Facebook

Забравеният Гаджал Войвода, който бе признат за „Войникът на века“

Няма българин, който да не помни и тачи борците за свобода капитан Георги Мамарчев и племенника му Георги Сава Раковски. Забравата на времето обаче е покрила със своята сива пелена името на третия от тази славна фамилия – Георги.

Георги Илиев Симеонов, по-известен като Гаджал Войвода, е другият племенник на капитан Мамарчев и първи братовчед на идеолога на българското освободително движение. Повече от половин век този българин воюва в различни части на Европа, участвайки в освободителните борби, както на българския, така и на чужди народи. Затова и е признат от поколенията за „Войникът на века“.

Днес за подвизите на Гаджал Войвода (още през осемдесетте години на ХХ в. се наложи твърдението на Иванка Икова, музеен служител и родоизследовател, че името гаджал е синоним на неверник. Историците от музея в Котел, които са разговаряли с краеведи, разбиращи османо-турски, приемат същото твърдение – бел.ред) се знае малко. А житейският му път е повече от славен.

През октомври 1811 година в дома на Илия и Цона Симеонови във възрожденския Котел се ражда момче. Кръщават го Георги.

Снимка: Държавна агенция „Архиви“

17 години по-късно, по време на Руско-турската война, младежът е взет от турците и закаран да работи ангария за укрепването на табиите на Шуменската крепост.

През 1828 додоха руси и заробиха 100 души българи, които бяхме зети от Котел. Заедно с нас заробиха и 400 турци. Закараха ни в Делиормана близо до Силистра. Българите пустнаха, които бяха женени, а ние, които бяхме ергени, останахме при казачки полковник„, разказва в спомените си Георги Симеонов.

Три месеца по-късно котленецът е назначен за преводач, а месец по-късно пристигналата многобройна руска войска атакува Провадия, отбранявана от силите на Шкодра паша и Каръ паша. Това е първият бой, в който Георги Симеонов взима участие като доброволец в руската армия и получава своето бойно кръщение.

През 1829 година вуйчото на Георги – капитан Мамарчев е назначен за кмет на Силистра и младежът пристига в крайдунавския град при него.

Вуйчо ми Георгий Мамарчов беше полицмайстер в Силистра, но и той преготовляваше въстание. На 1830 до 1833 година се приготовляваше, като беше исписал от села, градове около 60 000 души българи. Но на 1833 година предател – хаджи Йордан Еленченин предаде в Плаковсикия манастир и уловиха вуйча ми Георгий Мамарчов. Той изгори сичките книжа, които ги имаше по въстанието. Него го закараха в Цариград и го проводиха в Кония за три години, отпосле го отровихаНий четворищата, които побягнахме от предателска ръка, отидохме в Силистра, оттам ни изпратиха в Русия“, разказва за Велчовата завера Георги.

От Русия „Войникът на века“ се прехвърля в Румъния, където през 1840 и 1841 година взима участие в Браилските бунтове, вторият от които е иницииран от по-малкия му първи братовчед Георги Сава Раковски. След разгрома на бунта, Раковски, който е гръцки гражданин е освободен от килията в Букурещ със съдействието на гръцкия консул. Къде е пребивавал и какво е правил Георги Симеонов, вече станал известен като Гаджал Войвода, до 1848 година сведения няма. Знае се само, че се оженва и се опитва да живее като обикновен гражданин. Но през 1848 година той отново се записва като доброволец в руската армия и участва в потушаването на Унгарската революция. За проявената храброст е награден с медал.

Пет години по-късно българинът отново е на бойното поле. Започва Кримската война, а 42-годишният вече Георги служи в 9-и казашки полк до превземането на град Мачин, а после, както сам пише: „…ме преместиха в 5-и корпус до свършване на Севастополската война до март 26-и 1856 година“. За участието и проявената храброст той е награден с два Георгиевски кръста и няколко медала.

Снимка: Исторически музей – Котел

На 26 март 1856 г. Симеонов е зачислен в запаса със скромна пенсия. Но прозвучи ли бойната тръба, сърцето му на боец не трае – участва в завладяването на Кавказ и потушаването на въстанието във Варшава през 1863 година.

През 1876 г. след неуспеха на Априлското въстание към Сърбия се запътват хиляди българи, за да постъпят в редовете на българските доброволчески чети под командването на Панайот Хитов, Филип Тотю, Ильо Марков, Христо Македонски и Тодор Велков. Сред тях са синът на Гаджал Войвода и племенникът му, които пристигат от Румъния и се присъединяват към четата на войводата Тодор Велков от Шумен. На 28 юни 1876 година тази чета преминава река Тимок край Брегово и достига Ново село, Видинско. Следват двудневни боеве с турската армия и черкези, при които загиват 206 от общо 246-те четници. Сред жертвите са синът и племенникът на Гаджал Войвода.

Самият той е в четата на капитан Райчо Николов, която участва в боя при Гредетин. Там българските доброволци показват невиждана храброст, а подвигът им е описано и от Вазов в „Немили недраги“.

След прекратяване на военните действия в Сърбия, Гаджал Войвода заминава за Русия, където участва в набирането на доброволци за българското опълчение. Пет дни след обявяването на Руско-турската война, „Войникът на века“ постъпва в редовете на Опълчението. Той предизвика интереса на подполковник Калитин, който научавайки биографията на 66-годишния българин възкликва: „Войник, достоен за моята дружина! Да вървим, отец!„.

Въпреки възрастта си Георги Симеонов се сражава храбро при Шипка и Стара Загора, но е тежко ранен и е лекуван в руска военна болница.

Едва възстановен от раните си, Гаджал Войвода разбира, че е избухнало Кресненското въстание (1878) и отново начело „…с 50 души момчета земахме 125 низами в плен. И отидо с двама души у Градешница при пашата за разпоразумение помежду ни за пленниците“. Тук за пореден път е ранен – този път в крака, но „не така опасно“.

Четири години по-късно, през 1881 година, Георги Симеонов пише прошение до Народното събрание за поборническа пенсия.

„Сега пристарял, на 70 години, като немам отнигде никого и никакво подкрепление, нуждаюс е от насущних хляб, зато припадя пред почитаемото събрание да ми определи една пенсия, от която можа да са припитавам в живота си. Надявам се що моята прожба ще се вземит във внимание. С почитание остаюс ваш покорний слуга Георги Гаджал Войвода“.

Колкото и невероятно да звучи, престарелият хайдутин взема участие като доброволец и в Сръбско-българската война през 1885 г., а след това се установява в Русе с поборническа пенсия от 70 лева. Убеден русофил, Гаджал Войвода се нарежда сред съзаклятниците на Офицерският бунт на русофилите в Русе през 1887 година. След разгрома на метежа окръжният управител Мантов го преследва и той забягва в Румъния, където живее при роднини, но пенсията му е спряна.

След повече от осем години 84-годишният Георги Симеонов се завръща в България и пише прошение до княз Фердинанд за увеличение на поборническата му пенсия.

„Ваше Царско височество,

подписаний съм родом от град Котел и от преди 50 години поборник, участвоющ в разни войни, а именно: Маджарската, Кримската, Кавказките, Сръбско-турската, Руско-турската, Кресненското въстание и Сръбско-Булгарската, в която съм ранен на няколко места. Вследствие на тия свои заслуги и бедността почитаемото Народно събрание ми отпусна твърде скромна пенсия, от която мъчно може да ся поддържам и съм принуден да търся милостиня. Нещо, което не е по характера ми.

Живее за кратко в София, след което се прибира в Русе – беден, сломен, самотен, болнав. Семейството му се е разпаднало, синовете му не искат и да чуят за него.

Ваше Царско височество, вследствие на бедното ми състояние и старостта, аз бях принуден няколко пъти да моля Народното събрание и надлежното министерство да ми се увеличи пенсията, като ми се даде и оная, която бе спрята и непредадена само заради това, защото съм отишел да живея в Румъния при някои свои сродници. Но за жалост нееднократните ми молби всякогаж биваха оставяни без по-натанашен ход и на туй основание аз се видох принуден да се отнеса до Ваше Царско височество с настоящета си покорна молба, за да благоволите и издадете височайша заповед да ми се увеличи пенсията и да ми се предаде спряната.

Като се надея, настоящата ми просба ще бъде уважена, за да мога да преживея последните си години в спокойствие, съм на Ваше Царско височество най-покорен поданик

Георги Илиев – Гаджал Войвода

неграмотен“.

От други документи става ясно, че по това време съпругата на Георги Илиев – Тодорица, е на 75 години, а дъщеря им Парашкевица – на 18.

Молбата на възрастния поборник обаче остава неудовлетворена. Синовете му го изоставят и старият и болен Георги, който ослепява, напуска София и заминава за Русе. Там за него се грижи друг опълченец Александър Николов.

Александър и добрата му съпруга гледаха дяда Гаджал Войвода, който боледува няколко месеца, станал беше като малко дете и умря в ръцете на добрия Александра. Такива като него са рядко помежду ни, да поемнат върху си ден и нощ безпокойства и труд за един стар войвода, който не им е никакъв. Да му слугуват с почит и да го гледат повече от син и дъщеря, да харчат и да го чистят. Това е рядкост. Синовете на Гаджал Войвода не се обърнаха да попитат за баща си и той люто ги прокле на смъртния си час„.

Гаджал Войвода издъхва на 1 декември 1899 година. Погребан с почести, а после забравен, неговото място в българската история остава за вековете.

Източник: Дир.БГ

loading…

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!