30 години след комунизма – Борисов като Вълко Червенков: Кой да се похвали с повече построено

Разравяйки историята, по повод 30-годишнината на 10 ноември 1989 г., и как необразования селянин от Правец е успял да оглави държавата за 33 години, се виждат интересни данни, научи ТРГ.

Не че са изненадващи, те са известни, но в духа на бойкоборисовите грандиозни строежи и успехи, се натрапва сравнение с Вълко Червенков… Не само формално, с избуяващия култ към личността, макар и в нови условия.

По време на управлението на Червенков, което е продължило 6 години, са построени:

– Народната библиотека, Софийската опера, сградите на ЦУМ и Министерския съвет, Партийния дом, хотел „Балкан” („Шератън“), Полиграфическият комбинат и стотици жилищни сгради. Разрушеният от бомбардировките център на София е възстановен. Въведено е централно парно, с което отпада нуждата от въглища и дърва, поне из центъра първоначално. Заслугата не е лично на Червенков, тогава управлява вероятно най-добрият кмет на София – Димитър Попов, организирал щаб от архитекти и инженери за възстановяване на града.

В негова помощ работи като проектант на язовир „Искър“ и предишният кмет инж. Иван Иванов, помилван от затвора, осъден заради пристрастност към фашизма (той е кръстил булевард „Адолф Хитлер“ и др.).

– Построен е язовир „Искър“ (известно време е носил името „Сталин)“ и още десетки по-малки язовири и микроязовири из цяла България.

– Построени са неизчислен брой километри пътища и железопътни линии, до места, където никога не е имало влак и път с настилка (а не малки участъци по 5-10 километра, каквито непрекъснато открива Борисов).

– Построени са заводът за антибиотици в Разград (работи и днес, приватизиран, изнася лекарства в 15 държави), завод „6 септември“ в София (закрит, произвеждал към края на соца по 15 хил. електрокари и мотокари годишно), химическите комбинати в Девня и Димитровград (и сега има работещи приватизирани на тяхно място), корабостроителен завод във Варна (да не се бърка с кораборемонтния, съществувал и преди това, където са строили малки съдове). Корабостроителният още съществува, приватизиран, но от десетилетия почти няма работа. Построен е Оловно-цинковият комбинат „Горубсо“ в Кърджали, започва строителството на Медодобивния комбинат в Пирдоп и др.

Картина с вожда Вълко Червенков, превърната в плакат с лозунг.

Това строителство става при непрекъснат недостиг на средства и материали през 50-те години.

Как са успели да построят толкова много в такъв кратък срок без сегашната техника? Като основен двигател свидетели от онова време посочват масовия ентусиазъм сред хората. Тогава населението на България е 7 млн. души, приблизително колкото е и сега.

Преди години пишещият тези редове направи интервю с Пенчо Кубадински, разпитвах го и за бригадирското движение, което той е ръководил. Между другото Кубадински каза – „Построихме жп линията Ловеч-Троян с голи ръце за по-малко от година, с тунели, с мостове. Я ги накарай сега да я построят с цялата си модерна техника, да видиш колко години ще я строят“. „Страна се гради с ентусиазъм“, отсече старият номенклатурчик.

Нататък строителството продължава при следващия вожд, Живков, макар и с вече спаднал ентусиазъм – всеки режим рано или късно отблъсква. После Живков си отиде.

Минаха 30 години от падането на комунизма, а България не може да се похвали с голямо развитие и с много придобивки, освен строителната вакханалия на Слънчев бряг, примерно, или в столичния кв. „Лозенец“, с празни стадиончета по европрограми в малки населени места, довършване на метро с европари (около 10 км от него построени още при соца), магистрали (които пропадат на третата година) пак с европари и др.

И сега още се оправдават с комунизма. Тия дни например ваклата гербаджийка Деси Атанасова разви идеята, че заводът на „Фолксваген“ не дошъл в България, заради лошото наследство от комунизма, нямало инфраструктура, която те (ГЕРБ) сега строят.

Комунизмът го няма от 30 години, а Борисов управлява от 10 (дърпаше конците дори и през 2013-2014, когато година и половина не беше премиер), преди това 4 години беше кмет на София…

От друга страна самият Борисов казва за любимия си Тодор Живков, че „една стотна да построим, от това, което той е постигнал, ще бъде успех”. Нека Борисов се стреми към него, ама той комунизмът свърши. Просто новият Тато не трябва да пречи на инициативните, вместо да се прави на строител на всичко.

А къде е ентусиазмът?

Нещо не е наред в държавата.

Снимки: архив на e-vestnik

Източник: e-vestnik

loading…

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!