Хроники на здравеопазването: Как целево унищожиха кожния диспансер

Здравната реформа в България избра пътя на ликвидацията. Първият удар беше за специализираните лечебни заведения – общински дружества, които бяха част от национална мрежа за профилактика, лечение и диспансеризация на болните. У нас имаше 12 кожно-венерически диспансери, 12 онкологични диспансери, 12 диспансери за пневмофтизиатрични заболявания. Всички са създадени около 1950 г. – част от национална програма с конкретни приоритети. Те имаха междуобластни функции – отговорности за повече от един окръг! Как беше ликвидиран кожният диспансер в Шумен? Историята му е трагична, както закриването на Белодробната болница.

Със съдействието на „Държавен архив“ събрахме факти от средата на миналия век за началото на лечебното заведение. Кожно-венерологичната помощ в Шуменски окръг е от 1920 г., когато е създадено кожно-венерологичното отделение към тогавашната Първостепенна държавна болница. До 1954 г. то се е помещавало в павилиона на бившето първо вътрешно отделение на болницата.  Началници на отделението са били: д-р Александър Медникаров до 1930 г., Владимир Беров до 1941 г., д-р Атанас Петров до 1954 г. За пациентите са осигурени 20-30 легла, лекар, медицинска сестра, санитар. След 1944 г. лекарите се увеличават до 8, а персоналът стига до 44 души.

На базата на тогавашното отделение през 1951 г. се създава

ОКРЪЖНИЯТ КОЖНО-ВЕНЕРИЧЕСКИ ДИСПАНСЕР

с 0,5 бройка за главен лекар и 1 лекар-ординатор. През 1952 г. отделението се обединява с диспансера и става отделно здравно заведение, подчинено на Окръжния народен съвет, което оказва консултативна помощ на пациентите от Търговищки окръг.

През 1954 г. диспансерът се настанява в самостоятелна сграда на ул. „Раковски“ 44. Тя е била собственост на сеньор Буко Мизрахи, най-богатия евреин в Шумен, в която са живеели съпругата му, майка му Ребека и му трите дъщери Розика, Бека, Линда. Улицата е бившият еврейски квартал в Шумен. Впечатляваща била овощната градина и декоративните храсти и цветя. Брат му е Муше Мизрахи, преименувал се на Тоше Митев. Буко Мизрахи е продавал платове на едро и на дребно преди 1944 г. Фирмата му се казвала „Папагал“. Затова домът му се наричал

„КЪЩАТА НА ПАПАГАЛИТЕ“

Тя е била не само най-богатата еврейска къща, но най-богатата къща в целия Шумен. През 1941 г. се приема Закон за защита на нацията и еврейските семейства от София с конски вагони се изселват в провинцията. В „Къщата на папагалите“ се настаняват три семейства: на софийския банкер Анави с три дъщери, семейството на г-н Маджар с две деца, семейството на Шмуел и Вита с децата си Жак и Регина. Животът в еврейската къща Салис Таджер описва в роман.

Между старата еврейска къща и друга еврейска къща е била някогашна еврейска девическа гимназия. В периода 1954-56 година тези три сгради са преустроени и в тях е настанен Кожният диспансер.  Къщата на Буко Мизрахи е откупена от община Шумен. Сградата на еврейската прогимназия е продадена на общината, като по-голяма част от получените пари са предадени като дарение за постройката на Държавния театър в Шумен. Д-р Анели Султанова си спомня, че през 1993 г. за дома на богатия евреин държавата е платила целево над 100 000 лв. Тогава той пристига от Израел и урежда сделката за имота чрез адвокат Ася Асенова, днес нотариус.

Как се развива през годините Кожният диспансер? През 1964 г. главният лекар д-р Атанас Петров напуска града. Мястото му заема д-р Николай Танев. Тогава населението боледува масово от сифилис и кел /инфекциозно заболяване с гъбичен произход, което засяга скалпа, ноктите, рядко вътрешните органи/. През 1953 г. се поставя държавна задача за ликвидиране на масовия характер на кела. Издирват се деца и ученици. Задачата е изпълнена през 1955 г.

През 1959 г. започва

МАСОВА АКЦИЯ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА СИФИЛИСА

За 4 години в Окръжния кожно-венерически диспансер в Шумен са прегледани 140 000 души от Шуменски и Търговищки окръг, предимно от малцинствата. През 1962 г. заболяването се ликвидира. Следващата задача на дерматолозите е „упорита борба с някои остри и хронични заболявания на кожата, водещи до загуба на трудови дни в заводите“.

Леглата се увеличават до 60 в бившата еврейска къща – 5 стаи и салон. През 1966 г. към нея се строи нова 2-етажна сграда. Стаите стават 10, като от тях са определени: стая за лекарски кабинет, манипулационна за дежурната сестра, стая за санитарите, трапезария за болните, 2 бани и 2 тоалетни. В поликлиниката на първия етаж има амбулаторен кабинет, клинично-микологична лаборатория, серологична лаборатория, кабинет на главния лекар, венерологичен кабинет, регистратура, канцелария, зала за събрания, баня за персонала, складове, гаражи за линейката и лекотоварната кола, вивариум за морски свинчета за лабораторни цели и др. В задния двор дори са се отглеждали кочове, техните еритроцити са използвани за изследване на васерман /тест за ранно диагностициране на сифилис/. Това продължава до 1995 г.

През 1966 г. кожната заболеваемост е била на четвърто място в България след сърдечно-съдовите заболявания, злополуките и заболяванията на горните дихателни пътища.

До 31 декември 1974 г. главен лекар на диспансера е д-р Николай Танев, отличник на Министерството на народното здраве. Д-р Стефан Султанов е награден с „Народен орден на труда“ – бронзов. В тоя период освен главен лекар в диспансера има 6 лекари-дерматолози и 24 медицински сестри.

През 1975 г. в амбулаторията и специализираните кабинети на кожния диспансер са прегледани 38 784 души. През 1981 г. – 42 195 души, т.е. по 16 прегледа на час от 8 лекари.

През 1979 г. започва прилагането на противохерпесната ваксина за лечение на херпес симпбеко. През 1980 г. въвеждат наблюдение върху болните, лекувани с българската противохерпесна ваксина. Внедряват се терапевтични новости при лечение на акне вулгарис и микроалергията. От 1986 до 1989 г. медиците

ИЗПОЛЗВАТ МАРАШКАТА МИНЕРАЛНА ВОДА

за лечение на някои дерматози.

През 1981 г. с „Народен орден на труда“ – сребърен е награден д-р Любен Антонов за 36 години служба в диспансера. Той е главен лекар от 1982 до 1987 г. По това време лечебното заведение продължава да се ръководи от отдел „Народно здраве“ в Общинския народен съвет и Научния институт по дерматология и венерически заболявания към Медицинска академия-София.

От 1 февруари 1987 до 31 юли 1991 г. главен лекар на диспансера е д-р Иван Ненов. През 1986 г. е направено локалното парно отопление.  През 1987 г. щатният състав е намален от 60 на 38 длъжности. Въпреки това дерматолозите посещават селските здравни служби и оказват методическа помощ на лекарите и медицинските сестри при конкретни случаи.

На 7 април за Деня на здравния работник през 1984 г. със званието „Отличник на Министерството на народното здраве“ са наградени д-р Анели Султанова и медицинската сестра Янка Янева.

От 1 август 1991 до 1 октомври 2001 г. ръководител на диспансера е д-р Анели Султанова. По това време се разкриват специализирани кабинети: кабинет по обща дерматология, микологичен кабинет с лаборатория, кабинет за светлолечение, серологична и клиничва лаборатория.

Ето някои от специализираните диагностики, за които шуменци сега пътуват до частните и университетските клиники във Варна, София, Плевен, а ние ги получавахме в Шумен! За легло в техните отделения се чака с месеци, харчат се пари за транспорт, хотели, платени приеми, скъпи терапии, които здравната каса не финансира. Много пациенти се отказват от лечение… В шуменския консултативния кабинет за болести, предавани по полов път и СПИН, се правеха прегледи и консултации, микроскопска и ултрамикроскопска диагностика на венерично болните. В кабинета по микология – единствен в региона, се извършваше микроскопска и културелна диагностика на микотично болни /гъбични инфекции/. В кабинета за съдови дерматози /шуменският беше втори в страната след този в Института по дерматология и венерология в София/ се лекуваха пациенти с хронична венозна инсуфиенция и последващите усложнения от тях. В кабинета за професионални дерматози се тестваха пациенти със стандартни и професионални алергени.

През 1995 г. в шуменския кожен диспансер са извършени: 30 527 прегледа; 9753 профилактични прегледа, от които 984 за скабиес /краста/. След това амбулаторните прегледи започват да намаляват с емиграцията на населението, скъпия транспорт – пациентите нямат пари за пътуване от селата до Шумен. Прекратена е методичната помощ за специализираните лечебно-профилактични заведения в общините на областта, където се извършваха профилактични прегледи на ученици и деца в детските заведения за заразни, кожни паразити, микотични и гнойни заболявания.

В тоя период в кожния диспансер има 30 легла, като 10 от тях са заделени за домашен стационар – пациентът си е у дома, а посещава за процедури кабинетите в Шумен.

С решение на Шуменския окръжен съд от 11 октомври 2000 г. лечебното заведение се вписа в Търговския регистър като „Областен диспансер за кожно-венерически заболявания със стационар – Шумен“ ЕООД.

ДИСПАНСЕРЪТ СТАНА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО

За управител беше назначена д-р Галина Маринова. Битката беше заведението да остане конкуретноспособно на пазара на дерматологичните услуги. През същата година то бе финансирано от община Шумен с 116 776 лв. при фактически разход 136 000 лв. В стационара имаше 20 легла, в консултативно-диагностичния блок бяха специализираните кабинети по микология, болести предавани по полов път, съдови заболявания на кожата, кабинет по светлолечение, серологична и клинична лаборатория. На пациентите се предлагаше вече и дерматоскопия за диагностика на пигментните образования на кожата. Въведен беше нов метод за изследване на сифилис, който измести остарялата реакция васерман, въведе се вземане на биопсия от кожа и подкожие, което преди се правеше в хирургичните отделения.

През 2002 г. започна да функционира Център по медицинска козметика, от който се нуждаеха много пациенти. През същата година в Шумен бяха диагностицирани бременни жени със сифилис. В България бяха родени 47 бебета със сифилис – явление, ликвидирано през 1962 г. По този повод тогава д-р Маринова коментира: „Сифилисът остана скрит, не се изследва за здравна книжка“.

На 29 ноември 2002 г. Диспансерът за кожно-венерически болести отбеляза тържествено своя

50-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ С УЧАСТИЕТО НА МНОГО ГОСТИ

В зала „Форум“ на хотел „Шумен пристигнаха доценти и професори по дерматология от София, Плевен, Варна, Русе и др. На колектива бяха връчени отличия от здравното министерство. Учените-дерматолози дадоха много висока оценка на базата и специалистите в нашия диспансер.

Лечебното заведение получи много добра оценка при акредитацията от МЗ през 2003 г. Точно тогава здравната каса определи първата клинична пътека за финансиране на кожните диспансери – лечение на пемфигус, тежко имунно заболяване.

От 1 август 2006 г. започна работа фотокабина на стойност 24 000 лв., производство на „УВА Биотек“-САЩ.  /При ликвидацията продадена за 2000 лв./ Тя беше инсталирана в кабинета за светлолечение и фототерапия, а за нея диспансерът получи финансиране по клинична пътека N255. Провеждаше се селективна ултравиолетова PUVA терапия. Годишно в диспансера се лекуваха 100 пациенти с тежка форма на псориазис, а леките форми – амбулаторно. Дивидентът на дружеството през същата година беше 315 лв.

През 2008 г. кожният диспансер закупи апарат „BEAMAAX“ /“Бимакс“/ на стойност 60 000 лв. – средства на заведението и от общинския бюджет. /При ликвидацията продаден за 14 000 лв./ Това беше първата по рода си в Шумен терапевтична система, която работи на принципа на високоинтензивен източник на светлина, апаратура, произведена в Израел. Беше поставена в сектор „Медицинска козметика“. Процедурите бяха платени и носеха приходи. Закупен беше апарат за фототерапия на длани и ходила. През август и септември 2008 г. беше извършен ремонт на стойност 32 000 лв., собствени средства – подновяване на ВиК тръби, плочки, окачени тавани. Голямо постижение беше, че във всяка стая вече имаше мивка с вода, но не и собствен санитарен възел. Ръководството можа да закупи линейка-микробус „Фолксваген“ и замени 30-годишната уазка. /При ликвидацията продаден за 800 лв./ В диспансера работеха 7 дерматолози и 2 лекари без специалност. Имаше финансиране по 5 клинични пътеки, използваемостта на леглата беше 89 %.

В началото на 2009 г. настъпи социално наапрежение в колектива. Дойде новината, че

диспансерът ще се преобразува в отделение на областната болница.

На 7 април – Световният ден на здравето, работещите поканиха кмета Красимир Костов в новата зала за обучение на специализанти. Д-р Галина Маринова му напомни, че кожният диспансер в Шумен е база за специализация на лекари-дерматолози. Заведението беше получило акредитационна оценка „много добър“ за 4 години и „отличен“ за кожното отделение /стационара/. В Североизточна България имаше само две такива бази – в Русе и Шумен! Кметът отговори, че новата Областна здравна карта вероятно е недоразумение.

През 2010 г. дойде нова вълна от сифилис, както две години по-рано Световната здравна организация предупреждаваше.

През юли 2010 г. здравният министър Анна-Мария Борисова сътвори голям гаф в парламента. Тя съобщи, че в шуменския кожен диспансер за една година са преминали 146 души. Управителят д-р Галина Маринова веднага направи изявление: „През 2009 г. в кожния диспансер са се лекували 573 пациенти. Някой манипулира обществеността!“ По същото време министър Борисова беше казала, че 60-годишните лекари са риск за болниците. А самата тя 6 месеца по-рано беше навършила тази „рискова възраст“.

На 16 септември

КОЖНИЯТ ДИСПАНСЕР БЕШЕ ПРЕОБРАЗУВАН

в  „Център за кожно-венерически заболявания – Шумен“ ЕООД според концепцията на МЗ. Той автоматично прекратяваше договора си за финансиране със здравната каса. Трябваше да разчита на финансиране на преминал болен. Въвеждаше се доплащане на болничните услуги в страната. На 12 октомври 2010 г. центърът се пребори за анекс със РЗОК за финансиране до края на годината.

През март 2011 г. Общинският съвет в Шумен обедини силите си за спасяване на трите диспансера – кожен, белодробен, онкологичен. Той поиска здравният министър Стефан Константинов да промени методиката на субсидиране на лечебните заведения. Центърът за кожно-венерически заболявания не можеше да изпълнява функциите си, имаше дефицит от 50 000 лева.

На 3 април 2011 Г. стана много напечено в общинската администрация. Кметският екип, шефовете на здравните институции и лечебните заведения, здравните синдикати и лидерите на съсловните организации в здравеопазването се събраха да обсъдят съдбата на всички здравни структури. Бяхме

ВЪВ ВРЯЩИЯ КОТЕЛ НА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА,

срещу която се надигнаха медици, здравни синдикати, пациенти. На срещата д-р Йорданка Пенкова – директор на РЗОК-Шумен, каза: „Дойде време и бившите диспансери да получават пари за извършена дейност, а не на исторически принцип – безконтролно да се заплащат средства, за които не можете да отговорите в момента как са изразходвани“. Думата „безконтролно“ взриви лекарското съсловие. Присъстващите реагираха бурно. Д-р Галина Маринова каза: „При 600 болни в отделението и 15 000 прегледи годишно не можем да се издържаме с 9000 лева от здравното министерство“. Тя предложи община Шумен да сключи договор с кожния център за безплатно преглеждане на децата до 18 години.

Тогава д-р Пенкова се обърна към управителите на трите диспансера: „В доболничната помощ имаме всички видове специалисти и достатъчно направления и пари за лабораторни изследвания. Не можем да говорим, че се ощетяват пациентите. Питах общината какви средства ви се изплащат, не ми отговориха“. Даниела Русева контрира: „Не сме длъжни да даваме отговори на вас – здравната каса! В ОбС се приемат отчетите на лечебните заведения!“

Заместник-здравният министър Михаил Зортев предложи кожните диспансери да се самозакрият, защото са общинска собственост и МЗ не може да го направи. Системата беше дестабилизирана, имаше противорения в нормативните документи. След публикуване на медицинския стандарт по дерматология вече бяха съкратени двама лекари без специалност – д-р Евгения Попова–Буклова и д-р Красимир Стойков. Болничните легла бяха намалени от 20 на 10. Освободени бяха 2 медицински сестри, 2 санитарки и параджиите в кожния център. Парното беше спряно, отоплението беше с ток. Заплатите на лекарите бяха намалени на 650 лв., на медицинските сестри – на 410 лв. Заради лимита на здравната каса не бяха приемани лежащоболни. В същото време идваха много пациенти по спешност с алергии, псориазис, полово предавани болести.

На 3 август 2011 г. д-р Маринова обяви: „Спираме плановия прием на пациенти за две седмици“. Здравната комисия в ОбС одобри нейната докладна с три искания. Първо, да се направи оценка от лицензиран оценител на медицинската апаратура, предложена за продажба след закриване на клиничната лаборатория през 2010 г. Оборудването е на стойност 22 000 лв., а беше оценено на 11 000 лв. Второ, да се изплатят просрочените задължения от бюджета на общината на стойност 60 000 лв., за да завърши годината без нарушения на медицинската дейност. Трето, общината да проведе разговори с НЗОК-София за завишаване лимита за работа на центъра по клинични пътеки, който е 6000 лева на месец“.

За 6-те месеца на 2011 г. приходите бяха 97 000 лв., разходите – 186 000 лв., дълговете – 30 000 лв. От МЗ бяха получени 9000 лв. за цялата година – 40 пъти по-малко от предходните години!

На 17 септември здравният министър Стефан Константинов дойде да благослови пребазирането на очното и урологичното отделение в МБАЛ-Шумен, но не удостои с внимание управителите на диспансерите. Най-цинично министърът заяви: „Кожните диспансери нямат абсолютно никакво бъдеще като такива, идеалният вариант е те да намерят мястото си като отделения в болниците. В момента единствения смисъл от съществуването им е регистрацията на някои венерически заболявания. Това може да се прави в национална мрежа, която да обхваща всички областни болници и определени общински. Здравният сектор е стабилизиран, а следващата стъпка е реформите, които да го подобрят“.

Беше Денят на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов, но гинекологът-министър не донесе вяра, надежда и любов за шуменските диспансери. През 2020 г. няколко пъти в условия на пандемия същият бивш министър, сега шеф на Националната болница по онкология, призна, че здравеопазването е зле и даде отново идеи за реформи, след като

ЛИКВИДИРА НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА ОТ КОЖНО-ВЕНЕРИМЕСКИ ДИСПАНСЕРИ

с 60-годишна история!  Но най-паметни бяха заповедите му, с които закри новата Белодробна болница на Шумен.

На 24 октомври 2011 г. д-р Галина Маринова съобщи на заседание на здравната комисия в ОбС.: „Подадох оставката си. Предлагам на предстоящата сесия да бъде внесена докладна записка за преминаването на диспансера в рамките на МБАЛ – Шумен като отделение, тъй като вече няма възможност да се сключи договор със здравната каса през януари 2012 г. Това е единственият начин да се запази дермато-венерологическата дейност в Шумен. Приходите на диспансера през тази година са 167 000 лева, а разходите му – 289 000 лева. Просрочените задължения са 42 000 лева. От септември персоналът не е получавал заплати. Заради намалението на заплатите на два пъти през тази година двама лекари са напуснали работа, още един е подал оставка. Диспансерът осъществяваше прегледи, изследвания, лечение и проследяване на кожни и венерически болести в Шуменска и Търговищка област от 60 години. Сега тези дейности ще се размият, а откакто започна финансовата рестрикция на диспансерите в страната, започна да нараства броят на случаите на вроден сифилис. До 2000 г. почти не е имало такива случаи, а вече те са 100 за страната“.

При напускане на диспансера д-р Маринова допълни: „Въпреки агресивната среда, до ноември в нашия център са извършени 5814 прегледа за диагностика и лечение. Направени са 2000 кръвни теста. Доказани са 9 болни със сифилис и 41 болни с лаймска болест. Два пъти повече от миналата година“.

На 20 декември 2011 г. стана ясно, че има проектозакон за закриване, според който закриват Кожно-венерическия център в Шумен. Той беше подписан от вицепремиера Цветан Цветанов. Общо 10 кожни центъра в страната трябваше да бъдат заличени от здравната карта до 1 септември 2012 г.

Още на 19 януари 2012 г. д-р Виктор Минчев – изпълнителен директор на „МБАЛ-Шумен“ АД, адресира докладна записка до областния управител Димитър Александров и до здравната комисия в ОбС, с която поиска за безвъзмездно ползване апаратура от  общинския Център за кожно-венерически заболявания. В нея пише: „Считано от 1 март 2012 г. в областната болница ще започне да функционира новооткритото отделение по кожни и венерически заболявания с 10 легла, което ще удовлетворява потребностите от стационарно лечение на пациентите в област Шумен.  Същото се разкрива със знанието и подкрепата на Министерството на здравеопазването, като „МБАЛ-Шумен“ АД за своя сметка осигурява оборудването му. За дейността на отделението, съгласно медицински стандарт „Кожни и венерически заболявания“ е необходимо да бъде налична и действаща специфична апаратура. Моля за вашето съдействие за осигуряване на безвъзмездно ползване от болницата посочената апаратура: UV Biotec; Waldmann W;  Psor –  UVA“.

На 19  февруари 2012 г. на заседание на здравната комисия беше обявено, че в края на месеца изтича договорът за управление на д-р Галина Маринова. Дълговете на общинското лечебно заведение бяха 128 000 лв., а 100 000 лв. бяха нужни за ликвидацията му.  Заработените средства по клинични пътеки за първите два месеца на 2012 г. нямаше да бъдат преведени на дружеството. Заместник-кметът по здравеопазване съобщи, че община Шумен има два варианта за запазване на лечебното заведение:  хоспис или медицински център.

В същото време

МБАЛ-ШУМЕН ИСКАШЕ БЕЗВЪЗМЕЗДНО АПАРАТУРАТА НА ЦЕНТЪРА

за оборудване на кожното отделение, което тя изгради. Община Шумен не беше съгласна, тъй като медицинската апаратура ще се използва в преструктурираното лечебно заведение. Тя настояваше държавата да даде пари за издръжка на кожно-венерическия център, вместо да налива нови пари в създаването на кожно отделение в областната болница. През последните 4 години в центъра беше закупена апаратура за 100 000 лв., за да постигне необходимите медицински стандарти и да сключи договор със здравната каса. За сметка на това заплатите на медицинския персонал бяха намалени, а здравният министър Стефан Константинов твърдеше, че кожните диспансери не са необходими на държавата. Това беше министърът, който съвсем съзнателно водеше общинските лечебни заведения до фалит, а после искаше апаратурата им безвъзмездно да бъде предадена на областните болници.

На 27 март 2012 г. Центърът за кожно-венерически заболявания

ВЛЕЗЕ В ПРОЦЕДУРА ЗА ЛИКВИДАЦИЯ

В него работеше само един лекар. Срокът за ликвидация беше 6 месеца. За ликвидатор беше определен Владимир Йолов с месечно възнаграждение 700 лв. Към този момент той беше управител на отдел във фирма „Кауфланд“. Общината все още имаше идея в сградата да се изгради хоспис.

На 29 ноември 2012 г. ликвидаторът Владимир Йолов, назначен на 28 май 2012 г., внесе в ОбС ликвидационния баланс на центъра. В доклада му пишеше, че е извършена ревизия, освободил е персонала на дружеството, за разпродаването на имуществото е уведомил болниците в Шумен, Нови пазар, Велики Преслав, Омуртаг, Разград, Търговище и др. Към този момент дружеството разполага с непродадено оборудване за лаборатория по отчетна стойност 36 214 лв. Ликвидаторът  уточняваше: „Въпреки, че цената на оборудването беше редуцирана до 70 % от отчетената стойност, никой от болничните заведения и лаборатории в областта и региона, както и фирми доставчици, не проявиха интерес към непродаденото оборудване. Предлагам обявяване процедура по несъстоятелност; преоценка на сградата с цел продажба и покриване на задълженията, ако е законосъобразно към настоящия й статут; заплащане на задълженията към „Енерго Про“ – 8200 лв. без лихви с цел възстановяване на токоподаването и поставяне на целия обект под СОТ охрана, а не както е бил – само за три помещения в цялата сграда. Това е необходимо с цел предпазване от набезите на крадци, които вече навестяват сградата и оставиха своите следи…“

Земята е 2492 кв. м, застроената площ е 630 кв. м, разгърната площ  – 1620 кв. м. на бившия кожен диспансер.

На 16 декември 2012 г. правната комисия в ОбС обсъди ликвидационния баланс на Центъра за кожно-венерически заболявания. Становището на общинската администрация беше да не се открива производство по несъстоятелност на общинското дружество. Кметът Красимир Костов предложи да се направи допълнителна парична вноска в бившия кожен диспансер в размер на 80 000 лв. за изплащане на задълженията на дружеството и приключване на ликвидацията. Средствата да се планират в бюджет 2013 на общината, а срокът за ликвидация да се удължи с 4 месеца – до 29 февруари 2013 г. Останалите активи и пасиви след приключване на процедурата и заличаване на дружеството в Търговския регистър да се предадат на община Шумен.

Съветниците коментираха оплакванията на медицинския персонал, че имуществото се продава „за жълти стотинки“.

МЕДИЦИ БЯХА ПОДАЛИ ЖАЛБА В ПРОКУРАТУРАТА,

която вече беше започнала разследване. Ликвидаторът Владимир Йолов каза: „Това, което се намира в Кожния диспансер е изключително старо и амортизирано. Една малка част от медицинското оборудване се води като що-годе ново. Служителите са подали жалба, защото не можаха да си получат възнагражденията – около 25 000 лв. НАП запорира 90 % от активите на Кожния диспансер, защото лечебното заведение дължи 50 000 лв. за осигуровки. А за да впишем ликвидацията в Търговския регистър, ние трябва да получим удостоверение от НАП за погасените дължими суми. Много малко от трудовите възнаграждения са изплатени поради направения запор. Фотокабината първоначално беше обявена на цена 4000 лв. Нямаше нито един кандидат-купувач. Цената падна на 2000 лв. Яви се един кандидат“.

Всички съветници останаха много учудени, че чак след третата обява в регионалните вестници за продажба на имуществото се явили желаещи. Точно тогава с 40 % е намалена цената на вещите от лицензирания оценител. Владимир Йолов съобщи, че Икономическа полиция не е установила нередности, прокурорът не е установил пропуски.

В същото време медицинските специалисти бяха възмутени, че некомпетентни лица се произнасят за качеството на медицинската апаратура, с което те са лекували пациенти и е било задължително условие за сключване на договор със здравната каса. Още на 3 август 2011 г. д-р Галина Маринова внесе докладна след закриването на клиничната лаборатория година по-рано. Оборудването беше на стойност 22 000 лв., а е оценено на 11 000 лв. – западно производство, закупено в периода 2005-2007 г. Комисията, която организира търговете беше в състав: Владимир Йолов – председател, членове –Румяна Алексиева и Жени Попова, юрист.

На 18 декември 2012 г. в препълнената зала 203 на общината ликвидаторът представи документацията за продажбата на активите на центъра на заседание на здравната и на бюджетната комисия в ОбС. Освен него, присъстваха шефове на общинската администрация и журналисти.  Даниела Русева – председател на правната комисия и член на бюджетната комисия, запозна присъстващите с решението на юристите и сподели отново недоволството на персонала на закритото лечебно заведение от проведената разпродажба на имуществото. Лицензираният оценител беше Симеон Куцаров.

Съветниците коментираха разпродаваните вещи. От таблицата с оценките се информирахме, че 22 броя климатици са продадени на цена от 100 до 200 лв., принтери за 20-30 лв., компютър с монитор за 80 лв., алуминиева врата за 20 лв., дигитален фотоапарат за 15 лв., доплер за 300 лв., солариум за 20 лв.

Най-големият упрек към ликвидатора беше, че в сайта на общината няма обява за продажбите на движимите вещи. Пропуснат е шансът обявите да влязат в здравните сайтове в страната, където най-активен е пазарът за медицинска апаратура. Христо Дечев – председател на бюджетната комисия, беше учуден, че процедурата е обявена през март, а чак през юли е предложен начален ликвидационен баланс. Според него

ЛИПСВА ПРОЗРАЧНОСТ ПРИ ЛИКВИДАЦИЯТА НА ЦЕНТЪРА

Той обобщи: „Докладът е постничък. Да ни се представят подробни документи. Искаме да знаем как са оценени от лицензирания оценител продадените вещи! Включително и на сградата! Искаме да знаем какво придобиваме ние – община Шумен. Ще обсъдим ликвидацията през януари следващата година“.

Ликвидаторът Владимир Йолов съобщи, че продаденото имущество е за 31 252 лв., а непродаденото – за 36 214 лв. С решение срокът за ликвидацията се удължи до 28 февруари 2013 г. В това време присъстващите четяха таблиците с оцененото имущество и бяха в недоумение. Там цената на Фолксваген бус беше 800 лв., 2 броя ЕКГ кардиовит – общо 300 лв., ултразвуков апарат – 700 лв., дерматоскоп – 200 лв. и т. н. „Цените са направени за определени хора, всичко е предопределено, обидно е за работещите в кожния диспансер…“ – коментираха дерматолозите.

На 20 май 2013 г. с решение на ОбС продажната цена на сградата и прилежащата земя беше намалена със 100 000 лв. Причината била липсата на интерес към обекта, съобщи заместник-кметът по стопанските въпроси Митко Киров. На проведения на 23 април търг с явно наддаване не се явили купувачи на здравното заведение. Първоначално ликвидаторът и сформираната от местния парламент комисия определиха

НАЧАЛНА ТРЪЖНА ЦЕНА НА ИМОТА

525 942 лв. с ДДС. На следващия търг цената трябваше да бъде намалена с 19 %.

На 28 октомври 2013 г. с докладна кметът Красимир Костов уведоми, че е приет ликвидационният баланс на центъра. Общинският съвет по-рано беше гласувал допълнителна вноска от 140 000 лв. за изплащане на дълговете на дружеството. Всички кредитори бяха удовлетврени, а сградата беше прехвърлена на община Шумен. ОбС гласува ликвидационния баланс и освободи ликвидатора от отговорност.

В стария терапевтичен блок на областната болница беше разкрито кожно отделение, което заради пандемията се премести на втория етаж над Кръводарителния център в бившата Белодробна болница. Леглата са 10.

Шумен загуби специализирано лечебно заведение с традиции и име в страната. Седем години след ликвидацията сградата се руши, дворът е буренясал, общински чиновник не е стъпвал, за да види обекта на безхаберието. Старата част от бившата еврейска къща е вече 100-годишна. Специалисти казват, че това е най-топлата сграда в Шумен, защото стените й са дебели повече от метър. Кметските екипи се менят, но за бившия кожен диспансер не се търсят купувачи, нито има визия за бъдещето на обекта, който може да стане социално заведение, както искаха шуменци.

Държавната  политика е причина здравеопазването да катастрофира тотално. Закриването на диспансерите в периода 2012-2014 г. е грешка, която нанесе непроправими удари за здравето на милиони пациенти. Такава политика е имало и в Полша, но там вече диспансерите се възстановяват.

МЛАДИТЕ ДЕРМАТОЛОЗИ НАПУСКАТ БЪЛГАРИЯ

Отиват да работят в чужбина, където е друго отношението към тяхната специалност и техните пациенти. Е, има залитане и по естетичната дерматология, но най-тежките кожни заболявания се лекуват в много малко лечебни заведения със стационар.

В терапията навлезе дерматологичната хирургия и дерматологичната козметика, които е свързани с инвазивните процедури. Шуменският кожен диспансер прилагаше тези нови методи. Много актуални в нашето време са кожните алергии – уртикария, екзема, атопичен дерматит. Индустриалната епоха носи все повече кожни алергии. Те водят до влошаване на умствените способности. Замърсеният въздух, храната с консерванти, синтетиката в облеклото и др. са причина за кожни заболявания. Кожните диспансери в България осигуряваха многопланова профилактика. Сега такава няма нито за децата, нито за възрастните. Шумен загуби 60-годишните си традиции  в дерматологията.

АГРЕСИВНАТА ЗДРАВНА РЕФОРМА,

която закри всички видове диспансери у нас в периода 2011-2015 г., целеше здравната каса да не плаща за тях средства по клинични пътеки. Парите се пренасочиха към новите частни болници, които никнат като гъби. Правителството търсеше финансова стабилност за здравния сектор, а лично премиерът Борисов обяви тогава, че в България 2 милиона души не плащат здравни осигуровки! Здравната карта през последните 10 години е „шев и кройка“ при всеки нов здравен министър. Изпълняваха се политически поръчки, а в същото време се ограничаваше достъпът на населението до качествени здравни услуги, с които то разполагаше десетилетия. Най-важното – веднъж заболели и лекувани от кожно-венерически заболявания, пациентите бяха задължително диспансеризирани и се водеха на отчет. Катастрофата е тотална в условия на пандемия. Много хора умират от Ковид 19, но стотици хиляди хроничноболни вървят към летален край, защото втора година не се лекуват в болници. Периодично спират плановите операции, както и плановото лечение на хора с тежки заболявания, които се нуждаят от адекватно лечение, често  с мултидисциплинарен подход при изясняване на диагнозата.

Парламентарните избори наближават. Нито една партия не казва какво здравеопазване ни предлага с конкретен проект и финансова рамка. Керванът си върви, кучетата си лаят… Както агресивните бездомни псета на улица „Раковски“…

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!