Премиера: Да заседнеш в асансьора на личното си щастие

Премиерите на шуменския театър са като есенен листопад. Едва успяваме да уловим заглавията от афиша. Новият спектакъл „Асансьорът“ по Георги Марков ни напомни за писателя-десидент, който е оставил трайна следа като сценарист, драматург, публицист в българската литература. Той умира на 11 септември 1978 г. в Лондон след покушение от т. нар. „български чадър“. Известен е със „Задочните репортажи за България“, писани две години в Англия, публикувани едва след 1989 г.  А Георги Марков има още романи, разкази, сценарии за филми като „Рицар без броня“ и „На всеки километър“.

Новелата “Асансьорът“ става камерна драма през 1967 г., която представя отношенията на архитекта Лозан и преподавателката по акордеон Стефка, затворени в аварирал асансьор. Съдбата на двамата непознати на шуменска сцена е пресъздадена от четирима актьори – идея на режисьора Николай Кенаров.

Диалозите от инцидента в събота вечер с нищо не се отличават от разговорите ни днес. „Всичко на този свят е: ти на мене – аз на тебе“. „Аз съм такава, каквато искат да ме виждат хората“.

Житейска безизходица, нервни кризи, потребителско мислене, компромиси за добра кариера и личен комфорт. Героите се чувстват жертви на действителността. Изолирани от света, двамата душевно се преоткриват, но кризата идва не от блокирания между етажите асансьор, а когато вратата е отворена и те са предизвикани от личната си свобода. Дали все още „животът е аритметика“ или „ще хванат юздите на вятъра“?…

Асансьорът на времето е преодолял половин век съвремие. Темата за щастливите самотници е вечна. Преоткрихме много свободи в младата си демокрация, но едва когато пандемията ни изолира от  живия живот, оценихме най-сладкото в човешкото общуване. Заседнахме между етажите на времето, което сами сътворихме. Лозан е проектантът на сградата, в която блокира асансьорът. Дали това не се е случвало и на някой днешен архитект в сграда с еврофинансиране? Може би там ще осъзнае кариерното си развитие, за което ехидно чуваме смехът на зрителите. Темата е много лична, но и социално значима. Затова пиесата влиза в репертоара на българските театри през последните пет години отново.

Лозан осъзнава каква е съдбата му с жената на своя живот: „Ние можехме да бъдем това, което искахме, само в затворения асансьор“. Спасителен е последният вик на героинята: „Аз ще те чакам…“

След бурните аплодисменти на зрителите от двете страни на „асансьора“ на сцената излезе Илия Виделинов – директор на ДКТ „Васил Друмев“. Той благодари на режисьора Николай Кенаров, сценографката Тина Тодорова и четиримата актьори. Николай Владимиров е дебюнант, отскоро в трупата е и Николета Велчева. В своето театрално семейство се завърнаха Кольо Стайков след уволнение и Димитрия Милушева след майчинство.

Директорът ни изненада с ритуал. Той призова актьорите: „В знак на добре дошли на нашата сцена искам да ви помоля: паднете на колене четиримата. Повтаряйте заедно с мен: „Заклевам се винаги да отстоявам изкуството в себе си и себе си в изкуството. Да вярвам и да поставям театъра и изкуството над всички мои изконни желания. Заклех се!“

Режисьорът на спектакъла Николай Кенаров е дете на прехода. Той е роден през 1989 г. Учи актьорство за куклен театър в НАТФИЗ при проф. Жени Пашова. Завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. Пламен Марков през 2013 г. и става част от трупата на варненския драматичен театър. Играе и в телевизионни сериали. От актьорство преминава към режисьорство и поставя пиеси в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. През последните три години е режисьор на спектаклите „Приятели“, „Владимир, „Вечеря за глупаци“. Сега режисира на шуменска премиера „Асансьорът“.

Докато публиката и актьорите споделяха на чаша вино впечатленията си, Николай Кенаров коментира премиерата: „ В пиесата героите са двама, но аз смятам, че Георги Марков е много по-необятен от една ситуация. Когато актьорите са повече от двама или в друга конфигурация /двама мъже, две жени/, тогава действието ще придобие съвсем различен нюанс и смисъл в текста на автора.  Не става въпрос за бисексуалност, а за преотриване на две личности. Историята не е само между мъж и жена. Не само тази пиеса, всичко от Георги Марков е актуално днес“.

В затвора на заседналия асансьор героите се чувстват най-свободни и могат да споделят истината за себе си. Както казва героинята: „Когато ти е най-хубаво, тогава те е най-страх“. Защото трябва да избираш. Двамата страстно се целуват и … вратата се отваря. Как да продължат?  Дали това е било асансьорно приключение или съдбовна среща за цял живот?…

Финалът е отворен и за зрителите. Оригиналната сценография ни прави част от плътта на тази лична драма с трудни решения. Колко сме смели за компромисите за лично щастие?…

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!