Георги Първанов: Аз отгледах вълк, а в политиката свирепо се самоизяждаме

Гостуването на президента Георги Първанов в Шумен се вписа в най-актуалния момент на предизборното време. Неговата партия АБВ се включи в коалицията на Левицата, а Първанов говори за политическата си кариера, отразена в новата му книга „Пътуване към паметта“.  Публиката искаше позицията му по актуални въпроси извън мемоарната летопис. Те бяха задавани от журналисти, университетски преподаватели, общественици, професионални историци и любители на исторически четива.

Има ли състезание на политики в настоящия момент у нас? Първанов отговори: „Много място в тази книга съм посветил на дебата – модерна лява или социалдемократическа партия? Той беше за идентичността на БСП. Сега имаме крещяща нужда от идейна дискусия. Има тежък идеен дефицит, както има дефицит на лидерство в България и в Европа. Защото някога спорех с Лилов и Дертлиев, светла им памет, но това бяха лидери! Изборите тогава бяха сблъсък на идеи, а не на компромати. Технологията на изборите сега е различна. Днес печелят вота тези, които имат много пари и властови структури.  Подготовката на лидери куца. Затова създадохме с моята съпруга преди време „Академия за млади лидери“. В нея подготвяхме колеги от България, Сърбия, Македония, Айзербайджан. Едно е да си добър инженер, друго е да си добър мениджър и съвсем различно е да си лидер.

МЕН НИКОЙ НЕ МЕ Е СЪЗДАВАЛ КАТО ЛИДЕР

Не искам младите хора да започват в политиката като мен. Всеки следващ парламент като състав изглежда по-зле. В партийните листи са главно послушниците, апаратчиците“.

За да разведрят атмосферата на тема поколение, домакините ни представиха вокална група „Перуника“  с ръководител Русанка Андонова при читалище „Пробуда – 1958“. А малката Мая рецитира „Аз съм българче“.

Точно в тоя момент влезе проф. Маргарита Георгиева – два мандата ректор на Шуменския университет, която оглави инициативния комитет за избирането на президента Първанов. Тя си припомни, че когато е издигнала кандидатурата му, е казала: „Той е с характер, добронамерен и умее да прави необходимите компромиси“. Проф. Георгиева го попита: „Кога нашите политици ще се научат да правят необходимите компромиси? В човешки план останах още по-впечатлена от г-н Първанов. Специални поздрави на съпругата Ви. Вторият ми въпрос е: как простихте предателствата?“

Публиката не беше чела книгата, а за да има още въпроси, изданието беше представено от проф. Наталия Витанова от Шуменския университет. Тя предупреди, че не познава Георги Първанов в лично качество. Ще говори като читател. Когато взела книгата, се стреснала от обема й /600 страници/ и подзаглавието „Разкази за политиката“.  Винаги далеч от  политиката, проф. Витанова не даде историческа и политическа оценка на президента. „Това трябва да го направят други хора“ – както сам казва авторът Първанов за себе си.

Преподавателката направи своя читателски анализ: „За моя изненада книгата се оказа много интересно четиво, написана увлекателно. Чете се точно за 12 часа. Няма език на омразата. За своите опоненти г-н Първанов е писал с уважение, а за някои – дори и с възхищение. Например, за д-р Петър Дертлиев. Положителните оценки за дейността на президента са изведени от документи. Той анализира процесите в нашия преход, а не прави историческа хроника. Книгата е пътуване на паметта за събитията, идеите и хората в неговата политическа кариера. Тя е равносметка на човека Георги Първанов в политиката. Някои свои действия той определя като наивни. Аз мисля, че те са политическа романтика. В определени разкази има емоции: посещението му във военната ни база в Кербала, в Либия за спасяването на нашите медици, изключването му от БСП, раздялата му с политиката. Разбрах, че

ПРЕЗИДЕНТЪТ ПЪРВАНОВ САМ СИ Е ПИСАЛ РЕЧИТЕ

и тържествените слова. С усмивка четях, как той си води записки на менютата от различни визити по света. Колко ли са вече? /Той отговори: 250/.  Истински се забавлявах с разказа за припадналите македонски преводачки на правителствени срещи. Г-н Първанов, пожелавам Ви да сте здрав и три неща, които произтичат от книгата. Да имате време с внуците си да посетите стоте национални туристически обекта; да имате време да прочетете всичките 20 хиляди тома книги в личната си библиотека; да имате време да пишете. Г-н президент, за мен беше чест!“

Гостът благодари на шуменци, че са уважили срещата. За книгата призна, че е дългогодишен труд – венец на усилията му, писана десет години. И продължи: „Идвам от Плиска. Ходя по няколко пъти там годишно, защото ми е мило, защото младите хора от движението „Съхрани българското“ имат своя принос да се разчисти терена около Голямата базилика. Там съм бил два пъти с по-големите ми внуци – Георги и Виктория. На другия Георги, малкия, тепърва му предстоят тези обиколки. Един президент може да има много активна роля по отношение на гражданското общество. Много се надявам движението да се възроди. Това може да го направи само президентът, разбира се. Студентите и учениците работеха без пари. Вечерта и купонът си го имаше. В полунощ звучеше химнът. Слагаха ръка на сърцето си и го пееха – макар да не е в нашата традиция“.

Относно предателствата той призна: „Не мога да се отърся от тях, професор Георгиева. Не мога да ги надмогна, да ги забравя.

ПРЕДАТЕЛСТВАТА ВЛИЗАТ В СЪНИЩАТА МИ

Идват като кошмари. Всеки си носи кръста. Но съм се учил да бъда коректен. Включително и в текста. Бях доста поласкан от това, че позитивно за моята книга са се изказали двамата ми най-остри опоненти – премиери. Сергей Станишев не е между тях. Те са разбрали, че когато съм критичен, аз съм обективен, защото зад всяка дума и страница стои документ. Това е документална книга, в която спомените присъстват, за да има щрих, атмосфера“.

Георги Първанов сподели, че като заместник председател и председател на БСП му е било изключително трудно. Попаднал е случайно в политиката и поел партията в изключително тежък период. В централата на „Позитано“ нямало ток, парно, телефони, а към прозорците летели паветата от тогавашните протестъри. В сградата е спал 30 дни от общо 40 дни по време на протестите – с костюмчето на едно диванче, сам с още 2-3 души охрана, колкото да има някакво общуване.

Той обобщи: „Това беше период, в който нещата бяха истински. Имаше барикада между нас и другия политически спектър. Но сега барикадата е навсякъде – в парламента, на улиците, на стадионите, в училищата.

БАРИКАДАТА Е В ДУШИТЕ НИ

Никога конфронтацията не е била толкова тежка. Аз твърдя и винаги съм отстоявал позицията, че конфронтацията е хранителната среда на некадърните политици. Като не могат да управляват, хващат идеологическите оръжия и започват да громят противника. Отговаря им се още по-агресивно и хората за миг забравят своите проблеми, защото в това има хляб и зрелища. Хляб сега няма, но зрелища българската политика предоставя много. Когато напуснах оперативната политика през 2017 г., извиних се на колегите, политическата епоха беше друга. Не беше моята политическа епоха.

ДНЕШНИТЕ ПАВЕТА СА ДУМИ И КОМПРОМАТИ

С Иван Костов сме водили много тежки битки. На три пъти се заканваше да ме съди. Но Костов е легитимист. Костов ме е бил мен – опозиционера, по закон! Както военните казват: по устав! Сега няма правила в политическите битки. Това не е мой проблем. Това е проблем на българската нация, на българската държава. Когато станах лидер, мислех, че ще бъда най-краткотрайният председател на БСП. Реших, че първата работа, която трябва да свърша, е свързана с дълбоката необратима пълна промяна на социалистическото движение. Втората стъпка беше коалицията. Ако някой си мисли, че е лесно да преговаряш с д-р Дертлиев… Той беше с много мъжко поведение. С него създадохме „Клуб на стоте“ –  експерти извън партиите, за да се управлява с ума и таланта на нацията.  Така или иначе, стигнахме до президентските избори. Очертаваше се нов провал. Дни наред преговарях с царистите и с ДПС за единна кандидатура, но виждах, че работата няма да стане. Реших да се хвърлям в боя. И спечелих, не защото не съм се явил на дебатите с Петър Стоянов, а защото имах политически опит зад гърба си. Имаше го доверието на хората през 2001 г. Знаете ли кога разбрах, че мога да стана президент?

КОГАТО БЯХ НА МИТИНГ В НОВИ ПАЗАР

Помня, че улицата и площадът бяха залети от народ. Хора, които излъчваха емоция, които ме зареждаха положително“.

Георги Първанов каза, че като президент е имал много изпити. Такава е визитата му при Йоан Павел Втори, след която папата оневинява българите за атентата срещу него. Той е категоричен, че ние печелим, когато у нас има руски енергийни проекти и американски бази. „Не съжалявам за влизането на България в НАТО. Тогава имахме най-добрите отношения с Русия. Говорил съм с Путин, не е възразил. Сега отношенията ни клонят към нула, защото има провокации. Те влияят на обикновения руснак. Пазарувам в Москва. Продавачката разбра, че съм българин ми и ми каза: „Вие сте предатели!“

Мнението му за световните лидери: „Те предпочитат да им говориш честно. Искат да имат срещу себе си политици с характер. Сега образът на България не стои добре. Сега ние свалихме нивото на преговори с Македония. Не можем да намерим аргументите. Ние и македонците сме най-близките народи тук на Балканите. Сега сме най-враждебни. Какво завещаваме на нашите деца? Не можем да спрем антибългарските и антимакедонските писания. Това е война! Аз не искам да участвам в такова нещо.  Искам да бъда ясен. Ако се откажем от общата ни история – ние губим всичко! За нас това също е въпрос на идентичност, както и за тях. Преди 1989 г. влязох в тежка полемика с Костадин Кюлюмов за трилогията му за Яне Сандански. Бил заместник-шеф на Шесто управление. След моята рецензия ни поканиха в Македонския дом. В залата имаше 400 души. Там беше и Красимир Каракачанов. Спорът се пренесе и в Полютбюро на БКП. В ЕС има суверенно право всеки народ да говори на своя език.

ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБЕРЕМ С МАКЕДОНИЯ

ЕС застава на другата страна, а не на нашата. Трябва ни анекс от 5 изречения, а не документ от 40 страници, които България представи. С Каракачанов бяхме приятели. Спомням си как стоеше на гроба на Гоце заедно с Бойко Борисов и Екатерина Захариева, но липсваше българско присъствие. Те не казаха историческата истина. Докога можем да спираме Северна Македония за ЕС? А дали трябва да ги спираме?…“

Как коментират интелектуалците президента от БСП.  Цитирани бяха откъси от книгата, а спомени разказа и водещият Цанко Цанев. Режисьорът Вили Цанков казва: „Първанов е слаб артист“. А той пояснява: „Това за мен е комплимент. Аз никога не съм играл чужди роли. Аз играя себе си“.

През 2006 г. писателят Антон Дончев заключава: „Властта не промени президента Първанов“. Любомир Левчев: „Този човек е добър, погледни му очите“. Кръстьо Петков: „Първанов прави чудесни политически компромиси. Умее чрез тях да побеждава“. Валери Петров посъветвал деликатно Първанов: „В последно време взе малко да се преекспонираш“. Президентът започнал да подбира медийните си изяви.

Може ли да бъде успешно укротяването на една вълчица, сравнено с укротяването на политически амбиции? Въпросът беше на Цанко Цанев. Първанов отговори: „Казват, че можеш да гръмнеш вълк, но да не можеш да го отглеждаш. Оказа се, че аз мога да отглеждам вълк в резиденцията. Не можеш да опитомиш вълк! Това е моята теза. Моята вълчица и въобще вълкът е най-интелигентното животно в Европа. Животно, което може да бъде много вярно, но ако му посегнеш, може да бъде свирепо. Във вълка има нещо безкрайно истинско. Нещо, което няма в политиката. Ние се самоизяждаме“.

Цанко Цанев връчи Почетния знак на Отечествения фронт на госта и му подари сборник за видните дейци на ОФ. Николай Калев си спомни как преди 20 години заедно с Георги Първанов и Александър Лилов били в шуменската механа „Баджанаците“. Обсъждали партията. После каза на президента: „Вие политиката сте оставили, но тя вас няма да остави!“ Подари му копие на иконата със Светите братя Кирил и Методий, каквато е получил генерал Белокопитов при освобождението на Шумен на 18 юли 1878 г. Както винаги Калев рецитира стихове, а на края връчи на президента 21 карамфила за съпругата му Зорка Първанова, защото срещата в библиотеката беше на 21 май 2021 г.

Три часа не стигнаха на Георги Първанов да отговаря на въпроси и да разказва случки от международната политика и световната дипломация, в които е пряк участник. Цитирахме само част от тях. Докато той дава автографи, заваля пролетен дъждец. В Деня на Свети Константин и Елена шуменци имаха две литературни срещи в библиотеката, концерт пред общината и тържествата на своя университет. Духът на Шумен се беше събудил.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!