Спомени от соца: Шушляците и джапанките бяха последен писък на модата
Някъде през 60-те години, горе-долу по средата на социалистическото ни развитие, два елемента от облеклото на българина трайно се наложиха в соцбитието, припомня ТРГ.
И двата дойдоха под влиянието на гнилия капитализъм. Джапанките и шушляците. Почти нямаше българин, независимо от пола и възрастта, който да не си е закупил и да не е носил джапанки. Не е ясно как този далекоизточен елемент от облеклото на японците се появи в България, но се установи дълго и повсеместно.
Като деца смятахме, че думата джапанка произлиза от характерния пляскащ звук, който се издаваше особено при бързо ходене. Като станахме по-големи, разбрахме откъде идва името. Джапанките можеха да се видят навсякъде – и по „Руски“, и на селския мегдан. Произвеждаха ги във всякакви разцветки и номера за всички възрасти. Бяха от гума, евтини и достъпни. А и бяха удобни в тогавашните летни горещини.
По-различно стоеше въпросът с шушляците.
Вероятно са се появили в западноевропейските градове като защитно средство против дъжд за еднократна употреба. В този смисъл са били използвани и при спортни състезания на открито. Цената им вероятно е била минимална и на тях се е гледало като на еднодневка. Купуваш, ползваш и изхвърляш. Дошли у нас вероятно през тогавашна Югославия, шушляците се превърнаха едва ли не в моден аксесоар.
Всяка модерна, уважаваща себе си българка се опитваше да се сдобие със съкровения шушляк – най-често в тъмносиньо или някакво отровнозелено. Еднодневката се превърна в мода. Един от каналите за снабдяване бяха смесените събори по границата с Югославия. Предприемчивите сърби изкупуваха на безценица еднодневките от Италия и ги пласираха на българките срещу огромна печалба.
Впечатлена от успеха на продукта, нашата лека промишленост се ориентира бързо и така шушляковите облекла се превърнаха в част от живота ни.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
