Хроники на здравеопазването: Пазарът на лекарства след приватизирането на Аптечното предприятие
В настоящата пандемия все по-често говорим за търговските интереси на големите фармацевтични производители у нас и в света. Доставката на лекарства, горива и храни са били най-печелившите бизнеси във всички времена. От миналата година в парламента се говори за Национална аптечна карта, която законодателно се провали. Как възникват аптеките в Шумен, как се създаде Аптечното предприятие, как се приватизира то и колко са днес обектите за продажба на лекарства в областта? Всичко това е 160-годишна история на аптечното дело, която събрахме от документите в „Държавен архив“, разказите и личните албуми на магистър-фармацевти, лекари, историци.
ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО В ШУМЕН
са съществували ахтарниците – магазини за лекарства, на Костаки Дюкмеджиоглу, дядо Вичо Мазалката и Величко Тодоров – управител на аптеката в болницата през 1871 г. /Шуменската болница е първата, строена по европейски образец в българските земи, известна в началото като турска, после като руска, а след това като Старата дивизионна болница, открита през 1837 г./ Тримата аптекари са доставяли лекарства от Австрия, Германия и Цариград.
Аптека по европейски образец правят Начко и Жечо Дюкмеджиеви, които възлагат на гърка Леонид Антипа, завършил Цариградското медицинско училище /Топхането/, да управлява аптеката им. Антипа идва в Шумен на 4 септември 1864 г. и открива
ПЪРВАТА АПТЕКА В ГРАДА
в зданието на бившия площад Арастата близо до някогашната Българска народна банка/днес площад „Възраждане“, където е читалище „Добри Войников – 1856 г.“/ През 1869 г. гъркът отново се връща в Цариград и учи курсове за помощник-аптекар.
През 1868 г. аптека открива унгарецът Георг Салаги. През 1870 г. на улица „Славянска“ аптека отваря друг грък – Танасаки Пименидис, която шуменци след век ще знаят като аптека №3 на площад „Оборище“.
Дюкмеджиев и Попжечев продават аптеката си на Костаки Иванов, който я мести на ул. „Цар Освободител“. Той пък я продава на Хиню Недев на 5 септември 1904 г. Новият собственик я управлява до 20 април 1940 г. След смъртта му неговите наследници я стопанисват до 15 май 1948 г. /беше известна като аптека №1 на площад „Кристал“/.
През 1909 г. се открива първата дрогерия в Шумен от Димо Димов, завършил фармация в Грац, Австрия. На 9 март 1914 г. трима шуменски аптекари Хиню Недев, Борис Спасов и Несим Бежарано учредяват Първото българско акционерно дружество с аптекари от Варна и Североизточна България. Седалището му е във Варна.
Със Закона за народното здраве през 1945 г. се отнема правото на частни лица да откриват аптека. Ликвидира се частната концесионна аптечна система. Аптеки може да открива само Министерството на народното здраве. В известни случаи това право се отстъпва на общинските аптеки. През 1946 г. МНЗ има 20 държавни аптеки и 100 аптеки в участъковите здравни служби на страната. Създава се отделение „Държавни аптеки“ в Министерството на народното здраве и социалните грижи. На 14 май 1947 г. правителството на Отечествения фронт /ОФ/ издава Закон за създаване на
ДЪРЖАВНОТО СТОПАНСКО АПТЕЧНО ПРЕДПРИЯТИЕ
при МНЗ-София. То е самостоятелна юридическа структура на самоиздръжка от 15 май 1948 г. до 31 август 1950 г. Аптечното управление в Шумен е подчинено на Окръжното аптечно управление във Варна. От 18 септември 1950 г. е въведено единно ръководство на аптечните заведения. На 1 януари 1951 г. в Шумен се открива Окръжно аптечно управление. През 1955 г. се създават първите контролно-аналитични лаборатории. От 1 януари 1958 г. Аптечно управление престава да съществува като стопанско предприятие на самоиздръжка. На 15 юни 1959 г. в системата на търговските предприятия при Окръжните народни съвети се създават аптечни сектори за търговия на едро и дребно с лекарства и други медицински стоки.
През 1955 г. в Аптечното предприятие на Шумен работят 83 души, през 1965 г. – 140 души. В периода 1966-73 г.директор на стопанския комитет е Марин Близнаков. Общо 57 са носители на значката „Ударник на комунистически труд“. Шуменското аптечно предприятие е отличено с „Народен орден на труда“ – златен, 4 пъти е било национален първенец.
През 1966 г. в Шуменски окръг има 16 аптеки, 19 аптечни филиали, 2 санитарни и оптични магазини, 3 склада. През 1973 г. в окръга работят 39 аптеки, от които 16 в селата; 5 аптечни филиала, от които 3 в селата; 3 оптико-санитарни магазина; 1 нощен павилион; 1 билков щанд; 107 аптечни пунктове с отговорници лекари и фелдшери. На щат са 223 души – администрация, търговци, фармацевти и друг персонал.
И сега да сравним с аптечната карта на Шуменска област през 2021 г. Аптеките са общо 50. От тях в Шумен са 30, в Нови пазар – 5. В общините Каспичан, В. Преслав, Върбица, Венец има по 2 аптеки, в общините Смядово, Каолиново, Никола Козлево – по 1 аптека. Три са болничните аптеки в Шумен. В районната колегия при Българския фармацевтичен съюз членуват 90 магистър-фармацевти с председател Евгени Панайотов. Помощник-фармацевтите в областта са 90. От тях 80 членуват в Българска асоциация на помощник-фармацевтите, създадена през 2019 г., когато проведоха първия си конгрес.
До 20 юни 2000 г. управител на Аптечното предприятие в Шумен е Янка Балчева, която от септември 1967 г. работи като магистър-фармацевт. Идва времето на
РАБОТНИЧЕСКО-МЕНИДЖЪРСКАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ
Председател на РМД е Господин Стоянов, а членове са д-р Димитър Игнатов /шуменец в София/, дъщерята на д-р Христо Таракчиев и др. През 2016 г. в интервю питахме гинеколога за приватизацията на шуменските аптеки, който през 2000 г. беше депутат от СДС.
Тогава д-р Таракчиев отговори: „Не е вярно, че съм участвал в приватизацията на „Общински аптеки“. Те бяха купени от Дико Стоянов. Той ми е приятел от ученическите години. Дъщеря ми завърши педагогика, но тогава започна работа в аптечното предприятие. Бившият здравен министър Мими Виткова дойде в Шумен, когато кмет беше Максим Иванов. С министерска заповед държавните аптеки в Шумен станаха общински. За това има решение на общинския съвет. Когато дойде време за приватизация, учредено беше РМД /работническо-мениджърско дружество/, което да играе за продажбата на собствеността на Държавното аптечно предприятие в Шумен. Всички аптеки бяха държавни, трябваше да преминат към общината. Единствената аптека – общинска собственост, беше на площад „Руски паметник”. Дъщеря ми, Дико Стоянов, Янка Балчева и други бяха в РМД-то за продажбата на общинските аптеки“.
В „Държавен вестник“ от 2 април 1999 г. е обявена процедурата за приватизация на „Аптечно-Шумен“ ЕАД. През 2000 г. създаденото РМД представя програма в Комисията за приватизация в МЗ, което организира търга. Основен купувач е „Аптечно предприятие 99“ АД, което изкупува Аптечно предприятие-Шумен. През юни 2002 г. магистър-фармацевт Мария Русева приема ръководството на дружеството от Янка Балчева.
Днес работещите в бившето Аптечно предприятие в Шуменска област коментират: „Аптеките бяха разпродадени за жълти стотинки. Имаше абсолютно нови аптеки с модерно оборудване на площад „Раковски“ в Нови пазар, във Велики Преслав, в Шумен срещу поликлиниката, където сега са Пощенска банка, ДЗИ и др. В Нови пазар и Велики Преслав сега собствениците събират наеми от адвокати, нотариуси, банки и др., за помещенията, отдадени за офиси. В центъра и в кварталите на Шумен, както и в по-малките общини, в сградите на бившите аптеки се продават дрехи втора употреба, хранителни стоки и др. Много от собствениците им живеят като рентиери и месечно получават от 10 до 30 хиляди лева от наеми…“
За истинската работа на фармацевтите преди приватизацията пенсионираните аптекари казват: „Преди беше фармация, сега е предимно търговия. От 1967 до 1970 г. лекарите имаха право на частна практика в събота и неделя. Тогава пристигаха стотици хора от селата с рецепти на лекари от болницата. Приготвяхме тонове мехлеми, сиропи, прахчета…“
Публичен факт е, че в София има вериги от аптеки, собственост на футболни босове, бивши полицейски началници и кметове на райони. Лекарственият пазар е атрактивен и високодоходен бизнес. Каква е обаче съдбата на магистър-фармацевтите, регистрирали частни аптеки или наети на работа като
ДОГОВОРНИ ПАРТНЬОРИ НА ЗДРАВНАТА КАСА?
На 27 април 2000 г. беше подписан първият Национален рамков договор между НЗОК и съюзите на лекарите и стоматолозите. Съюзът на българските фармацевти /СБФ/ не участва в договарянето и досега. Той беше учреден на конгрес едва в началото на 2007 г. Първият договорен партньор на РЗОК-Шумен през 2000 г. беше аптека „Славка Тунчева“ в Смядово.
През 2002 г. Асоциацията на българските аптекари /АБА/ регистрира структура в Шумен – 38 частни аптеки в областта. На 17 юни частните аптекари в цялата страна скочиха срещу законодателната инициатива всяко юридическо и физическо лице, без фармацевтично образование да участва в откриването, собствеността и ръководството на аптеки и на вериги аптеки. Целта беше богатите да завладеят и да преразпределят пазара на лекарства, да се узаконят вериги от аптеки, а собствениците на малките аптеки да загинат. Страхът в съсловието беше голям, защото без работа щяха да останат много магистър-фармацевти.
През януари 2003 г. АБА изпрати декларация в МЗ и НЗОК и настояваше за нови договорни условия за работа на частните аптеки. Касата закъсняваше с плащанията си към тях и те искаха неустойки. В Шуменска област имаше 54 частни аптеки. Здравната каса дължеше само за ноември 2002 г. общо 510 000 лв. на аптеките у нас. Цените на лекарствата, плащани от касата, се променяха без гратисен период. Индикирането на лекарствата със стикери беше неефективно. Аптеките алармираха: „Това е рекет, гавра с малкия бизнес. Дължим пари на търговците на лекарства от 10 до 20 хиляди лева месечно. Всяка аптека храни няколко семейства…“
През 2004 г. Съюзът на фармацевтите съобщи, че
АПТЕКИТЕ СА НАЙ-ГЛОБЯВАНИЯТ ПАРТНЬОР НА ЗДРАВНАТА КАСА
Болниците бяха санкционирани през годината с 662 000 лв.; джипитата, специалистите с частни кабинети и лаборатории в доболничната помощ – с 1 милион 271 хиляди лева; стоматолозите – с 364 000 лв.; частните аптеки – с 300 000 лв. В „Държавен вестник“ НЗОК публикува бюджета си, в който беше планирала какъв процент от глоби трябва да събере!
Много аптеки в областта не искаха да работят с РЗОК-Шумен. В Нови пазар тя имаше само един договорен партньор-аптека. В началото на 2005 г. регионалната колегия на фармацевтите потърси морална подкрепа от лекарите и стоматолозите в региона. Над 3000 граждани с подписи подкрепиха протеста на фармацевтите.
На 25 октомври 2005 г. дойде новината, че в сградата на Старата поликлиника ще се разкрие
ПЪРВАТА ДЕНОНОЩНА АПТЕКА В ШУМЕН
с управител Даниела Вълчева.
На 14 ноември на събрание на магистър-фармацевтите в Шумен присъства проф. Евгени Минков – председател на СФБ. Той беше срещу решението на НЗОК да взема 10 % от печалбата на аптеките, настояваше за информационна система на касата и за приемане на Закон за съсловната организация на фармацевтите. Шеф на НЗОК беше Иван Букарев. По-интересно стана изявлението на д-р Дечо Дечев, негов заместник, който заяви: „Който откаже да даде процент от печалбата си, просто няма да подпише договор със здравната каса!“ От 600 частни аптеки в България, 75 % работеха с НЗОК. В СФБ членуваха 3000 магистър-фармацевти. Бяха унижени от монополиста, единственият финансов източник за съществуването на аптеките.
На 16 декември 2005 г. МЦ „Свети Иван Рилски“ ЕООД с управител д-р Даниел Димов официално откри лечебното си заведение в Старата поликлиника. Според договор си с общината беше длъжен до 2 години да разкрие в имота си аптека, която да работи с договор с РЗОК и да обслужва клиенти от 0 до 24 часа. През месец май 2005 г. започна работа денонощната аптека „Даниела“.
На 12 септември 2006 г. влезе в сила Законът за съсловната организация на магистър-фармацевтите. Всеки от тях можеше да упражнява професията си, само ако е член на съюза. На
УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ НА РАЙОННАТА КОЛЕГИЯ
на БФС в Шумен гостува д-р Атанас Атанасов – директор на Регионалния център по здравеопазване. От 75 членове присъстваха 60 магистър-фармацевти. Избран беше управителен съвет с председател Каролина Сакелариева, заместник-председател Марина Димитрова, секретар Гергана Дякова, членове – Татяна Петрова и Иванка Братованова от Нови пазар. Председател на комисията по етика стана Мария Велинова с членове: Алпер Осман, Юлия Ангелова, Рени Симеонова и Мила Джамбазова от В. Преслав. Председател на контролната комисия беше Мария Русева, членове – Лина Николова и Елена Божкова.
През септември 2007 г. СФБ бойкотира намерението на МЗ да поевтини цените на лекарствата, като намали драстично надценките. Съюзът предупреди, че ще има масови фалити на аптеки. Районната колегия на СФБ взе решение за
ЕФЕКТИВНИ ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ В ШУМЕН
Ще се започне със затваряне на аптеки за час. Раздаваха се листовки на гражданите.
През 2008 г. имаше голяма криза за лекарства в ампули. Затрудняваше се работата на болниците. В ремонт беше цехът в „Софарма“.
През 2009 г. 36 аптеки в областта подписаха договор с РЗОК-Шумен. Няколко си развалиха партньорствата с монополиста – в Нови пазар, Шумен, Каолиново. На 29 април фармацевти и клиенти „пиха по една студена вода“ в чест на новия позитивен лекарствен списък на НЗОК. Протестът беше символичен. Съюзът на фармацевтите не участва в договарянето с касата, докато подписа си слагаха Лекарският съюз и Съюзът на зъболекарите. От началото на годината в София бяха затворили 50 аптеки, а в Шумен – 2. Собствениците на аптеки казаха: „Правителството прави социална политика на наш гръб. Българите ходят да купуват лекарства в Румъния, където ДДС е само 7 % и там са по-евтини. Всеки месец купуваме лекарства за 20 000 лева, а касата ги възстановява след два месеца. Условията на НЗОК са нечовешки…“
На 12 януари 2010 г. районната колегия на магистър-фармацевтите си избра ново ръководство. Председател стана най-младият им колега, 24-годишният Радослав Златанов, дипломиран в Украйна. Той поведе 76 свои колеги в областта в битка с монополиста НЗОК. Той обяви: „Ние сме за фиксирани цени на лекарствата, както е в ЕС и в Турция“.
През октомври 2010 г. фармацевтите подкрепиха протеста на лекарите в Шуменска област. И за двете съсловия плащанията на здравната каса закъсняваха. През декември в Шуменска област имаше 70 аптеки, които щяха да си получат заработените средства през януари 2011 г. Собствениците казаха: „Нямаме пари да зареждаме аптеките. Ситуацията е жестока! Спираме да работим с касата. Пациентите с рецепти да отиват при нея. През октомври касата дължи 60 милиона на аптеките в България, а е изплатила само 8 милиона лева. На аптеките в Шуменска област РЗОК дължи 196 000 лв. за месеца. Правителството спасява бюджета на държавата за наша сметка…“
На 12 януари 2011 г. РЗОК изплати парите на аптеките за периода 15 ноември 2010 г. – 15 януари 2011 г.
На 21 май фармацевтите проведоха
ПРОТЕСТ В ЦЕНТЪРА НА ШУМЕН
Причината: регистрите на аптеки се прехвърляха в Изпълнителната агенция по лекарствата. На площад „Кристал“ беше поставена шатра с протестни лозунги. За час 250 граждани подкрепиха фармацевтите, които разясняваха нормативните промени.
През октомври 2011 г. стартира актуализация на регистъра на дрогериите в Регионалната здравна инспекция. В списъка бяха 12 дрогерии в областта, като 10 бяха преустановили работа.
През април 2012 г. започна спор между аптека „Даниела“ и МЦ „Мултимед“, който се обсъждаше в правната комисия на ОбС. През февруари 2013 г. денонощната аптека „Даниела“ затвори врати след почти 8 години съществуване. В този момент в областта имаше 68 аптеки, от които 35 бяха в Шумен. Денонощна аптека никой не искаше да регистрира, защото не е печеливша.
През октомври 2013 г. собственик на две аптеки – в общините Каспичан и Каолиново, алармира обществеността: „Здравната каса ме лишава от заработените пари и ме води към фалит!“ Отговорът на РЗОК-Шумен беше: „Някой се опитва да срине авторитета на здравната каса!“ Това не беше първата аптека – договорен партньор, с която касата е в конфликт.
На 4 март 2014 г.
БЕШЕ ОТКРИТА ДЕНОНОЩНА АПТЕКА
в кв. „Б. Българанов“ в Шумен. Нейн управител е и досега Мария Велинова, тогава заместник-председател на районната фармацевтична колегия. Обектът е до СУ „Трайко Симеонов“. На пресконференция в общината тя каза: „Това е рисковано начинание, но с важна социална функция“. Тогава в областта имаше 50 аптеки, 40 от които бяха в Шумен. Денонощната аптека „Вита“ стана търсена от жители на Разград и Търговище. Вече 7 години общинската администрация не намери средства да направи нормален тротоар и паркинг пред денонощната аптека. И сега гражданите ходят в кал и камъни…
През 2015 г. НЗОК пробно стартира електронно отчитане на аптеките. За 66 аптеки в областта това беше удобство. В края на годината БФС се обяви срещу мобилните аптеки в отдалечените селски райони. Такива няма в ЕС.
През 2 и 3 юни 2018 г. Шумен беше домакин на националния форум „Дни на бакалавър фармацевта“. Отбелязаха се 25 години от първото
ПРОФЕСИОНАЛНО СДРУЖАВАНЕ НА ПОМОЩНИК-ФАРМАЦЕВТИТЕ
в България и 10 години от тяхното национално сдружение. Гостуваха 80 представители от общо 7000 в страната. Те настояваха да могат да разкриват аптеки в селата. През 2019 г. съсловната организация на помощник-фармацевтите беше узаконена в парламента и те проведоха учредителния си конгрес.
Електронното здравеопазване е мит вече 20 години. Електронната рецепта съвсем е забравена по време на пандемията. Запомнихме безумието на здравния министър проф. Костадин Ангелов, който в края на октомври 2020 г. предложи търговия с лекарства чрез автомати. Фармацевти и пациенти реагираха остро и той си оттегли проекта. Правителството обаче не реши липсата на достъп до лекарства в малките населени места. В България на 2300 души се пада 1 аптека. През 2020 година фармацевтичният пазар е бил в размер над 2,5 милиарда лева. Масово българинът доплаща кеш за лечението си – за лекарства и в болниците.
През настоящата 2021 г.
ЗДРАВНАТА КАСА ИМА РЕКОРДЕН БЮДЖЕТ
от 5 милиарда лева. За лекарства, медицински изделия и медицински храни са планирани и гласувани 1 милиард 332 милиона лева за здравноосигурените българи! С 89 милиона лева повече от предходната година. Около 1 милион българи са без здравни осигуровки. НЗОК спести много средства през миналата година, защото с месеци стотици отделения бяха затворени в болниците заради коронавируса. Затова пък гражданите харчиха повече пари за лекарства за домашно лечение. Това е истината за лекарственият пазар в България, на който интересите стават все по-големи в условията на пандемия. Несправедливото е, че ние заплащаме повече от лекарствата си, въпреки че с нашите осигуровки пълним здравната „каца“, в която вече 20 години се регистрират течове за фалшиви пациенти. Както случаят с Правителствена болница от последните месеци за почти половин милион лева. Без електронно здравеопазване далаверите с лекарства и диагностики ще продължават…
Валентина МИНЧЕВА
Коментари
коментар
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
