На Петровден Златарският манастир отново ще посрещне богомолците без вода

На 29 юни, понеделник, е традиционният патронен празник на манастира „Свети апостоли Петър и Павел“ край село Златар, за който всяка година пристигат стотици християни от страната. В този ден родители кръщават децата си. Болни търсят изцеление в лековитата вода, която извира до манастира, но през последните години аязмото пресъхна – канализацията е задръстена. Сега християнската обител се снабдява с водоноска. Има изработени два проекта за водоснабдяване – от Шумен и от село Златар, но и двата предвиждат преминаване през частни ниви. Отдавна е проектирано трасе за водоснабдяване от село Суха река, което е през общински земи, но от това намерение е останала само картата с геоложките проучвания. 

За манастира алтернативата е водоснабдяването да дойде от селата Суха река или Златар. Местните хора уточняват, че от манастира до село Ивански разстоянието е 4 км, докато може път да се отвори до храма по отсечката Шумен-Смядово-Карнобат. Така и водопровод ще се прекара, защото в крайпътния комплекс „Райковец“ вода има.

Манастирът „Свети апостоли Петър и Павел“ е единственият женски манастир в Североизточна България. Преди 20 години с помощта на спонсори от частния бизнес започна изграждането на хотелският комплекс, който все още не е завършен. Един от инициаторите на това дело е Пламен Вълчев, родом от село Ивански, който от 15 години живее и работи в София. Неговата майка Недялка Вълчева, учител-пенсионер, е сред най-всеотдайните миряни за поддържане на манастирската обител.

Проигумен е отец Иван от църквата „Свети Три светители“ в Шумен, всяка седмица идва в храма. В манастира има две монахини в напреднала възраст – Ксения и Параскева, една послушница – сестра Стоянка, монах Илиян – певец от 20 години.

На 21 юни те са били посетени от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Поради ангажименти, той няма да присъства на Петровден при миряните. По традиция на храмовия празник свещеници от Шумен и Велики Преслав отслужват божествена света литургия, семейства правят кръщенета на децата си, раздава се курбан за здравето на миряните.

Само преди седмица три православни семейства от Шуменска област са кръстили децата си в манастира. Често преди храмовия празник поклоници идват да преспят на святото място. Дано и тази година се спази традицията и представители на общините Шумен и Велики Преслав почетат Златарския манастир на неговия патронен празник заедно с жителите от региона. За богослужебната служба пристигат организирано православни от Русе, Варна, Провадия, а понякога и чужденци. Християните се надяват местната власт да проучи възможностите за европейско финансиране на манастира, за да бъде прокаран водопровод и да се укрепят част от сградите. Решаваща е ролята и на шуменските депутати, които могат да проявят инициатива, както и да намерят спонсори за финансиране на незавършените сгради. Напоследък премиерът направи много визити в църкви и манастири и обяви дарения от държавния бюджет за ремонтирането им.

Много млади хора, покръстени в православната вяра, търсят Божия помощ тук, когато нямат деца или се разболеят, но малцина знаят историята на манастира „Свети апостоли Петър и Павел“. Истини и легенди се преплитат в съдбата му. За него се разказват чудеса. Едва ли обаче щяха да бъдат положени основите на новата сграда, ако нямаше предани на Божието слово хора, които да съберат съмишленици и започнат святото дело.  Идеята за него е проблясвала като свещичка в душите им, но не е изтляла в атеистичното ни минало до идването на демократичните промени. С това огънче – вярата в Бога, от дете е расла Недялка Вълчева, пълномощник на манастира, вече на 76 години. Благодарение на родолюбци като нея знаем истината за манастирската обител, която събира православни от цялата страна.

Манастирът съществува от времето на

Първото българско царство

Т.е. от покръстването на българите, от времето на царете Борис и Симеон. Според последните сведения, в околността на село Златар е имало три манастира, един от които е „Свети апостоли Петър и Павел“. Първите два били разрушени веднага с идването на турските завоеватели през  XIV век. Третият е съществувал до късно и в него се е укривала Попмартиновата чета. По нареждане на пашата, третият манастир е бил опожарен. За това разказват турските анали, намерени в Томбул джамия, съхранявани в Националния исторически музей в София.

В началото на ХХ век местните хора наричали местността „Под манастирите“. Тук имал нива Рачо Рачев Калоянов. Когато я разоравал, намерил нещо, но какво – никой не знае. След тази случка умрели близначетата му, после починала и осиновената му дъщеря. „Знак, че това, което е намерил, не го е употребил за каквото трябва“, разказват хората. Бай Рачо започнал усилено да се интересува от нивата си. Жито сеел – клас нямало, царевица сеел – кочан нямало, боб сеел – шушулка нямало. Неверник бил, но вярващите в Бога селяни го накарали да пише до вестник „Утеха“, до пророчицата Бона Велинова, която по онова време е открила 140 църкви и манастири под земята.

„Рачо, ти знаеш какво си намерил! – отговорила тя в писмо. – Това място е свято! Тук е имало три манастира. Ти си намерил следите от единия – „Свети апостоли Петър и Павел“. На теб ти се дава да продадеш имота си и да започнеш възстановяването на манастира, защото знаеш какво те чака. И то започна!…“

Труден човек бил Рачо – деликаллия. И все пак продал имота си и дошъл в местността, построил малка къщичка и започнал възстановяването на манастира. През есента на 1931 г.

Пристигнала ясновидката Бона Великова

С вярващите организирала служба със свещеник. След като пренощувала, на сутринта оградила земята, която не давала плод. „Това е мястото на олтара на манастирския храм. То върже на небето, Рачо, а не на земята!“ Забили селяните кръст и построили параклисче.

През 1937 г. населението събрало средства и съградило църква от кирпич. Намерените каменни основи с надписи положили в основата на църквата, за да не се губи Божията сила. И до днес Бог пази това място от природни бедствия и човешки злини, а посветените в негова служба дарява със здраве и благочестие.

Дали мястото е свято, хората съдят по лястовичките напролет. Досега те не пропускат да се населят под манастирската стряха. Както е казано в един от псалмите на Давид: „Птичка си намира гнездо, и лястовица къде да положи пилците си при твоите олтари, Господи!“

Първата монахиня Вяра

пристига през 1950 г. със светското име Радка. Била богата и много красива девойка от Нови пазар, душевно чиста, изискана, завършила френски колеж. По-късно дошла и монахиня София със светското име Василка от село Ивански, дипломирана математичка в Софийския университет, работила във вестник „Утеха“ и като секретар в общество „Добрият самарянин“. Манастирът бил посочен на двете по откровение на пророчицата Бона Велинова.

Когато Вяра пристигнала, бай Рачо не я приел. „Манастирът е мъжки!“ – отсякъл сурово той. Спяла в гората Вяра, сред чакалите. Селяните убедили Рачо да приеме монахинята. По-късно пристигнала и София. Трудни били времената за църквата. В селата не им продавали хляб, криели се от хората, че наблизо има манастир. С пост и труд,

С 15 часа молитви на ден

монахините дали пример за послушание. Живеели мизерно, но успели да убедят манастирската обител. През 1953 г. умряла Вяра, а дошла майка Макрина, игуменката, която почина преди години. София напуснала света през 1990 г. В околностите на манастира, на път за аязмото, са гробовете им. Дано днешните православни им се поклонят и сложат цвете за тяхната преданост и стоицизъм.

С 36 декара ниви, наследство от Рачо Калоянов, манастирът не би просъществувал. Хора отблизо и далеч даряват, защото не само имат страх от Бога, но и вяра в него. Дано спомоществуватели подадат ръка на инициативния комитет, който започна изграждането на манастирски комплекс, все още недовършен.

Лековитият извор до Златарския манастир е известен от неговото второ възникване. Скован от ревматизъм старец си тръгнал от тук здрав. През 1953 г. майка Макрина излекувала екземата си на главата. Водата, която съдържа много магнезий, е полезна за страдащи от очни, кожни и други болести. За жалост аязмото пресъхна.

Това място има нужда от почистване, укрепване и грижи не само по време на храмовия празник на Златарския манастир. Ще припомним, че през 2007 г. беше изградена подпорна стена пред църквата на манастира на стойност 115 000 лв., а за асфалтирането на пътя между селата Ивански и Златар бяха осигурени 135 000 лв. Фирми са дарили над 500 000 лв. за хотелския комплекс за периода 1997-2007 г.

В негова подкрепа на манастира областният управител проф. Стефан Желев може да организира работна-среща разговор с кметовете на общините Шумен и Велики Преслав. Трябва да има вода! А и историята показва, че всяка помощ за християнски храм се възнаграждава от Бога…

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!