Неизвестният Никола Блъсков: „Лекарят на людските страдания“

След четири месеца регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ отново събра шуменци за литературна премиера.  Съвместно с читалище „Напредък – 1869“ беше отбелязана 140-годишнината от рождението на д-р Никола Блъсков на самия му рожден ден 19 юни. Животът и творчеството на нашия забравен съгражданин бяха представени от доц. д-р Дечко Лечев, който в продължение на 38 години чете архивите и събира данни за делото на тази невероятна личност.

Нека припомним кой е изследователят Дечко Лечев. Завършил история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, доктор по философия, старши научен сътрудник по история.  Повече от 22 години (до 2007 г.) беше директор на Регионален исторически музей – Шумен. Автор е на книгите: „Дарителството през Възраждането”, „Златна книга на дарителството в Шуменския край”, „Лекарят на людските страдания (д-р Никола Блъсков)”, „Шумлян, град великий под Балкана”(две издания), „Легенди от „люлката” на България”, „Ботевият четник Юрдан Попхристов Кършовски”(две издания), краеведските изследвания “Ветрище. Исторически бележки” и „Салманово. Материали и бележки за историята на селото” и историко-публицистичната книга „Моето време. От кандилото до компютъра”. Съставител и редактор е на книгите „Съприкосновения с личности на духа и перото” от Диньо Божков, „Басни за деца и родители” от Никола Блъсков, „Животоописание” от   д-р Стефан Смядовски и „Предизвикани спомени” от Веселин Смядовски. За книгата „Златна книга на дарителството в Шуменския край” през 1999 г. му е присъдена „Наградата на Шумен” за научни изследвания. Бил е директор на Окръжния младежки дом и заместник-кмет на община Шумен. Носител е на Орден „Кирил и Методий” I степен и Златна значка на Шумен.

Дечко Лечев предупреди публиката, че за първи път се притеснява, когато представя книга или автор. Първата причина е, че трябва да говори за един необикновен, но забравен човек. Второ, че за час няма да успее да представи цялостната му научна и социална дейност.

Ето какво пишат съвременниците за д-р Никола Блъсков, роден през 1880 г. Йордан Господинов, археолог в Преслав, го определя като човек със силно обществено чувство и като „човек на людските страдания“. Оттук идва и заглавието на книгата на Дечко Лечев.

Д-р Борис Спиров, лекар и общественик в Преслав, пише: „Блъсков изучаваше тайните на задгробния живот, а духовният му живот ставаше ненаситен. Разпиляваше се, за да не може да се съсредоточи в една област. И все пак остави след себе си духовни следи…“

Д-р Марко Пенков, юрист и негов опонент, казва: „По професия беше лекар, по призвание – астроном, философ, социолог, поет, писател, изобретател, енциклопедист. Скромността не му е твърде присъща. Голям оптимист. Има Фаустовска душа – алчен за безпределно знание и мощ, но няма стожер. Блъсков може да каже за себе си, „увлечен от науката останах сиромах“.

Дечко Лечев обобщи: Д-р Никола Блъсков е противоречива личност. Категорично е особняк, но милостив и трогателен към съдбата на хората. Историкът продължи: „Неговият син ми разказа, че е преглеждал бедни хора безплатно, дори им давал пари да си купят лекарства. Искам да опровергая Марко Пенков, който го нарича „лош астроном“. Още от дете Блъсков обича астрономията. Баща му Илия Блъсков се принудил да му купи телескоп. Тези занимания младият Блъсков продължава в класическата гимназия във Варна, където го наричат

„поетът-астроном“

През 1920 г. учредява в Шумен Любителско астрономическо дружество. Създава своя математическа система за изчисляване орбитите на планетите и доказва, че има неоткрити спътници на Сатурн и Юпитер. След години научната му разработка се пренася в чужбина и става американско откритие“.

Д-р Никола Блъсков се определя като „тристранна пирамида“: астрономия, литература, медицина. Чудел се как да изучава и трите. Осигуряват му стипендия за Медицинско-хирургическата академия в Петербург и заминава за Русия. Занимава се и с геология, и както резултат открива върбишката минерална вода. Като кмет на село Върбица я популяризира. Бил твърдо убеден, че в околностите му има петрол. През 1943 г. сондажи са правени, но няма информация за тези проучвания.

До смъртта си през 1943 г. д-р Блъсков има десетки неотпечатани поеми, драми, комедии, романи, стихосбирки… Голяма част от неговите книги са изгорели по време на бомбардировките през 1944 г. в София. Запазен е архивът, който авторът е предал на Иван Богданов – литературен критик, юрист по професия. Блъсков въвежда понятието „побасница“. Пише стихотворения още като ученик в Шумен и Варна, някои от които Станислав Стоянов ни прочете. Обидно е пренебрежението към него в литературните среди от д-р Кръстев, Пенчо Славейков, Димитър Подвързачов, Стилиян Чилингиров, Александър Балабанов. Шуменецът споделя: „Тия хора се бояха от мене. Защо и аз не знам“. Макар и непечатан автор, продължавал да твори. Не приемат Блъсков в литературния кръг „Мисъл“. Д-р Кръстев му казва: „Защо не си гледате вий докторията?… Две дини под една мишница не се носят“. Като ученик в пети клас се запознава с Антон Страшимиров. На творчеството му не отделя никакво внимание и Стоян Михайловски през 1913-1914 г.

Най-необяснимо си остава безразличието на литературните среди към

Творческия му връх „Мирова драма“

Тогава е само на 25 години! Преживява нещастна любов в България и когато през 1905 г. се завръща в Петербург, реализира идеята си за драма – отдушник на душевните си терзания. Блъсков нарича драмата си „мистерия“. Писана е в мерена реч – 103 страници. Създадена е на руски език, а по-късно преведена. Целта е да се представи целия живот на Вселената, който да бъде преживян от отделната личност. Дори баща му, писателят Илия Р. Блъсков, не споменава нищо за нея. Проф. Грегор Шварц- Бостунич е истинският откривател на „Мировата драма“. Пребивавал за две седмици в Шумен след революцията в Русия.  Остава във възторг от творбата. През 1920 г. пише реферат и нарича д-р Блъсков „Един български Фауст“.  Представя автора в Западна Европа, дори във Ваймар – градът на Гьоте! Разликата е, че Гьоте е искал да извърви пътя на човека към бога, а Блъсков – пътя от бога към човека.

Дечко Лечев е категоричен: „Блъсков е пренебрегнат, защото е надраснал епохата си и остава неразбран. Как открих този автор, за който аз нищо не знаех? През октомври 1989 г. Илия – бащата на художника Диян Евтимов, дойде при мен, когато подготвяхме конференция, посветена на 150-годишнината от рождението на Илия Блъсков. Донесе ми препис от „Мировата драма“ и свитък от реферата „Един български Фауст“ на немски език. Остави ми ги да ги прочета само за една седмица. Отпусна ми още една седмица, за да я покажа на шуменските театрали. Занесох драмата на Васил Попилиев – тогава директор на театъра. Когато отидох за мнение, той се плесна по челото и каза: „Лечев, туй няма поставяне! Това е грандиозна работа. Това е супер продукция, която може да стане само на фона на Мадарските скали“.

Съзнанието на Дечко Лечев продължава да се вълнува от д-р Никола Блъсков.  Никой не се интересува от личността и творчеството на д-р Блъсков с изключение на племенникът му – адвокатът Илия Евтимов, който плахо напомня за него със статия във вестник „Шуменска заря“ през 1982 г. С помощта на библиотеки, музеи, архиви и на родственика му Диян Евтимов изследователят Дечко Лечев се наема да напише книга за д-р Никола Блъсков. Среща се със сина му Илия Блъсков, който по-късно емигрирал в Австралия, днес вече не е жив. Той съобщил, че архивът на баща му е изгорял. Тогава на помощ дошъл архивът на Народната библиотека „Кирил и Методий“.

Блъсков приживе се страхувал, че творчеството му ще остане неизвестно за света. Религиозно-философските възгледи му били авангардни за времето си и затова остава неразбран. Бил е дъновист, но се е интересувал от философската теория на Тодор Павлов. Писал е статии като „Биологични основи на естетическото чувство“, „Изкуството от медицинска гледна точка“, „Езикът на музиката“ и др. 

Да припомним, че младият Никола расте във семейството на възрожденския писател и просветен деец Илия Р. Блъсков. Освен старогръцки и латински, от малък учи сръбски и руски език. По-късно овладява немски, френски и италиански език. Семейството общува с личности като Анастас Стоянов, Тодор и Димитър Икономови, Тодор Джебаров и др. Трайни са контактите им с митрополит Симеон. Във варненската класическа гимназия Никола се запознава

С учението на Петър Дънов

От уважение към стария Блъсков, митрополитът проявявал търпимост и разбиране към по-различно мислещите от законите на православния канон.

Когато се връща от Русия, д-р Никола Блъсков се жени за рускинята Надежда, ражда им се дъщеря Вера. През октомври 1912 г. е мобилизиран като военен лекар. През 1921 г. е открита Трета градска лечебница в Арменската махала в Шумен, където е назначен. След смъртта на първата си съпруга се жени за художничката Клементина – дъщеря на изтъкнатия български етнограф Димитър Маринов, който по-късно става монах в Кремиковския манастир. Майката на Клементина е дъщеря на възрожденеца Кръстю Пишурка. Д-р Блъсков е преместен в Попово и там на 13 юли 1922 г. се ражда синът му Илия. През 1926 г. за втори път е върнат в Попово, където издава три броя на вестник „Чистота“. В него говори за чистота на разума, тялото и съвестта. Същата година се връща като шуменски окръжен лекар и се установява в дома на бившия министър Тодор Икономов на ул. „Славянска“.

Още с пристигането си д-р Никола Блъсков започва да предлага на местната власт в Шумен нововъведения за поддържане на градската хигиена по европейски образец. Той пише: „Нашата „Боклуджа“, колкото и да я наричаме с красивите имена „Поройна“ и „Струица“, си остава сметоносителка на града. Една от задачите е увеличаване водите на нашата река“. Д-р Блъсков настоява през лятото да се пие преварена вода, особено ако тя е шуменска!

Проблемът с водата на Шумен е на цял век!

Д-р Блъсков поставя остро въпроса за запрашеността на улиците. Иска да се забрани бързото каране на автомобили. Настоява за редовно изхвърляне на сметта извън града, както и незабавно павиране на главните улици. Предлага да се създадат специални фондове, които да се набират чрез „здравен данък“ – един вид универсална обществена осигуровка срещу заболяванията. Това е предвестник на здравното осигуряване, което у нас стартира през 2000 г.

Всичко това е причина да е недолюбван от шуменските управници.  Затова е назначен за кмет на Върбица през 1932 г. Членувал е в Радикал-демократическата партия.  Включва се в обществения живот и въдворява ред на всички нива.  Поема инициативата

Върбица да стане курорт с минерална вода

Първата му кметска заповед е за добър обществен ред – забраняват се всякакви видове песни и музики след 22 ч., както и безпричинното скитане на хора. Издава заповеди за създаване на археологически музей, селскостопански училища за младежи и девойки – занаятчийски училища.

През 1936 г. д-р Блъсков е лекар в Кооперативна лечебна централа в София. След пенсионирането си става лекар в село Рила, Дупнишко. През 1942 г. е назначен за градски лекар в Серес, Македония. Година по-късно умира от петнист тиф, преглеждал е затворници и се заразил. Гробът му е в град Серес.

Дечко Лечев направи

Две предложения към община Шумен

Улица „Катюша“ да бъде преименувана на името на д-р Никола Блъсков. Да се издири гробът му в Серес, днес Северна Гърция. Град с население 55 000 жители, където има българско гробище. След Освобождението две шуменски учителки са работили там и вероятно има български потомци. Редно е костите на д-р Блъсков да се завърнат в Шумен, съгласиха се шуменци в края на срещата.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!