Хроники на здравеопазването: Как закриха спортния диспансер

Спортният диспансер в Шумен беше закрит след старта на здравното осигуряване през 2000 г. От него остана надписът на фасадата. Днес в сградата са настанени Общинският здравен център, спортният клуб по свободна борба „Мадарски конник“, Центърът за психо-социална подкрепа „Споделеност“, Центърът за природна и нетрадиционна терапия „Алтернатива“, джипи практиката на д-р Доля Ангелова. На първия етаж има барче и служебни помещения. Мрачни коридори, пропукани външни стени, грозно изоставена общинска собственост във фоайето на обитавания втори етаж. Явно някои от квартирантите носят приходи на стопанина, но няма помен от приветливия интериор с медицинска апаратура.

Сега половината от децата у нас не спортуват. Държавата дава по 2 лв. на дете в детската градина и по 3 лв. на ученик, общо 2,3 милиона лева годишно. Обещанието е те да се увеличат двойно. Но спортът не е само държавна грижа, той е и бизнес. Най-практикуваният спорт е футболът, една топка струва 20 лв. Фитнесът вече го изпреварва.

Трагично е, че децата на възраст до 18 години са лишени от здравна профилактика, каквато имаше у нас чрез изградената мрежа от медицински кабинети и здравен контрол в учебните и детските заведения. Какво сме загубили, ще стане ясно, като проследим историята на Диспансерът по спортна медицина.

През 1949 г. парламентът гласува Закон за медицинския надзор на физкултурата и спорта в България. През 1952 г. са разкрити специализираните лекарски кабинети за тази цел. В Шумен кабинетът е в Окръжна болница. През 1956 г. е създаден Медико-физкултурен диспансер, който съществува под това име до 1965 г. Преименуван е на

ОКРЪЖЕН ДИСПАНСЕР ПО СПОРТНА МЕДИЦИНА

Във всички предприятия се въвежда спортен календар. В диспансера се работи по медико-физкултурна диагностика, физкултурата и спортът са поставени на научни основи. В колектива са трима лекари, двама методисти, две медицински сестри. Главен лекар е д-р Иван Сакелариев. По-късно идват още 20 специалисти в т. нар. „лечебно-профилактично заведение“.  Макар и при лоши условия, екипът му обслужва 30 000 души на 300 трудови колектива и 141 спортни обекта. През 1966 г. са прегледани 5 557 души, от които 1 788 са активни спортисти, лекари са ангажирани с 1 428 състезания и тренировъчни занимания, в които са включени 62 632 участници в Шуменска област. На 8 април същата година на сесия на Общинския народен съвет се взема решение за намиране на подходяща сграда за диспансера.

През 1970 г. спортният диспансер е преместен в сградата, в която днес се намира спортният клуб по тенис на маса „Мадара“ в зала „Юнак“. След години му е предоставена бившата къща на семейство Пееви, продадена след реституцията, сега е заведение „Виенска градина“.

През 1970 г. в диспансера има 3 кабинета и клинична лаборатория. След 4 години са открити кабинети по функционална диагностика и спортна травматология, а през 1987 г. – кабинети за спортно-медицински консултации и

КАБИНЕТИ ПО СПОРТНА КАРДИОЛОГИЯ

Шуменският спортен диспансер е на трето място в страната по научно-практически показатели.

Първата международна конференция по спортна медицина в Шумен е през 1981 г. Следват три национални симпозиума. Нашият спортен диспансер е обявен за „здравно заведение с висока медицинска етика, морал и професионална отговорност“, осъществява програма за социалнозначимите заболявания, сътрудничи си с Българското научно дружество по спортна медицина, на което е член д-р Сакелариев. В периода 1959-1983 г. той изследва профилактиката и лечението на сколиозите /гръбначните изкривявания/ на подрастващите в Шуменски окръг.

До 1990 г. д-р Сакелариев организира няколко научни симпозиума в града, а след това е поканен на международен симпозиум в Германия. След 1992 г. управители са д-р Петранка Люцканова – педиатър, и д-р Румен Ботев – анестезиолог.

На 21 септември 1995 г. се откри

НОВАТА СГРАДА НА СПОРТНИЯ ДИСПАНСЕР

в присъствието на олимпийски и европейски шампиони от Шумен, ръководителите на Комитета за физическо възпитание и спорт, Българския олимпийски комитет, Националния център по спортна медицина, управителите на спортните диспансери в страната, здравни шефове и представители на местното управление.  Кмет на община Шумен тогава беше инж. Христо Христов, председател на ОбС – д-р Христо Таракчиев. Цялата организация на събитието беше поверена на общината и д-р Иван Сакелариев –  единственият лекар със специалност спортна медицина в Шуменска област. С това събитие шуменци отбелязаха 30 години от създаването на Окръжния диспансер по спортна медицина в града.

Проектант беше фирма „Гарант“, а изпълнители „Автомагистрали – Черно море“ АД и „Мистрал“ ООД. Освен общински средства, сградата и нейното оборудване бяха финансирани с парите на много дарители: ОББ – клон Шумен, „Шуменско пиво“, ДЗИ, „Хан Омуртаг“ АД, Българският олимпийски комитет, Комитетът за физическо възпитание и спорт, частни фирми и организации. Те сякаш са предчувствали съдбата на лечебното заведение, защото още тогава предупредиха: „Волята на дарителите е свещена! Инвестираме за физическа култура и спортна медицина в Шумен!“

С решение на ОбС на 3 юни 2000 г.

ДИСПАРСЕРЪТ ПО СПОРТНА МЕДИЦИНА СЕ ПРЕОБРАЗУВА

в „Медицински център за рехабилитация и спортна медицина“ ЕООД с капитал 9880 лв.  Председател на местния парламент беше Асен Георгиев, а заместник-кмет по здравеопазване – д-р Емилия Станчева. За управител беше избрана д-р Йорданка Пенкова за срок от две години с месечно възнаграждение 230 на сто от средната брутна работна заплата на лечебното заведение. И до днес такава е наредбата за общинските дружества. Тогава изгря звездата на психиатърката от Държавната психиатрична болница в Царев брод, която по-късно стана шеф на Районната здравноосигурителна каса, а от три години е подуправител на НЗОК-София. Приятелството й с д-р Станчева беше публичен факт, макар сега отношенията им да са други.

През 2000 г. д-р Пенкова предприе ремонт и реконструкция в сградата на МЦ по спортна медицина. Изразходвани бяха доста пари за обособяване на лекарски кабинети, които да се дават под наем. След година-две бяха останали само табелите. Напуснаха наетите ортопеди и терапевти в центъра. Секторът за водолечение /сауна, 2 вани и 2 тангентора/ спря да работи заради големите разходи.

Д-р Сакелариев упорито се бори за нормалното  функциониране на спортния диспансер в кризата. Освен приносът му за обществения и културния живот, ОбС беше оценил и заслугите му за развитието на спортната медицина в Шумен. С решение от 29 април 2002 г. той получи званието „Почетен гражданин на Шумен“.

На 1 август 2003 г. д-р Пенкова беше назначена за директор на РЗОК-Шумен след спечелен конкурс, а управител на МЦ по спортна медицина стана д-р Красимир Хлебаров. Днес е началник на отделението за физикална и рехабилитационна медицина в областната болница. Новият шеф установи, че не са разплатени хонорарите за дежурство на басейна в почивните дни през лятото на 2003 г. на  д-р Иван Сакелариев и д-р Иван Савов – 20 съботи и недели. Двамата пенсионери само дето не колабираха в жегите, а д-р Пенкова ги окуражаваше: „Без вас двамата затваряме центъра! Д-р Савов, Вие сте нашата Деветка /централен нападател. Д-р Сакелариев, Вие сте номер 3 /централен защитник/!“

Наистина защитник беше д-р Сакелариев, защото на 5 октомври 2003 г. във Велико Търново се проведе Юбилеен симпозиум  „50 години Българско научно дружество по спортна медицина и кинезитерапия“, съчетан с XIV научна конференция по тези науки. Отличени бяха деятелите на спортната медицина в България.

НАГРАДЕН БЕШЕ И Д-Р ИВАН САКЕЛАРИЕВ

Той се представи с доклад на тема: „История и развитие на спортната медицина и кинезитерапията в Шумен“. Във форума участва и доц. Малчо Малчев, заместник-ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски“. Той прочете един от най-интересните доклади в симпозиума: „Въздействието на паневритмията върху координацията и холистичността в развитието на човека“.

До напускането като управител д-р Пенкова не беше получила 6 заплати за 2003 г. С тия проблеми се заеха в счетоводството на общинската администрация. Д-р Пенкова коментира: „Преди да напусна, ДФК извърши ревизия на медицинския център и не установи нарушения. Без натрупани дългове съм го оставила. Това, че не съм получила 6 работни заплати, е жест от моя страна, защото съм осигурила с тия пари други плащания от бюджета на центъра. До 3 години след напускането ми имам право да си търся дължимите заплати по закон“.

В докладна на шуменския кмет от 19 април 2004 г. „за утвърждаване на бизнеспрограми за 2004 г. на общинските лечебни заведения – търговски дружества“ беше посочено финансовото състояние на всяко от тях със задна дата. Там бяха и дълговете на МЦ по спортна медицина и рехабилитация за 3 години, когато управител беше д-р Пенкова. За 2001 г. дълговете бяха 3 500 лв. при отчетени приходи 65 020 лв.; за 2002 г. – 6 237 лв.; за 2003 г. – 7 000 лв.

През 2004 г. в Шумен имаше 900 активно спортуващи, от които 400 деца от Ученическата спортна школа. Тримата лекари на центъра бяха дежурили на 155 състезания. Въпреки студа и амортизираната апаратура двамата лекари-пенсионери всеки ден бяха на работното си място. През юли 2004 г. МЦ получи много добра оценка при акредитацията от МЗ. Здравната комисия беше дала срок до края на годината общинската администрация да изработи инвестиционна програма и Програма за действие към нея относно здравните приоритети на община Шумен.

В периода 2001 – 2004 година д-р Иван Сакелариев няколко пъти внася Концепция и

ПРОГРАМА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА

от детските градини и учениците на възраст от 8 до 15 години. В нея пише: „Еднообразното седящо положение на чина или работната маса вкъщи, заниманията в задушна, непроветрена стая и липсата на движения ограничават усвояването на кислорода от детския организъм, настъпва умора в нервната система…“ В настоящата пандемия този застой е катастрофа за възрастни и деца.

През 1995 г. всеки трети ученик в Шумен имаше патологично отклонение във физическото си развитие и беше диспансеризиран /кифози, сколиози, кифосколиози/. Децата бяха изследвани и насочени за лечение от специалистите на спортния диспансер. Сега няма такива профилактични прегледи, нито щатни кинезитерапевти по изправителна гимнастика в училищата.  Още тогава се отчете затлъстяване на подрастващите, днес българските деца са сред най-дебелите в света, зачестява детският диабет. През 1995 г. лекарите в спортния диспансер регистрираха  ученици с високо кръвно налягане в резултат на затлъстяването.

През 2004 г. здравната комисия започна редовно да  обсъжда финансовото състояние на МЦ по спортна медицина, който се оказа

„ОБЩИНСКО ДРУЖЕСТВО С ТАЙНИ И ЗАГАДКИ“,

както коментираха съветниците. В края на 2004 г. д-р Хлебаров съобщи: „Заварих около 15 000 лева борчове /заплати, осигуровки, ток, вода/. Сега дълговете ни са 4 400 лева. Не съм подписал приемно-предавателен протокол, защото има много липси – портативен ЕКГ, електрожен, портативен апарат за дишане, резервни гуми на волгата… Само двигателят е здрав на линейката, която си е направо катафалка!“

Общински съветници посетиха центъра и се увериха, че медицинската апаратура за физиотерапия и диагностика е стара. Таванът в салона за лечебна физкултура се руши, влага избива по стълбището, а от три години парното отопление не работи, защото са спукани външните тръби. Калориферче и дебели дрехи беше спасението в залата за лечебна физкултура. В центъра нямаше медицинска сестра и лекарите работеха с апаратурата в кабинета за функционална диагностика.

Преди Коледа на 2004 г. 8 души от центъра си чакаха октомврийските заплати. Д-р Хлебаров току-що се беше върнал от симпозиум по спортна медицина в София. Той съобщи, че спортният министър Васил Иванов – Лучано приел предложението на експертите да се възстановят спортните диспансери в общините, които са преобразувани в центрове.

Обаче в здравната стратегия на община Шумен за 2002-2006 г. не съществуваше Медицински център за рехабилитация и спортна медицина. Затова пък в Общинската здравна политика 2004-2007 г. пишеше, че през 2005 г. ще се структурира Общински здравен център. Той се разкри в две помещения на сградата.

Със заповед на директора на РЦЗ, на 1 март 2005 г. беше заличен МЦ от регистъра на лечебните заведения. Но си оставаше търговско дружество! На 13 декември 2004 г. проверка установи, че в него не работят по щат трима лекари с различни специалности, каквото е изискването. Д-р Савов /кардиолог/ тогава напусна центъра и постъпи на работа в ТЕЛК. Останаха д-р Хлебаров и д-р Сакелариев. През януари 2005 г. започна работа д-р Иван Чифудов, който беше без специалност. Трудовият му договор не беше представен в РЦЗ. Още

ОСЕМ ДУШИ ПЕРСОНАЛ ОСТАНАХА НА УЛИЦАТА

Те имаха кредити, търсеха за съдействие медиите и молеха д-р Савов да се върне. Той каза: „Знам в какво тежко положение са колегите. Напуснах МЦ обиден. Три години чаках общината да се ангажира сериозно с нашия център. Ще се върна в него, но искам да видя уважение от общинското ръководство. Аз съм специален! Чакам покана за разговор на кафе в кабинета на д-р Емилия Станчева!“

Здравната каса не подписа договор с МЦ за 2005 г., а д-р Хлебаров коментира: „Заварих дружеството с дългове около 15 000 лева. Сега те са само 400 лева за ток. На сесия на 24 март ще бъдем предложени за ликвидация. Футболният клуб ни дължи 4800 лева за миналата година, а волейболният клуб – 400 лева“.

През 2006 г. персоналът беше от 4 души /лекар, 2 рехабилитатори, счетоводител/, а дълговете – 26 408 лв.

Окончателно на 30 март 2007 г.

РЕГИСТРАЦИЯТА НА МЕДИЦИНСКИЯ ЦЕНТЪР БЕШЕ ЗАЛИЧЕНА

от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ. ОбС като собственик предприе процедура да прекратяване дейността на МЦ.

Днес физическото здраве на подрастващите е в риск. Дрога, агресия, насилие има там, където учениците не са мотивирани за спортни постижения. Оказахме се нация, която заличи база и традиции, създавани с десетилетия за физическо възпитание и спорт. Както се казва, изхвърлихме бебето заедно с мръсната вода.

Анахронично звучи да говорим за медицински надзор в учебните заведения. Факт е обаче, че откакто в тях няма зъболекарски и профилактични кабинети /не само медицинска сестра!/, детското здравеопазване е оставено на самоинициативата на родителите. Педиатри алармират, че поради липса на планови профилактични прегледи в училищата, каквито имаше преди 20 години, родители късно разбират, че детето им е с късогледство, не чува с едното ухо, има аномалии в телосложението.

Здравните програми на МЗ за профилактика на подрастващите разчитат предимно на европроекти, които от 4 одини даже не са обявени като теми, финансиране и срокове на сайта на министерството. Така е по-лесно, да не се търси отговорност, защото години наред имаше нереализирани проекти за милиони левове. А и да не знаем при кои фирми – лечебни заведения са отишли парите. Ако попитате здравната каса, колко средства са планирани за профилактика на осигурените лица от бюджета й в размер на  5 милиарда лева за 2021 г., никой не може да ви отговори. Дори депутатите от здравната комисия на парламента!

Какво да очакваме за профилактика на детското здраве? Мероприятията на БЧК, здравните инспекции, общинските здравни центрове се свеждат до кампании с брошури, филми, лекции – когато няма Ковид 19. В протоколите на спортния диспансер до 2000 г. са описани поименно децата от всеки клас и  всяка детска градина, при които с диагностика са установени: гръбначни изкривявания, затлъстяване, неправилно телосложение, рахит и др. Така за всяко училище, всеки град, всяко село! Сега е модерно да се ходи на фитнес и бойни спортове. Останалото е телефони и компютри. Дано след пандемията направим живота си по-истински по пътеките на здравето, които всеки избира сам, а следващият спортен министър се върне към традициите на спортната медицина за подрастващите.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!