Хроники на здравеопазването: Джипитата – редниците в системата, които не знаят своята съдба
Общопрактикуващите лекари – нашите джипита, са първият фронт на здравеопазването. Много от пациентите не знаят от къде дойде понятието „джипи“ в реформата. General Practitioner е съкратеното название на общопрактикуващ лекар, който трябва да е подробно осведомен за медицинското състояние на своя доверител – пациентът. Желателно е в листата на същия да са и останалите членове на семейството, за да стане фамилен лекар, защото много от заболяванията генетично се предават.
С джипитата здравната реформа стартира в доболничната помощ. Тя мина през големи трусове, а днес кадровата криза се задълбочава. За 20 години „синдромът на изпепеляването“ физически и психически унищожи семейния лекар с бюрокрация, нормативни безумия, санкции. Какво се случи в Шуменска област?
През 1998 г. парламентът прие Закон за здравното осигуряване, който задължи всички граждани да внасят здравни вноски. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) започна да функционира на 15 март 1999 г. Медиите бяха мобилизирани да разясняват как гражданите да си изберат личен лекар и как да се запишат в листата му. В предприятия, ведомства, учебни заведения, квартални клубове започна организирането на списъци за по-бързо регистриране в конкретна практика. Да напомним, че в същата година трябваше да си избираме и личен зъболекар. Това отпадна след време. На 16 април 2001 г. беше подписан вторият Национален рамков договор, с който и болниците станаха договорни партньори на касата. Година по-рано те бяха вече търговски дружества – „Параграф 22“ в здравеопазването с един финансов източник.
В поликлиниките и здравните служби се тълпяха хора за избор на семеен лекар.
Чакахме на дълги опашки за джипи,
както за банани по времето на соца. Скандали, викове, търсене на връзки, за да ни отметнат като прилежни данъкоплатци и да не останем без личен доктор в определения срок. По коридорите хвърчаха списъци с адреси и ЕГН-та, а за регистрация се чакаше с дни. При конфликт имаше и припаднали, тогава идваше полицията.
Как обаче един лекар от поликлиниката или болницата, решил да става джипи, обработваше данните на 2000 души, които са го избрали? Нямаше сън за ентусиастите – общопрактикуващи лекари. Шуменка – фамилен лекар, си спомня: „Вечеряхме, след което аз, съпругът ми и двете деца сядахме на масата с документацията. Сортирахме, описвахме, проверявахме до полунощ личните данни, за да ги входирам в здравната каса. Беше някакъв ад!…“
С наредба на Министерството на здравеопазването от 1 юли 2000 г. неотложната помощ стана задължение на семейните лекари, но докато те организират практиките си за целта, в поликлиниката останаха кабинетите на неотложната помощ.
Още през 2001 г. ДКЦ проведе търг за отдаване на медицински кабинети на семейните лекари. Някои наеха помещения в други сгради. Десетина години по-късно много от лекарите-ЕТ /задължителна регистрация по Търговския закон/ си построиха частни кабинети и клиники. В началото на годината джипитата се оплакаха от високите наеми в поликлиниката. За 5 кабинета и 2 манипулационни кооперация „Биошанс“ плащала месечно 1580 лв., без електроенергията, от които 909 лв. за амортизация за последните 6 месеца. Напрежението ескалира и „квартирантите“ от третия и четвъртия етаж си кореспондираха чрез писма с д-р Йоанна Енчева, тогава управител на ДКЦ, както лично тя се оплака в комисията по здравеопазване в община Шумен.
През 2001 г. НЗОК планира в бюджета си 3 млн. лв. постъпления от глоби. На следващата година семейните лекари в Шумен определиха санкциите като
Бюрократична инквизиция
и заплашиха с протест. Те настояваха в декларация събраните суми да не се разпределят като премии за служителите на касата.
Недоразуменията на първичната извънболнична медицинска помощ /ПИМП/ с НЗОК бързо дойдоха. Всичките ОПЛ /както се водят в НЗОК/ се обединиха, за да се защитят професионално. На 2 януари 2001 г. се учреди Национална асоциация на общопрактикуващите лекари. Срещата беше в хотел „Аугуста“ в Хисаря, където 75 джипита от 18 области в страната се събраха за учредителния форум. Шуменска област беше представена от д-р Даниел Димов, един от инициаторите за новата структура. Той беше председател на Асоциацията на семейните лекари в Шуменска област, работеше с д-р Лъчезар Смилков и д-р Сунай Шишков в групова практика „Медикъл 2000“ в Шумен на третия етаж на ДКЦ.
Националната асоциация беше регистрирана в Пазарджик. Приеха се устав и ръководни органи. Семейните лекари искаха да бъдат страна при договарянето на правилата на здравното осигуряване. Председател на асоциацията стана д-р Ташо Тиков от Пазарджик. На учредителната сбирка присъстваха тримата заместници на д-р Димитър Игнатов – председател на Българския лекарски съюз: доц. Милан Миланов /вече професор/, д-р Андрей Кехайов, д-р Димитър Гайдев. А в дружеството на шуменските джипита членуваха само 15 ентусиасти.
Сега д-р Даниел Димов е управител на Медицински център „Свети Иван Рилски“, който с водосвет официално беше открит на 18 декември 2005 г. Общината обяви конкурс за първия етаж и сутерена на старата поликлиника през октомври 2004 г., където центърът се настани, а получи лиценз за асистирана репродукция /ин витро/ на 21 декември 2010 г. Помним д-р Димов и от споровете му с хазаина ДКЦ, когато в снежната зима на 2002 г. заплаши, че ще изнесе оборудването си пред поликлиниката и там ще преглежда пациентите си. Снегът валеше на парцали и правеше първите малки преспи на паркинга. Слава богу, размина се!… Въобще, лидерите на шуменските джипита са „непослушните момчета на касата“. При старта на реформата споровете им с РЗОК понякога завършваха със санкция или в съда, което беше само от полза на адвокатите.
След като д-р Даниел Димов напусна редиците на джипитата, председател на Асоциацията на общопрактикуващите лекари стана д-р Милен Чолаков. През 2003 г. НЗОК въведе
Задължително медицинско оборудване
на кабинетите им. През ноември 2002 г. РЗОК-Шумен започна да приема молби на семейните лекари за предоставяне на компютърна техника и софтуер. Те бяха закупени по проекта „Реформа в здравния сектор“, финансиран със заем от Световната банка. В стандартната работна „станция“ на джипито се включваше: компютър, принтер, модем и четящо устройство за смарт-карти. То трябваше да има записани в листата си поне 1000 пациенти, за да получи оборудването. Техниката се даваше безвъзмездно, но срещу застрахователна полица. За лекарите в труднодостъпни села се предоставяха компютърни конфигурации с безжични модеми.
През 2002 г. НЗОК-София проведе конкурс за доставка на 4100 компютъра на обща стойност 5,7 милиона долара и 834 000 евро. Тогава в Шуменска област имаше 134 семейни лекари, а доставиха оборудване само за 93 от тях. Едно оборудване струваше от 7 000 лв. до 10 000 лв. В началото собственици на компютърната техника станаха кметовете на общините, след това тя се заприходи на Районния център по здравеопазване /РЦЗ/. Проведоха се курсове за обучение на джипитата.
Отделно от това на семейните лекари беше осигурено медицинско оборудване за лекарските кабинети, всяко на стойност 5 000 лв., което включваше: ЕКГ, гинекологичен стол, хладилник, стерилизатор, апарат за кръвно налягане, хирургически инструменти и др. През 2003 г. РЦЗ установи, че липсва оборудване в 15 джипи-практики на областта и в общините буквално започва разследване с наказателни акции.
През 2002 г. семейните лекари преживяха
първата криза за ваксини
заради неритмичното снабдяване и финансовите проблеми на МЗ. Традициите на Шумен в училищното здравеопазване са от 1907 г., а век по-късно имунизационният календар беше нарушен и семейните лекари издирваха по села и квартали учениците, подлежащи на ваксинация. В някои случаи се търсеше съдействието на полицията заради миграцията на ромските фамилии.
През 2004 г. община Шумен реализира проект по програма „Подобряване достъпа на малцинствата до здравеопазване“. В приземния етаж на един от блоковете в кв. „Гривица“ цял апартамент беше превърнат в модерна амбулатория с еврофинансиране – компютър и медицинска техника. Джипито д-р Русанка Петкова, до скоро началник на отделението по неонатология /за недоносени бебета/ в шуменската болница, установи, че ромите масово са безработни, не плащат осигуровки и не посещават кабинета. Реално проектът беше провален.
През 2006 г.НЗОК въведе задължителен профилактичен преглед на здравноосигурените над 18 години. Тогава в Шумен нямаше хистологична лаборалатория и паразитолог извън ХЕИ и болниците, които да обслужват пациентите. Чиновниците на здравната каса бяха далеч от реалността, когато пишат наредби. Асоциацията възрази срещу изискването джипитата да са 24 часа на разположение, защото не са Спешна помощ, финансирана от държавата, а частни практики с договор с касата. И за сравнение те напомниха, че след 24 работа на всеки пожарникар се полагат 72 часа почивка. А себе си определяха:
„Ние сме пожарникарите на здравеопазването“
На събрание на ОПЛ в поликлиниката една от лекарките – фамилен лекар, се изнерви и сподели: „От сутрин до вечер сме в кабинетите, на домашни визити или внасяме отчети в здравната каса. Ама ние имаме семейства! Ние сме жени, нямаме време да се наспим, да си обърнем внимание, работим от тъмно до тъмно. Още съм в банята сутринта и ми звънят пациентите, преди работното време…“
Много от джипитата започнаха да напускат практиките си. Прогнозираха се фалити. Те планираха да съдят НЗОК. Някои от семейните лекари говореха за глоби от 2500 лв. до 3500 лв. заради технически грешки в отчетите. Започнаха протестни подписки срещу монополиста. Анкета показа, че отношенията с касата водят до депресия и неспокоен сън, влошават качеството на здравното обслужване.
Още на 8 февруари 2006 г. семейните лекари в Шуменска област свикаха събрание, недоволни от д-р Андрей Кехайов – лидер на БЛС, заради унизителните условия в НРД. При договарянето с касата съюзът не е участвал в определяне на раздела „Санкции“. Те се възмутиха:
Плащат ни като на бръснари!
Един профилактичен преглед продължава 40 минути. Само консумативите струват 15 лв. за пациент, а касата ни плаща по 4,15 лв. Здравната система е рухнала от корпоративни и лобистки интереси“. На 7 юни д-р Чолаков отново свика събрание. От началото на годината четири джипита бяха напуснали практиките си. Той обяви, че от 105 семейни лекари в областта в асоциацията членуват 95. Тя вече имаше обзаведен офис, а в банковата си сметка -2 332 лв. от членски внос. Така стана най-успешната от 28-те структури на Националното сдружение на ОПЛ в България. Д-р Чолаков закри събранието с призива: „Да излезем от еснафското си его и да защитим интересите си!“
На 6 септември 2006 г. шуменските джипита свикаха извънредно общо събрание, на което присъства д-р Любомир Киров – председател на Националното сдружение на ОПЛ, и членове на управителния съвет от Пещера, Русе и Варна. Форума уважиха д-р Петко Загорчев – лидер на лекарската колегия, и д-р Атанас Атанасов – член на централното ръководство на БЛС и директор на РЦЗ. Пристигна и Валентина Велева – юрист на шуменската асоциация. Поводът беше наложените санкции от РЗОК на семейните лекари в Шуменска област. Те настояваха НЗОК и МЗ да поеме недофинансирането на здравеопазването и заявиха с декларация: „Да спрат репресивните мерки на РЗОК-Шумен! Протестите ни не са плач, а съпротива срещу сгрешения модел на реформата“. В началото на 2007 г.
незаетите джипи-практики се увеличиха
В областта имаше 28 незаети места. А в община Нови пазар 75 % от селските практики бяха без титуляр, в цялата област – 40 %. Закриването на медицинските колежи за сестри и акушерки и липсата на фелдшери стана повод да се иска среща с депутатите и областния управител Красимир Костов.
На 26 март 2007 г. в Шумен се проведе научна конференция на семейните лекари от Североизточна България, на която присъства д-р Любомир Киров. Участваха известни български медици. Д-р Лъчезар Хранов, известен учен по психиатрия, тогава обобщи: „Колеги, само психиатър може да ни върне в реалността. А в българската има диагнози като тревожност, паническо разстройство, депресия, безсъние, самоубийства, за които джипитата и психиатрите трябва да си поделят отговорностите“. Какво ли би казал днес този учен, ако беше жив?…
На 29 септември 2007 г. Шумен беше домакин на Есенна научна конференция на общопрактикуващите лекари. Участниците предложиха да се наеме юрист, който да ги защитава при възникнали проблеми, да се засили организационния живот и да се помисли за „банка за кадри“, за да имат джипитата заместници при необходимост.
На 17 януари 2008 г. джипитата от 24 села и 3 квартала в община Шумен внесоха докладна за
ремонт на здравните служби
Необходими бяха 200 000 лв. за рухналите сгради. На 30 юли администрацията съобщи, че отделя 41 000 лв. за 10 здравни служби в селата Радко Димитриево, Мадара, Илия Блъсково, Друмево, Градище, Струйно, Вехтово, Салманово, Мараш и Новосел.
И тази обществена поръчка не мина без екшън. На 22 август 2008 г. д-р Чолаков даде за медиите пресконференция по повод предстоящите лекарски протести. Той каза, че от д-р Мима Папазова, шеф на дирекция „Здравеопазване и социални дейности“, разбрал, че 17 400 лв. са предвидени за ремонт на сградата, в която е неговата практика в с. Новосел. А фирмата-изпълнител съобщила, че става въпрос за 14 200 лв. Нейният представител бил съученик на д-р Чолаков и пояснил, че тия пари са за подова настилка на стая, баня, тоалетна, два кабинета плюс боядисване на всичките помещения. Пред медиите джипито се възмути: „Може ли такава кражба на обществен ресурс? Позвъних на заместник-кмета по здравеопазване г-жа Зейнур Чауш, за да й кажа, че с тия пари ще направя на 5-стаен апартамент цялостен ремонт. За здравната ми служба беше заложена смяна на дограмата – прозорци и врати! Нямало да има, защото били здрави…“ След време научихме, че джипито е привикано от кметския екип и скандалът е бил административно заглушен.
Два месеца по-късно семейните лекари протестираха срещу премахването на потребителската такса, която има дофинансираща функция и ограничава безконтролното посещение при лекар. В отговор РЗОК-Шумен съобщи, че за първото 6-месечие на 2008 г. е изплатила е 1,3 млн. лв. на джипитата в областта, като 50 от тях получават пари и за неблагоприятни условия.
На 19 август тяхната асоциация излезе с декларация по повод
неадекватното заплащане на семейните лекари,
увеличената бумажнина и санкции, срещу намерението на НЗОК една практика да не надвишава 1500 пациенти. Фамилните лекари предупредиха, че така пациенти ще се лишат от правото си на личен избор на джипи. Принудително някои ще трябва да го сменят, защото ще излязат от пациентските листи.
И ето, че в края на 2008 г. година от д-р Пенкова дойде радостна вест. Ще има коледен бонус в размер от 2000 лв. до 3500 лв. за семеен лекар според обслужените здравноосигурени, проведените профилактични прегледи, броя на лекарските специалности, които имат докторите – освен задължителната „Фамилна медицина“. За стимулиране на джипитата в Шуменска област била фактурирана сумата от 251 000 лв. Такъв коледен бонус НЗОК беше правила 3-4 пъти от 2003 до 2008 г.
На 4 февруари 2009 г. д-р Мима Папазова – шеф на РЦЗ, потърси съдействие от лекарската колегия и асоциацията на ОПЛ в Шумен относно
кризата за семейни лекари в общините
Кметовете бяха в паника. От 134 по здравна карта в областта незаети бяха 36 практики. Същите договорни партньори на здравната каса нададоха вой заради високите наеми здравните служби в общините. Във Велики Преслав три джипита плащали за две стаи 100 лв. на месец, други три в кв. „Дивдядово“ – 56 лв. Толкова бил наемът и на семеен лекар във Върбица. Други времена, други пари…
Темата стана интересна за Областния съвет по здравеопазване, проведен на 1 март 2009 г. Там д-р Йорданка Пенкова съобщи, че има допълнително стимулиране на семейните лекари в селата заради неблагоприятни условия на работа. Тя изреди десет джипита, които получават по 58 лв. месечно. От 260 до 510 лв. получавали техните колеги в общините Никола Козлево, Венец, Каолиново, Върбица, Смядово.
Лекарите, които обслужват по няколко села, се оплакаха, че „летят като Батман“, за да прегледат всички болни. Поради липса на аптеки в селата те пазаруват и днес лекарства за пациентите си в Шумен, събирайки рецептурните им книжки. Така спестяват пари за транспорт на бедното население, а това здравната каса наричаше „куфарна търговия“.
На 5 юли 2009 г. бяха проведени парламентарните избори. Три години след 2006 г. не беше обнародван нов НРД. На 9 юли Лекарският и Зъболекарският съюз стартираха преговорите. Нямаше още правителство, нямаше здравен министър, нито проект за бюджет на държавата за следващата година. Този път първи взеха инициативата зъболекарите, коментирайки пакета стоматологични дейности. Малко след това с концепция излязоха и джипитата. Те искаха опростяване схемата на работа и корекция на глава „Санкции“ в следващия НРД.
На 21 август 2009 г. районната лекарска колегия даде пресконференция по повод напрежението в здравеопазването. Тя реши да подкрепи протеста на семейните лекари в България на 12 септември. Тогава лидерът д-р Петко Загорчев каза: „Назрява бунт! Здравеопазването е мачкано, а не управлявано!“. Д-р Чолаков представи икономически анализ на доходите на семейните лекари съобразно инфлацията, изработен от Националното сдружение на ОПЛ. Той обобщи: „Искаме тройно завишаване на парите за джипитата. Ако не сме удовлетворени, предприемаме национален протест. Може да се стигне и до прекратяване на работата с НЗОК. Надяваме се нашите пациенти да ни подкрепят. Ако от протестите няма ефект, 60 % от семейните лекари са заплашени от фалит. Налице е революционна ситуация! Топката е в терена на Тройната коалиция. След Нова година 12 семейни лекари от Шуменска област искат да напуснат България, а има практики с по над 2000 пациенти!“
По същото време излезе ценоразписът за издаваните документи на здравноосигурените, които касата не заплаща на джипитата /за постъпване на работа, за ТЕЛК и др./ След това бяха обявени цените на медицинските услуги за пациенти без осигуровки, които са в пациентската листа.
През октомври 2009 г. Асоциацията на ОПЛ в Шуменска област проведе отчетно-изборното си събрание за периода 2006-2009 г. От 115 джипита в нея членуваха 96. Две от изказванията направиха силно впечатление. Д-р Сунай Шишков поиска защита на професионалните си интереси: да има годишен отпуск от 20 дни, право на отпуск по болест, да бъде равнопоставен със специалистите – лекари в доболничната помощ. Той обобщи: „Всички тук сме дискриминирани! Според Закона за защита от дискриминация, условията на работа на джипита и специалисти са различни от тези, регламентирани от здравната каса. Ние можем да се защитим“.
Д-р Дамянка Койчева продължи темата: „Един специалист може да си позволи да работи в петък до обед и следващият му график да започва в понеделник следобед, няма разположения през нощта и през почивните дни. Когато джипито има нужда от неговия консулт за пациент, не може да го ангажира. Специалистът може да отчете 10 направления за месеца – няма никакъв проблем. За останалото време никой не го задължава да назначава заместник. Не искаме привилегии, а социална осигуреност! Ние, семейните лекари, изнесохме грипната епидемия. Искаме след 19 ч. да има специалист в доболничната помощ, а не пациентите ни да ни търсят през нощта. Всяко джипи е със заболяване в резултат на напрежението от 2000 г. досега. Къде е кабинетът за семейни лекари, където те да се прегледат? Освен за социална защита, искам да се работи за нашата поставеност в медиите. Семейните лекари са фронтът на реформата, а се води негативна кампания срещу нас, вместо да сме окуражени“.
В края на 2009 г. в районната лекарска колегия бяха останали 562 членове.
Нова емигрантска вълна от шуменски медици
тръгна към Франция, Германия, Швеция. Сред тях имаше и джипита. Изискванията за работа в чужбина бяха паднали поради кризата за лекари в ЕС.
В този момент ГЕРБ взе властта. В новия парламент станаха депутати 22-ма хуманни и 2-ма ветеринарни лекари, според официалното съобщение на ЦИК. „Черешката на тортата“ беше д-р Даниела Дариткова – семеен лекар от Смолян, която и досега си поддържа практиката в събота и неделя, според изявленията й. Това беше първото джипи в българския парламент! Депутатката направи кариера, но какво допринесе за своите колеги?…Новата
2010 г. дойде с безпаричие и стрес
Семейните лекари в България не бяха получили заработените си пари за последните два месеца на 2009 г. А трябва да плащат данъци, наеми, кредити, освен че хранят семейства. Те написаха „двойка“ на финансовия министър Симеон Дянков. ГЕРБ подготви много лоша Нова година за тях. Още в първите месеци на първия мандат на Бойко Борисов лекарите заявиха, че той е заблуден за здравната реформа. Десет години по-късно тя стигна до пълен крах…
Шуменските джипита поискаха заплатите им да бъдат изплатени с лихвите. На 6 януари, Йордановден, спешно беше свикано събрание на асоциацията в областта. Докато изчакваха лекарите да пристигнат от селата, в залата на ДКЦ влезе д-р Йорданка Пенкова. Именничката заряза гостите си в служебния кабинет, за да уважи събитието. Тя подаде кутия с бонбони на д-р Милен Чолаков, председател на асоциацията, а той й връчи голям букет и каза: „На този ден небето се отваря, а за нас дойдоха парите от здравната каса“. След като шефката на РЗОК разясни актуалните наредби и си тръгна, д-р Чолаков попита колегите си: „Какво правим, ако НЗОК пак забави парите на лекарите през 2010-та?“ Първият вариант беше джипитата да сезират Лекарският съюз, който да съди касата. Вторият, да преглеждат срещу потребителска такса 5 лв. , а касата да им осребрява касовия бон. Всички настояваха за текст в закона, който да им дава право да обслужват пациентите по обявения ценоразпис за неосигурените. Най-революционното предложение беше да си затворят кабинетите, ако НЗОК не плаща.
Предчувствието на семейните лекари се оправда. Отново спешно събрание ги събра на 5 март. Д-р Милен Чолаков излезе с отворено писмо до цялата общественост в Шумен и областта, в което се казваше: „Не приемаме подходът на „Наглите“ да бъде водещ в здравеопазването. Вече четвърти месец просрочват плащанията. Защо се създава напрежение между лекари и пациенти?…“ Той определи поведението на здравната каса като „неконституционно“. В 16 области на страната джипитата бяха взели решение за протест.
Д-р Пенкова обясни, че РЗОК-Шумен е второстепенен разпоредител на бюджета на НЗОК. Нямало постъпления от здравни осигуровки в НЗОК. Само на семейните лекари в областта за януари 2010 г. касата дължала 270 000 лв. Не е плащано и на общинските болници. Ситуацията се обясняваше с икономическата криза. Ако джипитата спрат работа, глобата на Медицинския инспекторат за всеки от тях беше 12 000 лв. Д-р Чолаков избухна: „Стига умствена проституция! Никой не се интересува от безпаричието, на което обричаме семействата си. Не искаме да бъдем спонсори на здравеопазването“. В страната имаше епидемия от свински грип, джипитата алармираха, че закъсняват лекарствата за него от здравното министерство. В болницата умираха пациенти с усложнения от грип AH1N1. На решението на семейните лекари да спрат работа, д-р Пенкова помоли те да осигурят неотложна помощ за децата.
В резерва на НЗОК все още имаше 1,6 милиарда лева, които без решение на Народното събрание министър Дянков по-късно взе, за да спасява бюджета на държавата. Политиката на ГЕРБ в здравеопазването стартира свирепо. Лекарите заявиха: „Гаврата с лекарското съсловие продължава!“
На 8 март 2010 г. в залата на ДКЦ се проведе
най-инфарктното събрание на семейните лекари в историята на прехода!
Лекарите срещнаха очите на властта. Събранието беше проведено с участието на: Веселин Златев – областен координатор на ГЕРБ, Ивайло Тошев и Красимир Минчев – депутати от ГЕРБ, Димитър Александров – областен управител и заместничката му д-р Емилия Станчева, д-р Йорданка Пенкова – шеф на РЗОК, д-р Димитър Костов – директор на Районния център по здравеопазване, управителния съвет на районната лекарска колегия с председател д-р Парашкева Вичева, представителите на регионалните колегии на стоматолозите и фармацевтите, специалисти от доболничната и болничната помощ. В препълнената зала имаше и правостоящи, току-що пристигнали от селата.
Напомнено беше, че от 1 февруари възнаграждението на лекарите в областта не са изплатени. Д-р Чолаков каза: „В историята на България лекарското съсловие не е било така унижавано. Моля управляващите да отговорят има ли фалит на НЗОК. Нека само господата не скачат с номера за Хипократовата клетва! Г-н Златев, Вие заплата получихте ли? Получихте. Изхарчихте ли я? Изхарчихте я“. Залата отговори със смях. Димитър Александров възкликна: „Е, хайде! Да не е гръмнал АЕЦ „Козлудуй“. Веселин Златев се ядоса: „Моля да не водите по този начин събранието. Не налагайте тон на конфронтация“. Диалогът лекари – власт продължи с доста нестандартни взаимни квалификации, които месеци след това вървяха като шлагер в областния град.
Докато д-р Пенкова методично разясняваше финансите на НЗОК, медиците обаче напомниха, че в същия момент депутатите си вдигат заплатите. След бурните ръкопляскания на лекарите, Веселин Златев обиден каза на микрофона: „За втори път има забавяне на парите. То е от 8 дни. До два дни ще ги получите. В какво участваме в момента? Проблемът е в цялостната здравна реформа. Първо, да успокоим страстите. Второ, да успокоим духовете, защото никой от нас за 8 дни не ще умре гладен. Не забравяйте, че сме в криза!“
Д-р Красимир Симеонов предупреди „държавните мъже“, че ще сгрешат, ако напуснат залата. Но те си облякоха палтата и напуснаха ядосани срещата. След тях той добави: „Само когато протестираме, управляващи и пациенти ще ни разберат“. Д-р Ивайло Петров заяви: “Стоим зад вас, колеги!“ Д-р Парашкева Вичева се обърна към малкото представители на ГЕРБ: „Оставете ни да работим спокойно, а не да мислим за насъщния!“ Това са само мигове от двучасовия спектакъл, в деня, когато джипитата спряха работа за урок на властта. Протестът продължи още няколко дни, през които пациентите бяха обслужвани от кабинетите за неотложна помощ в ДКЦ.
Тежко беше събранието на джипитата от областта и на 28 април 2010 г. По това време
започнаха скандалите за новата здравна карта
на България. В шуменското здравеопазване частни мениджърски интереси изместиха обществените. Апетитите към новата Белодробна болница бяха публичен факт. Депутатска фирма имаше интерес към най-модерното лечебно заведение за белодробни болести в България.
На 5 юли груповата практика от семейни лекари „Биошанс“ в Шумен чества своята 10-годишнина. Беше най-голямата в Шуменска област, по-късно я напуснаха няколко лекари. През 2005 г. тази практика в ДКЦ разкри първата неотложна помощ в Шуменска област, която обслужваше всички пациенти в града. Преди две години кабинетите за неотложна помощ бяха преместени в шуменската болница. На своя празник през 2010 г. колективът на кооперация „Биошанс“ каза: „Богатите джипита се оказаха мит. Още никой от нас не е бил на Канарските острови, както някога ни обеща шуменски депутат. Но ние успяхме да видим как работят колегите ни в Австрия, Англия, Германия, Турция. Дори фотографирахме работното време на джипитата във Виена – 2 часа на ден! Останалото време е за квалификация, обучение, домашни визити“. Публичен факт е, че „Биошанс“ беше предпочитана групова практика от много шуменци, дори от директорката на РЗОК по онова време. Но д-р Пенкова не се смилила над личния си лекар и го глобила с 1700 лв. през 2007 г.
На 12 юли 2010 г. в община Шумен беше обсъдена Областната здравна карта и здравеопазването. Участваха шефовете на здравните институции и лечебните заведения. Тогава д-р Милен Чолаков, лидер на семейните лекари, каза: „Ние сме редници в здравеопазването, които не знаят съдбата си. Не забравяйте, че 7 милиона българи се издържат от 900 000 души – работещи. Реформа трябва да има, но на каква цена и споделена с кого?“ Е, това питаме и днес…
Финансовата криза удари отново здравеопазването през есента. На 2 ноември 2010 г. Асоциацията на ОПЛ проведе събрание във връзка с неясните намерения за реформи. Присъстваха: д-р Димитър Костов – директор на РЦЗ, и д-р Парашкева Вичева – председател на районната лекарска колегия. Не дойдоха д-р Емилия Станчева, заместник областен управител, и д-р Йорданка Пенкова – шеф на РЗОК. Внезапно излезли в отпуск. Най-важните въпроси на джипитата бяха: защо не ни изплащат парите за потребителска такса за пенсионерите; защо ни глобяват за превишаване лимита за направления; кой е стандартът „Стара планина“ в здравеопазването?
През 2013 г. кризата за направления създаде големи конфликти в доболничната помощ. Тогава джипи с 1500 пациенти имаше само 213 направления за първите три месеца на годината. Всички джипита пишеха до НЗОК-София искания за допълнителна бройка. Грипната епидемия продължаваше и поликлиниките преливаха от пациенти.
На 7 ноември напрежението ескалира и в болниците. Шуменските медици коментираха: „Мирише на бунт“. Болниците получаваха 80 % от заработеното. Лекарският съюз реши да има протест на 15 ноември по повод здравната политика на правителството. Джипитата се присъединиха, а в шуменската колегия анализираха: „В държавата не остана здрав народ. Младите лекари емигрират. След пет-десет години всички ще сме пенсионери, от които най-младите ще са на 70 години и ще работят по принуда и от съпричастност“. Бяха прави, само дето не предвидиха пандемията през 2020 г.
Завършил Педиатричната академия в Ленинград по времето на соца, по-късно д-р Чолаков успя да посети Новосибирск както своите колеги д-р Коцовска и д-р Вичева. Когато двете се върнаха през юни 2007 г., разказаха, че руските им колеги със специалност карат джип, получават 2000 евро заплата, имат вили и модерни жилища. У нас тепърва започваше дебат за онлайн-консултациите на джипитата чрез електронна поща или скайп. По този повод д-р Чолаков каза: „Информационните технологии са нормална лекарска практика в развитите държави на Европа. Видях го в практиката на семеен лекар в Новосибирск, който получава в пъти повече от семейния лекар в България. Там джипито е в информационна система с лаборатории, болници, специалисти. Пациентът има чип-карта в собствения си мобилен телефон, в който се намира електронното му здравно досие. Ако болният има нужда от кардиолог, джипито стига до електронен път до специалиста, избран от пациента, и му записва час, който е подходящ. Кардиологът пък влиза в здравното досие на пациента, преди да е дошъл при него, и разбира какви са проблемите на болния. С разрешение на губернатора на Новосибирск взех цялата версия, за да го внедрим. В здравното министерство и в Лекарския съюз не се заинтересуваха…“
В 2021 г. ние още нямаме електронна рецепта! Истината е, че където има електронно здравеопазване, там не се краде – не могат да се дублират прегледи, хоспитализации в болниците, не може съдов хирург да работи едновременно в болницата във Враца и в частния си кабинет в Шумен, или ортопед да отчита едни и същи пациенти в частна болница в Търговище и в медицинския център на МБАЛ-Шумен. Много са търговците в Храма на Асклепий, които имат интерес то да не стартира. А дали това не ставаше с протекциите на здравната каса?…
В края на 2014 г.
нов скандал с ваксините доказа провала на властта
Неритмичното снабдяване влуди и родители, и медици. Две служебни и две редовни правителства на България не можаха да осигурят за една година чрез търг доставчик на 6-валентната ваксина. Ежедневно джипитата звъняха в Регионалната здравна инспекция. Асоциацията на семейните лекари алармира, че от месеци липсват задължителните ваксини. С разпореждане на МЗ те поставяха 4-валентна ваксина на бебетата. Три години закупуването на ваксини се прехвърляше от МЗ в НЗОК и обратно. А още през юли 2012 г. Конституционният съд се произнесе: „Трансферът на финансови средства от НЗОК към МЗ е противоконституционен“. Провалените обществени поръчки за закупуването на задължителните ваксини доведе до промени на Националния имунизационен календар – прецедент в здравната ни система!
През лятото на 2015 г. още двама семейни лекари напуснаха практиките си в селата. Затова пък на 28 ноември д-р Явор Младенов от село Бяла река, община Върбица, получи приза „Джипи ветеран“ от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Организацията чества 15 години от създаването си. Тогава д-р Младенов беше най-възрастният семеен лекар у нас и на 82 години специализираше обща медицина. Грижеше се за 2500 пациенти и след две години трябваше да се дипломира. Основната му специалност беше хирургия. Почина през 2020 г.
Джипитата в селата не ползват отпуск
Те не посещават санаториум, при изключителни случаи влизат в болница за лечение и рехабилитация. Много са тези, които всеки ден пътуват от Шумен до селата. За тях практиката е „гурбет на колела“. За новодипломираните медици тази работа е изтощителна и неплатена. Дали обещаните 3000 лв. и безплатна квартира от здравния министър Костадин Ангелов могат да ги привлекат в селските здравни служби? Кандидати засега няма. Младите лекари искат да специализират в болници, да устроят семействата си в града.
Помним какво каза през 2016 г.
д-р Росен Стоянов, семеен лекар от 2011 г. на 5000 пациенти
от 7 села в община Каолиново. Ето неговата изповед: „Всеки месец плащам по 800 лева за бензин. Тия разходи покривам от средствата на здравната каса за неблагоприятен район, както и наема. Но 600 лева ми струват токът и водата, а за отопление купувам 30 кубика дърва всяка зима. Дори да ми почистят снега пред кабинета, плащам на хора. Имам медицински персонал и съм работодател. Сутрин тръгвам от Шумен в 7 ч. и се прибирам в 19 ч. При изгрев сядам до леглото на детето си да го видя, докато спи. Когато вечер се прибера, то отново е заспало. Рядко намирам сина си буден вечер, за да си поиграя с него. Така е от понеделник до събота! Докато вечерям, често дремя от умора. През деня не остава време време да ям. Ако се храня, то е в колата на път. Нямаме време да се оженим с жена ми. Правя всичко в името на детето, докато издържа…“
А в началото на 2021 г. д-р Стоянов сподели: „Преди месец в пандемията се ожених в един четвъртък. Беше преди Коледа. Тъща ми и майка ми бяха свидетели. Синът ми е второкласник, трябваше да пише за родословното си дърво. В същата тази пандемия джипита от съседни практики се разболяха и аз поех стотици техни пациенти от десетина села. Няма лекари в общините…“
Това е
Драмата на селския доктор, която не знаят в парламента
и в здравното министерство. А имаме шуменски депутати – лекари и областен управител начело на Областния съвет по здравеопазване. Те обикалят общините само по време на избори. От 20 години селското здравеопазване е в задния двор на социалната политика.
Битката за нормални условия на работа продължи. Националното сдружение на ОПЛ вдигна съсловието срещу политиката на здравния министър Петър Москов. На 1 април, петък, 2016 г. беше организиран национален протест на джипитата. Те заявиха: „Не искаме пари! Протестираме срещу хаоса в здравеопазването“. Пациентите в Шумен бяха обслужвани в кабинетите за неотложна помощ в ДКЦ. Д-р Чолаков попита: „Защо пациентът трябва да слага пръстов отпечатък, като злоупотребите не са в нашите първични практики, а там, където са назначени политическите „калинки“ и началниците на бордовете в болниците? Кой даваше разрешения за новите частни болници, на които бяха гарантирани договори със здравната каса?“
Д-р Людмила Ненкина: „От нас се иска да правим прегледи на четирима пациенти за час, но има многодетни майки, които пристигат с няколко болни и плачещи деца. Обслужването става бавно, а пръстовият отпечатък е регламентирал времето за преглед. Така се ограничава достъпът за качествено обслужване в селските райони“. Д-р Йордан Йорданов беше вбесен: „Животът ми мина в реформи. Стига вече! Ефективният ни протест е задължителен!“
Фалитът на КТБ ни струваше 3,5 милиарда лева, колкото беше здравният бюджет на България през 2016 г. Джипитата останаха в стачна готовност. Лекарският съюз призова за национален протест на 6 април. Мотото беше: „Истинска реформа за истинска медицина“.
Пет години по-късно недоволството на семейните лекари и техните пациенти продължава. След като
ГЕРБ проспа 10 години за истински реформи,
преди да сдаде властта, сега публикува поредните си предложения. Влизаме в Ерата на Водолея със „Здравна стратегия 2030“ на МЗ, в която се акцентира на намаляване броя на болниците и леглата за активно лечение. Доста напудрени текстове има, включително и за доболничната помощ. Това е поредната стратегия на ГЕРБ, но ще има ли обществен дебат?… Писана е прибързано като оня безславен проект за нова Конституция.
На професионален жаргон понякога наричат семейния лекар „джипка“. Пълна гротеска с джипката на премиера, който стигна до всички магистрали, язовири, ловни хижи… В нея вози и здравните си министри. Борисов само не спря в селските амбулатории, където най-болните и най-бедните жители имат една надежда – докторът, който все още пристига от града. След десетина години семейните лекари ще са набори на пациентите си в преклонна възраст и за никакви пари при никакви екстри няма да тръгнат към здравните служби в селата. Защото джипитата са по-скъпи от всички изтребители, които ще бранят НАТО-вските граници на Балканите. Защото медиците са националната сигурност за живите хора от пациентските листи, а не за „мъртвите души“ в избирателните списъци на политиците. Хората, които 40 години плащат данъци, често умират без адекватна лекарска помощ в домовете си. Това е истинската пандемия на българската политика, за която все още не е открита ваксина.
Валентина МИНЧЕВА
Коментари
коментар
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
