аяз Риза. Общо сме девет педиатри, достатъчно, но една колежка ще се явява за специалност и е в отпуск. Други две са отсъстват по майчинство. Трябват ни лекари“.
Защо е останала в отделението, а не е регистрирала частна практика, както направиха нейни колеги от детското отделение? „Харесва ми работата в болницата и останах. Пожелавам си здраве. Имам дух за работа, обичам си отделението. Дано има млади колеги, които да харесват педиатрията“.
Д-р Албена МЛАДЕНОВА: Ние сме „горещо“ отделение, но кадровата криза е голяма
Д-р Младенова завършва Медицинския университет във Варна през 1996 г. Работи месец в Спешна помощ на МБАЛ-Шумен, а после постъпва в Диспансера за пневмофтизиатрични заболявания със стационар в града. След 6 години специализация е лекар по вътрешни болести, а след още 3 години защитава специалността „Пулмология и фтизиатрия“. Практиката си започва в поликлиничното отделение при д-р Кремен Калчев в т. нар. БЦЖ-кабинет, където се поставят ваксини срещу туберкулоза. След това е във фтизиатричното отделение. През 2010 г. ражда дъщеря си Яна и докато е в отпуск по майчинство, закриват новата Белодробната болница /бившият тубдиспансер/. През 2012 г. започва работа в обособеното фтизиатрично отделение на МБАЛ-Шумен. Д-р Юлия Димитрова – директор на болницата, и д-р Николай Бъчваров – началник на първо вътрешно отделение, я канят да постъпи там. Защитава специалността „Здравен мениджмънт“.
Тя е дъщеря на д-р Явор Младенов, който през 2015 г. беше обявен за джипи-„ветеран“ в България, семеен лекар в село Бяла река. След това стана почетен гражданин на община Върбица. Работи до 85-годишна възраст. По този повод д-р Младенова разказва: „Като дете израснах в ръцете на медици. Бях съвсем малка, когато баща ми ме вземаше на нощно дежурство в болницата на Велики Преслав, докато заедно с д-р Добри Марчев оперираха“. Дъщеря й Яна е в шести клас на математическата гимназия и е категорична, че ще става лекар.
Д-р Младенова е една от първите лекарки, командировани в инфекциозното отделение през 2020 г. Вирусът я покосява и боледува тежко. Сега казва: „След пандемията не съм същата. Имам друг мироглед. Сега съм по-милостива, по-великодушна. Склонна съм да простя много неща на всички в сравнение с периода преди пандемията. Ценя живота много повече. Ситуацията с ковид беше извънредна. Научи ни на много неща. Моля се повече да няма пандемия. Нашата работа е екипна. Аз съм на началникът на отделението, но сама съм нула. От лекарите, през сестрите до санитарите“.
От два месеца Първо вътрешно отделение има интензивен сектор с шест легла, от които три са реанимационни с монитори, кислородна инсталация и др. Вълнува се от липсата на специалисти. Казва: „Ние сме „горещо“ отделение, а кадровата криза е голяма, графиците се попълват от специалисти-пенсионери. Не знам докога ще издържим…“
Като типичен представител на зодия козирог признава, че е консервативен човек. „Аз вървя с малки крачки напред. Така се помня от ученичка в математическата гимназия. Посветила съм се на професията, семейството, дъщеря си“.
Като дете д-р Младенова обичала да плете и шие, но сега няма време. Почива си в градината, където отглежда цветя и зеленчуци. По повод наградата каза: „Смутих се, като научих. Много се вълнувам. Наградата ми е ценна, защото е признание от колегите“.
Д-р Полина МИЛЕНОВА: Педиатрията сама ме избра и не съжалявам
Д-р Полина Миленова е педиатър в ДКЦ /поликлиниката/. Тя е родена през 1978 г. в Шумен. Завършва с отличие езиковата гимназия, а една петица разваля отличната й диплома в Медицинския университет във Варна през 2003 г. Специализира детски болести в УМБАЛ „Света Марина“ и МБАЛ-Шумен. Защитава специалността педиатрия през 2013 г. Почти година работи в неонатологичното отделение /отделението за недоносени деца/ в шуменската болница.
За специалността си казва: „Педиатрията сама ме избра, а не аз нея. Проф. Боряна Върбанова беше асистент в университета, когато учих там. Тя ме вдъхнови за детските болести. В педиатрията работят хора с големи сърца. Всички учебници по педиатрия започват с думите, че детето не е умалено копие на възрастния човек. Детето е друг биологичен вид“.
От септември 2014 г. д-р Миленова е педиатър в ДКЦ. Завършила е квалификационни курсове за ултразвукова диагностика на коремни органи и на отделителната система. Председател е на дружеството на лекарите в ДКЦ с 50 медици и е член на неговата комисия по професионална етика. Председател е на педиатричната лекарско-контролна комисия в ДКЦ. Д-р Миленова е член на Българската педиатрична асоциация. През последните две седмици е участвала в Четвъртата педиатрична среща „С грижа към децата“ в Несебър и в Националната конференция по спешна педиатрия в Поморие.
Голямата й дъщеря Анна завършва журналистика в Софийския университет, но е реализирана в друга сфера. Малката Магдалена е в осми клас и професионално не е ориентирана. Д-р Миленова си почива с туризъм, хубави книги, слушане на джаз.
По повод отличието „Лекар на 2022“ каза: „Изненадана съм от наградата. Трогната съм много и благодаря на колегите. Това, че някой се е сетил да ме предложи за наградата, ще ме мотивира още повече да се развивам като специалист. За последните три години от началото на пандемията смятам, че всеки от колегите ми я заслужава. Аз бях в първия екип с моята медицинска сестра в ковид зоната през ноември 2020 г. Благодаря на всички специалисти в ДКЦ! Помагахме си в много тежки ситуации в ковид зоната на поликлиниката. Дори офталмолозите, които слушалка не са хващали през живота си, се включиха. До 70 пациенти на ден сме преглеждали. Представихме се достойно като лекари. Благодаря също на сестрите и санитарките, на рехабилитаторите и лаборантите, на рентгенолозите – също. Беше нечовешки обем от работа. От ковид загубихме няколко колеги в ДКЦ – лекар, рехабилитатор, домакин, медицинска сестра. И то само за месец! Имах страхотна подкрепа от семейството си, макар че всички заразих с вируса. Това е болката ми, защото има колеги, чиито роднини починаха“.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
На професионалния си празник днес работещите в центровете за спешна медицинска помощ в цялата страна излязоха на протест с искания за по-високи възнаграждения. Към протеста се присъединиха и работещите в Спешния център в Шумен, които в 11 ч. излязоха пред сградата на Многопрофилната болница. Според националните искания, основната заплата на лекар в Спешна помощ трябва да бъде 2 600 лв., на фелдшер 1 800 лв., на сестра 1 650 лв., а на шофьор на линейка 1 400 лв.
Коментари
коментар
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
