Владимир Петков е новият директор на Драматичен театър – Търговище
Владимир Петков пое ръководството на Търговищкия драматичен театър след спечелен конкурс на Министерството на културата в началото на юли тази година. Той пое щафетата от досегашния директор, Петър Петров, който се оттегля от поста след повече от 20 години начело на културната институция.
Владимир Петков е част от трупата на драматичния театър от 2007 година. Режисьор е на „Ох, тези пари“, „Едноокият цар“, „Моят най-добър приятел“, „Премълчаното“ и много други.
Здравейте, г-н Петков и честито! Какво Ви накара да кандидатствате за този пост? Не сте очаквал да е лесно, особено сега, когато да се прави изкуство е по-трудно от нормалното?
Един от мотивите ми е този, че познавам екипа на Драматичен театър – Търговище и естеството на работата. Запознат съм с проблемите и постиженията му и на базата на това, смятам че има какво да се надгради, за да се продължи традицията, заложена в двата фестивала и обновяването на репертоарния план.
Кои бяха акцентите във Вашата програма, с която спечелихте конкурса за директор на театъра?
По модела на европейските театри предложих всеки творчески сезон да има своя тема, която да отговаря на потребностите и интересите на българския зрител и да бъде актуална към днешното време. Смятам да създам художествен съвет от членове на театъра, който ще дава своята преценка за излизащите нови представления и гостуващите такава.
Очаквате ли труден преход от сцената към мениджърската позиция?
Вярно е, че мениджърската позиция иска много енергия и сили, но аз вече имам опит в това, като бивш директор на театър „Възраждане“ в столицата, и мисля, че съм се научил как да балансирам и да бъда ефективен и полезен и на двете позиции.
Кое е най-ценното, което ще се опитате да запазите от постигнатото от театъра досега и в каква посока още ще търсите промени?
Най-ценното, което ще се опитаме да запазим, това е добрата разпространителска мрежа. Тя е ефективна, но трябва да продължи да се развива. Ще запазим и традицията ежегодно да има издания на Международния фестивал „Вълшебната завеса“ и на театралните празници „Големият театър в малкия град“.
Да очакваме ли кадрови промени? Или, ако използвам модерната сега дума ще „оптимизирате“ ли екипа?
Мисля, че актьорският състав е добър и смятам да работя с него. Сега театърът е във ваканция и когато започне сезонът, в процес на работа ще се решават тези въпроси.
Важен за зрителите въпрос е и този за материалната база на театъра.
Въпросът за материалната база на театъра е важен не само за зрителите, но и за актьорите, които играят на тази сцена. Нямам информация за причините, поради които досега не беше започнат ремонтът на театъра. Факт е, че множество други извънстолични театри направиха ремонт и играят при едни добри условия. Това ще бъде приоритетна задача за мен, въпреки перманентната икономическа криза и ковид рестрикциите, ремонтът да започне час по-скоро. Това ще ни постави в по-трудни условия на работа, защото част от театралното пространство ще бъде в строително-ремонтни работи.
Какви нови решения и подходи в сектора роди пандемията? Имате ли нов поглед и нови идеи за развитието на театъра?
В тези ковид условия, с неясна тенденция на развитие, моята програма е както на повечето чужди, а и български театри – да правим спектакли с по-малък брой актьори, които на сцената да спазват някаква санитарна дистанция. Не съм привърженик на театърът онлайн. Такъв тип излъчвания изискват високопрофесионална снимачна техника, с която ние не разполагаме, а и нямаме средствата да си позволим наем за такава. Това не изключва да правим опити в тази посока, но мисля, че театърът е изкуство на живия контакт между зрител и актьор.
Когато говорим за Търговищкия театър, едно от важните неща, които правят облика му разпознаваем, е фестивалът „Вълшебната завеса“. Миналата година той беше отменен. А сега застарашен ли е?
Всичко се развива с много динамични темпове и засега е планирано провеждането му в началото на октомрви. Чуждестранните представления ще се излъчват онлайн, а българските – на живо, на сцените на драматичния театър и кукления театър.
Кое е първото нещо, което ще направите, когато театърът вдигне завеса през новия сезон? Планирате ли някакви премиери?
Планирам реализирането на общо пет спектакъла. Първата постановка ще е моя, а останалите ще са на щатните режисьори – Денислав Янев и Надя Асенова, и на гост режисьорите Александър Беровски и Николай Гундеров.
Желаем Ви да стане така, както планирате и на първо място – всички Вие живи и здрави в Търговищкия драматичен театър! И да завършим с кратка визитка:
Владимир Петков е роден на 18 октомври 1957 в София. Завършва Френската езикова гимназия „Алфон дьо Ламартин” през 1976. Учил е във Висшия икономически институт в София. През 1985 завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. д-р Анастас Михайлов, специалност „драматична режисура”. 1990-1991 специализира във Франция „визуални изкуства” със стипендия на френското правителство.
От 1991 до момента работи успоредно в различни театри в България, Франция и Канада като режисьор, актьор, драматург и художествен консултант.
В България работи в театрите в Пазарджик, Търговище, Сливен, МГТ „Зад канала”, Театър „София”, Театър „Възраждане”, Театрална работилница „Сфумато” и други.
Осъществил е над 75 театрални постановки по съвременни и класически автори – български, руски и западни. С френския режисьор Ерик Лакаскад, с когото сътрудничи като художествен консултант и драматург, работи върху различни автори. Ръководил е ателиета по актьорско майсторство и режисура в България и Франция.
Защитава кандидатска степен на тема „Методология на обучението по драматична режисура” през 2000г. в Сорбоната.
Бил е гост-преподавател в Театрален колеж „Любен Гройс”, НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, НБУ.
Между 2001 – 2003 работи във Френския културен институт в София като съветник по сценични изкуства.
През свободното си време превежда пиеси и статии от френски на български.
Източник: GoTargo