Музикален празник от Симфониета за Великден
В най-студения дъждовен ден на април Симфониета-Шумен ни покани на Великденски концерт. Вятър, потоци вода и зимен студ, който тотално обърка представата ни за пролет. Счупени чадъри, бесни таксита, мокри до кости пешеходци, които бързаха към залата. Това бяха най-верните приятели на симфониците на Велики вторник. Природата ни направи предизвикателство, но с каква само празнична програма ни изненада шуменската Симфониета! Изключителен репертоар, съобразен с тематично с Възкресение Христово, с почит към музикалната памет на града и букет от оперни арии на италианската класика. Всички гости бяха специални тази вечер – хористи и солисти!
Първото произведение беше „Кръглата църква“ из симфония №2 на Веселин Стоянов. Шуменецът, който с творбите си увековечава християнството в българската история. Не случайно той е почтен гражданин на Велики Преслав.
След първата симфонична творба Христо Атанасов – диригент на смесен хор „Проф. Венета Вичева“, обяви, че изпълнението на хоровата формация е в памет на нейния патрон – проф. В. Вичева. Хористите вече бяха на сцената за акапелното изпълнение на „Тебе поем“ от Ст. Мокраняц.
Заедно с оркестъра те изпълниха „Dies Iraе. Lacrimosa. Sanctus. Lacrimoza“ от „Реквием“ на Моцарт. Това е последното произведение на гениалния композитор, незавършено, с което той е погребан по негово желание. Траурната заупокойна литургия ни напомня за силата на Всевишния и края на нашия земен път. Моцартовият реквием се изпълнява по традиция във великденските концерти у нас и по цял свят и е символ на отвъдното в музиката. Преди Възкресението на Божия син няма как творбата да не предизвика една „лакримоза“ /“сълза“ в превод/ за жертвата на Христос.
Моцарт пише на баща си Леополд: „Тъй като смъртта е истинската цел на нашето съществуване, през последните няколко години създадох толкова близки отношения с този най-добър и истински приятел на човечеството, че образът на смъртта не само не е вече ужасяващ за мен, но тя наистина е много утешителна и успокояваща“. Хористите пеят на латински: „Плачевен ще бъде денят, в който от пепелта се надигне грешникът за съд; Боже, бъди милостив към него: Милостиви Господи Иисусе, и му дай вечен покой. Амин“.
Пак в този дух е изпълнението на откъс от „Stabat mater“ /“страдаща майка“ в превод/ от Росини. Композиторът е използвал текста на най-силната средновековна латинска поема за страданията на Майката Христова.
Смесеният хор напуска сцената, за да се насладим на лиричните изпълнения на двама млади. Те имат специално място в програмата – сопраното Александрина Михайлова и тенорът Рейналдо Дроз, роден в Барселона, но завършил консерваторията във Венецуела. През 2017 година двамата са в майсторския клас на световноизвестната Райна Кабаиванска.
Александрина е нашето момиче, чиято успешна кариера следим през последните години. Само ден по-рано тя беше навършила 25 години, а сега ни удостои с целия чар на младостта и таланта си.
Ще припомним, че на 7-годишна възраст започва да свири на пиано в Обединена школа по изкуствата „Анастас Стоянов“ в класа на Здравка Христова в Шумен. Дългогодишна хористка е била в детски хор „Бодра песен“ на града. Седем години по-късно започва да се занимава с оперно пеене при Недка Телбизова. Участва в концерти и печели редица конкурси, сред които: специална награда на VIVAVOCE 2015 г. на името на Гена Димитрова в София; първо място на международния конкурс „Франц Шуберт“ в Русе през 2014 г. През 2016 г. и 2017 г. участва в майсторски клас на Райна Кабаиванска, получава стипендия от оперната прима за обучение в нейния майсторски клас в Модена, където учи и в музикалния институт „Веки-Тонели“ в Модена. През май 2021 г. се явява на международния оперен конкурс „Ета и Паоло Лимити“ в Милано, където печели три награди – Първо място, награда за най-млад талант и наградата „Vota la voce“ за концерт в Севиля. На 12 октомври същата година участва в тържествения концерт за Лучано Павароти в Театро Комунале „Павароти-Френи“ в Модена.
На прослушване за новия клас 2021/23 на Accademia della Scala Александрина се нарежда между десетимата участника, които имат възможността да се обучават от личности като Лучана Д`Интино, Пиетно Спаньоли, Грегори Кунде, Винченцо Скалера и други. Големият и дебют идвапрез 2021 г. на сцената на Националната опера и балет в София в операта „Турандот“ от Пучини, изпълнявайки ролята на Лиу.
Александрина и Рейналдо Дроз пяха солов партии и дует от комичната опера „Любовен еликсир“ на Доницети. Видяхме смях, закачки, любовна плесница и артистичен скандал. Дори когато е еликсир, в любовта има предизвикателства.
И за да ни припомнят за предстоящия християнски празник, дуетът изпълни „Panis Angelicus“ /“ангелски хляб“ в превод/ от Цезар Франк. Тази прелестна мелодия възниква като импровизация по време на Коледна служба през 1861 г. По-късно композиторът я прибавя към свое произведение меса. От тогава до днес се пее по целия свят от оперни певци и певци като Стинг, например. Ето и част от текста: „Хляб ангелски, превърнат в хляб човешки.
Хлябът небесен слага край на всички символи –
нещо чудесно! Господ става наша храна – беден, слуга и смирен“.
Последната част от програмата беше от солови партии и дуети от операта „Травиата“ на Верди. Най-великият драматург на операта остава ненадминат в музикалната история на човечеството. Това е първата „буржоазна опера“ с веристична основа /веризъм от италианското „веро“ – истина/. Написана е по романа „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син. Историята на куртизанката във висшето общество е изстрадана от самия писател. Описва героинята си като „статуетка от саксонски порцелан“. С много творческо вдъхновение Верди създава операта, която първо се играе със заглавието „Виолета“ /името на героинята/. Премиерата е на 6 март 1853 г. в оперния театър на Венеция и е пълно фиаско по вина на вокалните изпълнители. Само след година „Травиата“ се поставя с голям успех в Рим, Неапол, Париж и завладява цяла Европа.
Във вестник „Ла Фениче“ музикалната критика казва: „Главната стойност на тази музика е висшето красноречие на нейните фрази и възвишеното майсторство с диалога на инструментите. Онзи, който запази клепките си сухи, няма в гърдите си човешко сърце, а твърд камък“.
И нашите клепки не останаха сухи от артистичното изпълнение на Александрина и Рейналдо Дроз. Последния дует те изпяха с ритмичното ръкопляскане на публиката. Нестихващите аплодисменти с неуморното „браво“ бяха естествен завършек на програмата.
Сега Александрина е на възрастта на своята героиня Виолета, страдаща, влюбена, отхвърлена и неразбрана от висшето общество. Истинска „травиата“ /в превод „безпътната“/. Нашето момиче е не само школуван сопран, но вече и артист, който тепърва ще се развива и доказва на световните оперни сцени.
Неповторима музикална вечер за шуменци! Благодарим на всички музиканти, певци и диригентите – Калина Василева и Христо Атанасов. Забравихме студа, дъжда, бурния вятър, защото ни стопли музиката на класиците. За всички изпълнители имаше цветя, но най-много бяха за младата Александрина Михайлова. Тя беше трогната и възнаградена от признанието в родния град. Много роднини, педагози и приятели се качиха на сцената да я поздравят. Вълнуваха се, но видяхме щастлива сълза и в очите на певицата. И тук се сещаме за думите на великата Райна Кабаиванска: „Театърът е да се родиш с огън, освен с глас. Очите да са запалени! Аз се радвам на победите на моите ученици“.
В Страстната седмица хоровото и музикално-сценичното изкуство на Шумен ни подготвиха за Възкресение Христово – да осмислим земните радости и саможертвата на Божия син за човечеството.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
The post Музикален празник от Симфониета за Великден appeared first on RADIAN.BG aвторски поглед на събитията.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
