Радослав Радев с актьорски дебют на търговищка сцена в „Грозният“

Радослав Радев е играл на търговищка сцена като гост актьор в „Ние врабчетата“. Сега вече той става част от трупата на Драматичен театър – Търговище и репетира за най-новото представление „Грозният“, чиято премиера ще е съвсем скоро. Ако много ви се прииска да го гледате, след като прочетете интервюто, първата възможност е в Драматичен театър – Търговище и постановката „Грозният“ на 7 декември.

Защо Търговище? Това не е ли град, в който животът е малко скучен?

За мен няма значение в кой град съм. Важното е да правя това, което обичам, това носи истинското удоволствие, независимо къде си.

Как стана така, че режисьорът Денислав Янев покани теб – най-младия актьор в трупата на театъра?

С Денислав се познаваме отдавна. Аз следя неговото творчество и се възхищавам на това, че търси нестандартното и различното и се опитва да покаже една особена и неотложна част от театъра на българската публика. Така се случи, че и съдбата ни срещна отново на сцена.

За какво се разказва в това представление?

История за загубата на това, което си ти и евентуалното ти намиране след това. Мисля, че това добре описва „Грозният“. За вкарването на хората в „матрицата“. Доста актуална пиеса бих казал.

Ролята, която ти е дал, трудна ли е? Харесваш ли се в нея?

В „Грозният“ имам две роли. Изключително различни една от друга. Винаги съм искал да играя няколко персонажа в едно представление. Страшничко е, но е ужасно сладко за игра.

Коя роля никога не би изиграл?

Не мисля, че има такава роля. Пожелавам си да ми се случват много и различни роли. Важното е постоянно да се предизвикваме, нали?! 

Как минават репетициите на един спектакъл?

Репетициите изискват голяма мобилизация. Мисля, че и това е най-важното нещо. Да посветиш цялото си същество в тези няколко часа на сцена. Станиславски казва, че с влизането в театъра трябва да „събуеш калните си обувки и да влезеш бос“ – настрани от всички проблеми в живота. И аз се опитвам да го слушам всеки път, когато отивам на репетиция. 

А ако режисьорът е Денислав Янев?

Със сигурност е доста забавно и интересно. Обичам как всеки път намираме нови неща и си блъскаме главите, когато нещо не ни е напълно ясно.

Какво му е специалното на театъра?

Театърът за мен е спасение за душата. В тези тъмни времена, душата има нужда от лекуване. Аз лекувам моята душа именно в театъра. 

Имал ли си някога колебания относно избора си?

От съвсем малък знаех, че това е моето нещо. Никога не съм се колебал в избора си. Убеден съм, че и така ще си остане до живот.

Завършил си актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2021 г. в класа на проф. Ивайло Христов. Кое е най-ценното, което научи от него?

Научи ме на това, че животът е абсурден. Абсурден като жанр дори. Научи ме да обичам абсурдните случки, абсурдните хора. Да се уча от тях. Когато един човек ти покаже една непозната част от живота и те научи как да черпиш вдъхновение от нея, мога смело да го нарека учител.

Кой е най-важният човек, който искаш да присъства на премиерата ти?

Със сигурност това са майка ми и брат ми, които освен всичко са и най-добрите ми приятели.

А кой няма да може да е в залата и много ще ти липсва?

Това ще си го оставя в тайна, хаха.

Имаш ли друга страст, освен театъра?

Обичам да рисувам, въпреки че напоследък не ми остава много време за това. Наскоро се научих да рисувам с маслени бои и нямам търпение да седна пред платното отново.

Имаш и роли в киното. 

Участвам във филма на Ивайло Христов „Страх“ – българското предложение в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“ на наградите „Оскар“.

Какво е щастието за един актьор?

Да „бръкнеш в душичките“ на зрителите. Мисля, че това е най-голямата награда – да знаеш, че си успял да им дадеш дори една микрочастица от себе си. Няма по-сладко нещо от това.

Източник: GoTargo